Хари Потър става поет

Даниел Радклиф, звездата от култовата поредица за Хари Потър, влиза в ролята на младия Алън Гинзбърг, един от основателите на битническото движение в Съединените Щати от 50-те години на миналия век.

Последният филм на режисьора Джон Крокидъс „Убий любимите си ", базиран по истински случай, разказва за драматичните събития, протекли при срещата на тримата най-големи вдъхновители на модерната американска литература - Алън Гинзбърг, Уилиям Бъроуз и Джак Керуак.

Сюжетът на филма се развива по времето, когато Гинзбърг току-що е постъпил в Колумбийския университет в Ню Йорк, където се среща с Лушън Кар (Дейн Дехаан), който го въвежда в кръга на ексцентричните си приятели - Дейвид Камърър (Майкъл Хол), Уилям Бъроуз (Бен Фостър) и Джак Керуак (Джак Хюстън). Започват дългите и луди нощи по джаз барове и апартаменти. Кар е личността, притежаваща артистичната харизма, вдъхновила Гинзбърг и проекта за „Новото Видение" - цитиращ френския поет Артюр Рембо - литературният бунтар, инспирирал революция в мисленето на цели поколения от млади артисти и интелектуалци.

Скоро Кар, Гинзбърг, Бъроуз и Керуак започват да експериментират в създаването на нови поетични жанрове, стимулирайки сетивността си със забранени книги, вещества, мисли, взаимоотношения. Между младия Алън и Лушън се пораждат еротични чувства, което пък е повод за ревността на друг обожател, обсебен от Лушън - Дейвид Камърър. Действието става все по-напрегнато, взаимоотношенията - неизбежни и всичко ескалира в убийството на Дейвид Камерър. Това събитие, което се смята за едно от най-съществените влияния върху битническото движение, дава идеен заряд и вдъхновение както за поетическото и емоционално съзряване на Гинзбърг, така и за общата книга на Керуак и Бъроуз "And the Hippos were Boiled in their Tanks", която е издадена 60 години след написването си.

„Убий любимите си" е филм алегория за вечния бунт и движение в изкуството и човешките разбирания и разказ за най-яркия му представител в съвременната история - бийт поколението. Битниците това са децата, които решиха да не следват обществено установените норми, а да чуят своя вътрешен глас, личното си, индивидуално виждане и вяра, както в изкуството така и в поведението си. Мнозина смятат хипи движенията през 60-те и 70-те години за преки наследници на битническите разбирания. За разлика от последвалите алтернативни и пънк движения, битниците идват от университетската аудитория, а не са потомци на уличната култура, чийто парадоксален символ стават впоследствие.

Отегчени от консервативността и неадекватната цензура на академичните среди, които отхвърлят свободната форма на поети като Уолт Уитман и Джон Кийтс, и окачествяват книгите на Хенри Милър и Джеймс Джойс като повърхностни и непристойни, младите битници създават революционнен кръг с единствената цел да изразят настъпилото ново време и недоволството си от стутуквото на класическите закостеняли догми в литературата и въобще изкуството. Битниците са символ на вярата в личността и универсалната сетивност на всеки един от нас. Така дръзналите да осквернят светинята на традицията се превръщат в поетическо динамо и вдъхновение за редица поколения и продължават да вдъхновяват до ден днешен.

„Убий любимите си" е третият филм, свързан с бийт-културата в разстояние на две години. През 2012 излезе адаптацията по култовия роман „По пътя" с режисьор Уолтър Сейлс, а тази година гледахме и още една лента по Керуак „Биг сур" екранизирана от Майкъл Полиш.

ИВАН ДИМИТРОВ