Здравей, Миленита! Днес си в Бургас, утре - във Варна за участие в най-атрактивния младежки фестивал FUNCITY 2013. Какво предстои след това?
- Да, тази вечер (05.07.2013) ще свирим в бургаския „Бар без име". Не съм свирила там досега, но името ми харесва, защото и бездруго помня трудно имена. Даже на „Пия за Мария" обикновено забравям кои бяха - Зорница, София, Сибила, Невена...? И всеки път го пея за различни жени. На следващия ден сме във Варна за FUNCITY 2013.
SPIRIT of Burgas пък го очакват с голямо нетърпение момчетата от бандата, те много се зарадваха, че ще свирим там. Можете да ни откриете на „НА ТЪМНО Freestyle" сцената. Всъщност Бургас е по-любимият ми морски град, ако разбирате какво имам предвид, много обичам хората там, сега ще ги видим като публика имат ли здрави крака и гърла.
Ако сравниш емоцията на сцената с тази на снимачната площадка или пък в звукозаписното студио - коя ти допада повече? С какво те зарежда сцената, феновете?
- Много е различно. Чувствам се много силна в студиото, понеже си падам контрол фрийк, поне за музика. На моменти даже малко се вманиачавам, цикля хиляди пъти едно и също парче, сменям му по сто пъти китарата, баса, а на барабаните колко цикля само! При това, понеже аз правя почти всичко със семпли, ще ви призная, че понякога слагам примерно четири различни вида каси, което в реалния живот, така да се каже, не би могло да се случи, освен ако барабанистът няма четири крака.
На сцената е друго. Все още не мога да разпределя процентно колко от емоцията я създава групата и колко - самата публика. Но нещата са поне на половина. Винаги е трудно да свириш пред пасивна публика, иначе казано - мумии, които не помръдват. Случвало се е веднъж-два пъти на някакви по-снобарски места. Но като цяло българската публика е доста благодарна, винаги ти се радва.
Всичките ти парчета са изключително купонджийски. За кого твориш всъщност? За да задоволиш вътрешната си потребност да пресъздадеш определени емоции или пък от необходимост да споделиш с всички част от позитивното си настроение?
- И двете. Но тези парчета, които чувате са по-скоро за хората. Имам много тъжни песни, инструментали, които никой не е чувал, тях май си ги правя само за мен.
А пък има една тъжна песен на Koop, казва се Island blues - e това е все едно цялата ми душа събрана в четири минути и половина!
Разкажи ни малко повече за групата си - доколкото разбрахме във Funky Miracle свирят 7 човека, което си е сериозно присъствие на сцената. По-различна ли изглежда българската музикална сцена с толкова внушителна банда „зад гърба" ти?
- Аз досега не съм пяла без банда, винаги е било с банда. Сингбек - това не го разбирам, като гол охлюв си. Да не говорим за плейбек - това вече е дъното. Аз съм на принципа, „може да е малко фалшиво, но поне е на живо".
С Funky Miracle е ужасно приятно, супер свежи са, повече се хилим, отколкото свирим на репетициите, но накрая като излязат на лайфа само като ги погледне човек вече се ухилва. А като засвирят... Все пак те са от консерваторията, четат ноти и всичко, но това не пречи на лайфовете да става мноооого шумно. Даже един приятел ме пита: „И как става така, че уж спокойните ти и лежерни парчета се превръщат в дива пънкария?!"
А какво да очакват от летните ти участия всички, които ще те видят за първи път на сцена?
- Да очакват и испански парчета, и английски, но засилено присъствие на весели български песни, които от живия брас стават още по-весели. „Пия за Мария", „Да ти го начули", „Водка", а на „Вевеве, сеир, беге" където пея „София, Пловдив, Стара загора - няма умора, Шумен, Варна, Бургас - вие не сте хора", да не ми се обиждат, аз го казвам с много любов.
Коментари (0)
Вашият коментар