Велизар Соколов-Заки: Приех да съм в "Х Фактор" и с "тайни помисли" - ще избера певци за мюзикъл

Най-малко известен е Заки със своята юридическа работа - той е адвокат и се занимава с интелектуалната собственост вече 22 години. Като такъв го познават и студентите му. Сега преподава "продуцентство и креативна индустрия" във Факултета по журналистика към СУ "Свети Климент Охридски".
В момента Заки е телевизионна звезда, защото е част от журито на музикалния формат "Х Фактор" по Нова тв.

- За 2 седмици напред няма свободни места да се гледа на живо "Х Фактор". Защо интересът е толкова голям, г-н Соколов?

- Заради самия формат. Създателят му Саймън Кауъл е свършил страхотна работа, като е създал предаване, в което участниците и зрителите преминават през множество изпитания, за да може да бъде отсято най-доброто. Тогава това най-добро се поставя в изключително приятна за гледане и възприемане среда и се включва в съревнование, на което му липсва хищничеството на другите състезания. Това го оформя като много позитивен формат.

Съвсем обясним е интересът на българския зрител към едно позитивно предаване, защото той е облят от ефира с негативизъм, лоши новини, скандали, мръсни ризи, които се показват всекидневно.

Конкретно за нашия, втория сезон на "Х Фактор", имаме невероятен късмет с една много приятна съвкупност от различни и интересни участници, които достигнаха до големите концерти. Има огромен талант.

От друга страна, мисля, че продуцентите на предаването избраха и интересно жури. Между нас четиримата се получи много приятна химия. Всички ние сме с различен бекграунд. Имаме две изключителни звезди, каквито са Мария Илиева и Любо Киров. До тях седи Саня, която за мен по безспорен начин е доказала, че е продуцент, който знае как да работи с български изпълнители. Независимо че я виждаме често да плаче, емоциите не пречат да усети правилните хора, с които би искала да работи в бъдеще.

- С нея най-много се заяждате, затова ли сега я хвалите?

- Саня и аз се уважаваме много, познавам я и работя с нея над 20 години. Хората, които се уважават, могат да си позволят да бъдат откровени един с друг, дори и това да изглежда като заяждане, защото се познават и знаят кога нещо казано не е искрено. Затова между нас от време на време прехвърчават искри.

Моята история също е интересна. По образование съм юрист, който се занимава с интелектуална собственост. Тя е пряко свързана с музиката и всекидневно контактувам с творци. Аз самият съм бил автор и изпълнител на песни. Не за кратък период в живота ми съм бил и продуцент в "АвеНю Продакшънс" с Боби (Иванчев - б.а.).

- Помните ли как се казва победителят от първия сезон на "Мюзик айдъл"?

- За Невена Цонева ли ме питате? Да, май е Невена, а Тома беше във втория формат.

- Същото ли ще стане с победителя в "Х Фактор" - да не можем да си спомним кой е?

- Форматът задължава победителите да имат сингли, видеа и като цяло успешна кариера. По договор продуцент е "Вирджиния рекърдс". Вижте какво стана с Рафи - от едно непознато момче сега той е една от най-големите звезди в България. Вече има съвсем друг - звезден, статус, съвсем друго финансово състояние. Животът му се промени след "Х Фактор" и това е идеята на шоуто.Защо Рафи успя ли? Защото освен че е талантлив, е и много трудолюбив. Той репетира, работи в студиото и на снимачната площадка. Но някоя госпожичка, която е предпочела да си купи прахосмукачка вместо микрофон, няма как да я накараш да бъде звезда.

- Да, но звездите, излезли от подобни формати у нас, често се оказват еднодневки. Защо?

- Имам много категоричен отговор на въпроса. България има огромен изпълнителски потенциал - момчета и момичета, които могат да пеят. Само че за да успее и да пребъде един изпълнител, е необходимо да има силни песни. Ако погледнете назад, златните български изпълнители, които са останали в съзнанието на хората, или сами са си написали музиката и текста и са звучали искрено, или са работили с композитори и текстописци, които наистина са влагали всичко от себе си в произведенията. Проблемът на българския музикален бизнес не е, че няма изпълнители, а че няма добър музикален материал.

- Защо? Не могат или вземат много пари за творчеството си? Чувала съм, че се искат по 5000 лв. за музиката на една песен, като добрите композитори не са много.

- Вие ми задавате риторичен въпрос. Ще започна отзад напред. Музикалните тенденции не само в национален, но и в световен мащаб се обърнаха в посока, в която мелодията остана на заден план. Много отдавна тя не е водещият мотив в една песен. Съвременните технологии и глобализацията на обмен на информация доведе до това, че много наричащи себе си автори всъщност са много добри монтажисти.

- И навремето крадяха оттук-оттам.

- Не беше чак в такава степен. Аз се връщам към начина, по който Боби и аз композирахме нашите собствени песни. Ние сядахме с китарата, не пред компютър и едва когато парчето зазвучеше добре, когато емоцията влезеше в смислен текст, тогава тръгвахме да аранжираме и да записваме. Докато сега нещата се правят обратно. Повечето композитори измислят кантото накрая. Правят една подложка от шум и едва след това търсят вокалната мелодична линия. А дори когато мелодията на една песен е трудна за запомняне, а текстът - празен откъм съдържание, завъртиш ли я 100 000 пъти по радиото, хората я запомнят и ето ти "хит".

- В попмузиката все пак се използват едни и същи хармонии, затова понякога ни звучи еднакво. Включително има и песен на Бьорн Улвеус, преди да влезе в АББА, която е досущ като руската "Пусть всегда будет солнце".

- Аз съм почитател на АББА от над 30 години. Тези двама мъже - Бьорн Улвеус и Бени Андершон, са талантливи и ужасно работливи. Както самият Бени казва, "имало е часове, в които седим аз на пианото и Бьорн на китарата и дрънкаме. Едва на 10-ия ден усещаме, че сме напипали някаква мелодия, която ни харесва." Според него музата и добрата песен са като дракон, който е скрит в пещерата. И ако героят, т.е. композиторът, седи пред пещерата и чака, този дракон ще излезе и той ще го хване. Но ако си позволи само за миг да заспи или да отиде да хапне, точно в този момент драконът ще излезе от пещерата и той ще го изпусне. Така се е правила истинската музика.

Ние с Боби примерно сме записали около 30 песни, но със сигурност сме написали много повече. Не сме музиканти, не можем да четем ноти, слухари сме, но сме направили доста песни. Въпреки това сме оставили само няколко от тях, в които сме преценили, че има някакво рационално зрънце и послание.

Сегашната тенденция към пълно комерсиализиране е налице, защото условията на музикалния бизнес станаха много сложни. Не казвам, че комерсиалната музика е лоша, но тя не може да се похвали с висока културна стойност и дълготрайност. Навремето съществуваше една златна пропорция 80 към 20. Според нея 20% от продукцията, която изкарва един продуцент, генерира нужния приход, за да може той да финансира останалите 80%.

- Говорите за правилото на Парето, което важи за всички сфери от живота ни. Как влияе то в музиката?

- Когато имам необходимия капитал, мога да реинвестирам 20% от него в гарантирано комерсиалните артисти и заглавия, а с останалите 80% да поема известни рискове. Така мога да запиша все още неизвестни или по-нестандартни изпълнители и евентуално да очаквам оттам да изскочи нещо наистина добро.

В момента този икономически резон вече не съществува. Продуцентите са притиснати до стената - или изкарваш 100 % комерсиално, или фалираш. Нямаш право на риск.

- Може ли човек да живее в България само с музиката и песните, които прави? Вие сте косвеното доказателство, че май не може, защото спряхте да пеете, спряхте и да продуцирате други певци. Защо?

- Защото така прецених, че е правилно да постъпя. Кантората ми е създадена през 1991 г. и не е спирала. Аз не съм преставал да работя като юрист вече 22 години. За мен музиката никога не е била свързана с правенето на пари, а с това да се откъсвам от време на време от сериозния професионален живот. Докато "Авеню" съществуваше, винаги ни каниха за участия с благотворителна цел. Знаеха, че за нас каузата е по-важна от парите и се съгласяваме да пеем без хонорар, ако преценим, че е важно.
В България съществува една много гадна поговорка "Музикант къща не храни". През целия си съзнателен живот съм опитвал да я опровергая.

- Успяхте ли?

- Като че ли не. Когато е направена значителна инвестиция за изграждането на един артист, на победителя в "Х Фактор" например, за репертоар и нови записи, качествени клипове, имидж и мениджмънт и когато в същото време повечето хора смятат, че могат съвсем безплатно да свалят неговата музика, когато никой не плаща на авторите, на изпълнителя, на продуцента дължимото му възнаграждение, няма как да бъде създадена стабилна бизнес структура, в която продуцентът да реализира приходи, а авторите и артистите да могат да живеят и да се издържат от своето изкуство. В този сценарий артистите трябва да живеят от участия в кръчми, на общински празници по села и по паланки, частни рождени дни и други подобни. Колко заведения, в които се слуша поп и рок музика, останаха у нас?

- Защо решихте да се занимавате с авторско право?

- Стечение на обстоятелствата. С Боби правим музикални опити още от средата на 80-те г., но формално дуетът възникна през 1989 г. По това време двамата завършвахме висшето си образование. Тогава нямаше музикални формати и пътят ни към признанието премина през много врати, на които почукахме, и много конкурси, в които участвахме. Бог да прости голямата Ана-Мария Тонкова, която беше първият човек, който повярва в нас и ни подаде ръка.

- Как практически става това чукане от врата на врата?

- В нашия случай извадихме свои пари, платихме за студио и студийни музиканти и направихме няколко демозаписа. Започнахме да ги пускаме на хора в бизнеса, музикални журналисти, записахме се за участие в конкурси за аматьори като тези на сп. "Една седмица в София" или "Две по пет". Един ден с нас се свърза Влади Вълчев, който ни каза: "Помните ли Петър Чернев, Петьо Мъката?" Обясни ни, че е живял дълго време в чужбина, върнал се е и е направил "Мега музика". Това беше първата частна музикална компания, която се появи след държавния монополист "Балкантон". Чернев харесал нашата музика и искал да направим музика за рекламния спот на новото му списание "М".

Намерихме наша песен, която пасваше, направихме нов текст, който да е рекламен за списанието. Стефан Мушатов засне рекламата и дори двамата с Боби участвахме и като артисти в нея. След това Петьо покани целия екип на обяд. Там така между другото спомена, че търси млади хора с отношение към музиката и английски. Влади веднага почна да кима към нас с глава и каза: "Ами Заки е завършващ юрист, а Боби - завършващ икономист, и двамата говорят английски." Петьо ни извика на следващия ден в 9 ч в офиса си.

Мислехме, че отиваме на интервю за работа, сложихме костюми. Бяхме на 23 г., всичко в държавата се срутваше, а ние получавахме възможност да започнем работа в компания, която е на човек, който идва от Запада.

На другия ден отидохме в офиса - вътре компютър за всеки човек, факсове, принтери - истински бизнесрай. Петьо ни погледна такива наконтени и каза: "Ще се изцапате с тия дрехи. Ето ви папките, ето ви кореспонденцията, почвате файлинг." Попитахме какво е файлинг, обясни ни, че всички документи трябва да попаднат в съответните папки, и така всъщност започнахме работа.

След няколко дни ме заведе в правния отдел и ми даде закона за авторското право, книгата This Business of Music ("Музикалният бизнес") и каза да ги изчета и да разбера какво се случва с авторското право у нас. По същия начин заведе Боби в отдела по продажби.

- Петър Чернев е изиграл ролята на консултант в живота и на двама ви, така ли?

- Много подценявате неговата роля. Това е човекът, който ми помогна да дефинирам професионалното си бъдеще. Именно в "Мега музика" за първи път се сблъсках с авторското и интелектуалното право и си казах: "Аз съм музикант и юрист, има право върху интелектуална собственост, където има и едното, и другото. Какво по-добро?"

- Получавате ли пари от авторски права за песните си? Напоследък вероятно ги слушат повече покрай появата ви в "Х Фактор".

- Да, получавам, но минаха доста години от времето на "Авеню" и хората ни бяха позабравили. Сега покрай моята поява в "Х Фактор" интересът към дуета като че ли се възроди. Приятно ми е, че хората отново слушат песните ни и гледат клиповете ни. В ютюб "Бягство" генерира общо няколко милиона гледания, като само от началото на формта досега клипът е стриймнат няколкостотин хиляди пъти. А и новата версия на парчето на "Дийп Зоун проджект" също много се харесва. Ако сте на мое място, няма ли да се почувствате добре?

- Искате да правите мюзикъл по песните на "Авеню", звучи като "Мама миа" на АББА.

- Да, идеята е взета оттам, изобщо не си приписвам някакво авторство или гениално хрумване. За мен съживяването на АББА чрез "Мама миа" е абсолютно гениален ход, който Бени и Бьорн направиха. Един ден, слушвайки нашия албум "Антология", където са подредени 17 от нашите песни, си казах: "Тука също има някаква история."
Споделих тази идея с моя приятелка от студентските години. Казва се Левена Филчева и е доста талантлива поетеса и писателка. Дадох албума, след ден и половина тя ми се обади и каза: "Готова съм с либретото." Измислила е суперяка история, която е сериозна, не е тъжна и завършва по много хубав начин. Много хора ще припознаят себе си в разказа, защото е свързана с това, което се случи в България в началото на 90-те години на миналия век.

Всъщност една от причините, които ме мотивираха да се включа в "Х Фактор", беше да поприпомня за нашата музика, за да реализирам проекта с мюзикъла.

- Много от актьорите в американските и английските мюзикъли са били участници в музикалните формати, които се излъчват и по тамошните телевизии. А у нас такава реализация няма.

- Ето, връщаме се към моите тайни помисли. Ангажирах се с "Х Фактор" и защото за този спектакъл искам да работя с някои деца от формта. Георги Арсов, който отпадна на първия концерт, много ми хареса, както и някои от момичетата, които още са в надпреварата.

Амбицията ми е да го направим съвременно и хубаво, да не е като за 3,60 лв.