Вокалистът на "Скорпиънс": Най-големият ни руски приятел и фен е Михаил Горбачов

На 16 декември в зала “Арена Армеец” немската банда “Скорпиънс” отново ще направи концерт в София. През 2010 г. групата обяви, че тръгва на последно турне, което трябваше да приключи през 2012 г., но музикантите отложиха слизането от сцената. Вокалът Клаус Майне разказва защо промениха плановете си и любопитни случки от историята на бандата, съобщава 24 часа.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева

- През 2010 г. обявихте, че тръгвате на последното си турне. Как се взема такова решение?

- Лесно. След 40-годишна кариера е хубаво да сложиш точка, когато още си на върха. Имахме много силен албум - Sting in the Tail, толкова години бяхме непрекъснато в студиото за записи, правехме концерти по цял свят. В крайна сметка решихме, че може би наистина е дошъл моментът да кажем “довиждане” на публиката.

- Защо все пак отложихте оттеглянето си от сцената?

- Във времето научихме, че няма нищо по-сладко от успеха. Обсъждайки решението да се оттеглим, си дадохме сметка, че когато дълго си летял с висока скорост, не можеш ей така да спреш и да не правиш нищо. Разбрахме, че за нас това е напълно невъзможно. Да се приключи изведнъж с високите обороти, не е добре за никого без значение с какво се занимава. Така решихме, когато свърши турнето, да продължим да правим отделни концерти, но да го караме по-леко. През декември миналата година след финалния концерт от обиколката, състоял се в Мюнхен, мислехме, че вече сме готови за тази дълго планирана почивка.

- Но май не намалихте темпото.

- В началото на тази година от MTV дойдоха при нас с предложение да направим MTV Unplugged. Прозвуча ни много готино. Още повече, че това шоу има дълга история, то е нещо специално, което не може просто така да се пренебрегне. Казахме си, че ако приемем, трябва да продължим да работим, и то здраво. Подбрахме някои от класическите ни парчета с нови аранжименти, включихме и нови песни. Участваха страшно много гост-музиканти. Всъщност се озовахме по средата на една
бързо движеща се въртележка с нови проекти, задаващи се на хоризонта. За нас и шведските ни продуценти това беше невероятно пътуване. През по-голямата част от годината работехме, като сновяхме между Стокхолм и Хановер. И успяхме да подготвим огромното шоу в Атина през септември. Напомни ни за 80-те години, когато MTV беше във вихъра си и ние бяхме суперуспешни. След него хората идваха при нас и ни питаха защо ще спираме кариерата си.

Междувременно направихме и няколко концерта със симфонични оркестри в Русия и Украйна. Като цяло не сме имали кой знае колко участия. Бяха около 25 на брой, което не е толкова много в сравнение с предишни години.

- Много от обложките на албумите ви, правени от известни арттворци, са предизвиквали скандали през годините. На Virgin Killer има дори голо 10-годишно момиче. Защо провокирате така, вие самите имате ли участие в създаването им?

- Знам за кои обложки говорите. Специално за Virgin Killer - тя излезе през 1976 г., съвсем в началото, когато бяхме твърде млада и дива банда. Тогава наистина се спореше за тази обложка и нещата бяха буквално на ръба, можеше изцяло да бъде забранена. В крайна сметка това се случи в няколко държави. Едноименната песен се отнасяше за самото порастване и съзряване, за изгубването на девствеността. За онова време парчето, както и обложката бяха много силни като послание. От сегашна гледна точка, имайки предвид проблема, който съществува с детската порнография, в никакъв случай не бихме сложили такава снимка. Но през онези години беше различно. Много банди, като “Лед Цепелин” например си позволяваха да слагат изключително провокативни обложки, стигащи до крайност. Не са малко кадрите от тогава, които в наши дни са неприемливи.

Сега, като гледам назад, мога да кажа за албума Virgin Killer, че това не е обложка,
с която можем да се гордеем. Заради това и той самият остана доста спорен. Има хора, които са го сложили в черния си списък и наистина се дразнят, когато го коментираме в наши дни.

Докато се развивахме като музиканти, се срещнахме с артистите от дизайнерската компания “Хипнозис”. Работихме с тях за Lovedrive, който излезе през 1979 г. Кадърът с мъжа и разголената жена, седнали на задната седалка на кола, също беше провокиращ, но беше свързан с рока. С тази тава започнахме да ставаме по-зрели в създаването на корици, в което винаги сме вземали сериозно участие.

 - Имате специална връзка с Русия, вятърът на промяната върви ли в правилната посока там и изобщо в Източна Европа?

- Природата на вятъра е такава, че да си сменя посоката непрекъснато. А иначе песента Wind of Change се превърна в символ на края на студената война и момента, в който целият свят се надяваше да живее в едни по-мирни времена. Откакто изпяхме парчето в Москва през 1990 г., досега всичко се промени.

Що се отнася до Русия, ние имаме страшно много фенове там и всеки път, когато отидем, сякаш отново сме в края на 80-те години. Винаги изживяването е невероятно силно и затова се връщаме толкова често. Вярно, че сега има артисти, които по различни причини бойкотират концерти в Русия, но ние от своя страна като банда успяхме да изградим диалог със своите фенове. Знаете, че тя е гигантска държава и със сигурност е далеч по-добре да се постараеш да влезеш в диалог с тези хора, нещо, което ние направихме, за щастие, а не да им се обърне гръб.

- Имате ли приятелски отношения с някого от руските политици?

- Най-големият ни руски приятел и фен сред политическите имена в Русия до ден днешен остава Михаил Горбачов. Той беше последният президент на СССР и през 1990 г. ни покани да направим концерт в Кремъл. Беше голяма крачка, защото немска група изпя Wind of Change. Това е един от най-специалните моменти в историята на “Скорпиънс”. Преди две години той отново ни покани, този път - да пеем на 80-ия му рожден ден в Англия. Свирихме с Лондонския симфоничен оркестър, разбира се, изпълнихме и Wind of Change.

Така че, когато става въпрос за наистина ценен приятел, мога да назова името на Михаил Горбачов. Говоря не само като музикант от “Скорпиънс”, но и като немски гражданин, защото това, което направи той, промени историята.

Без него може би нещата сега щяха да изглеждат по различен начин. Помогна и за падането на Берлинската стена. Затова не мога да ви опиша какво означава за нас, че точно в този момент ни поканиха да направим концерт и да изпеем песента, която до ден днешен хората свързват с надежда.

- От всички награди и признания можете ли да посочите кой е най-големият ви успех?

- Най-голямото признание, което сме получили, идва от нашите фенове. Сега се опитваме да достигнем до новата генерация. Това също е голяма гордост за нас. Имаме
над четири милиона последователи във фейсбук, като средната им възраст е между 17 и 27 години - уникално за банда, която има над 40-годишна история. Всяка вечер, излизайки пред почитателите си, виждаме в очите им, че ни харесват и най-младите знаят песните ни. Няма по-голяма награда от това да видиш, че музиката ти има значение за хората и оказва влияние върху тях.

- Бихте ли записали солов албум?

- Не, нямам такива намерения. Още повече че досега бяхме съсредоточени върху шоуто в Атина. Подготвяхме и концертен албум от самото участие - MTV Unplugged - Live In Athens, който се пусна на дивиди, сиди и блурей. Излезе официално на 29 ноември в 15 държави по цял свят, сред които и България. Това е специален подарък за феновете на “Скорпиънс”. Освен хитове от миналото ни, но с нови аранжименти има и пет песни, които не бяхме свирили пред публика.

- На 16 декември отново ще ви видим в София.

- Много сме развълнувани, че пак ще се върнем в България. Радваме се, че след всичките тези години хората искат отново и отново да ни видят и чуят на живо. Прекрасно е, че концертите ни продължават да се разпродават във всички точки по света. Имаме много силна връзка с феновете си, включително и с тези в България. В София винаги се чувстваме повече от добре дошли. Последните концерти, които ще направим в Румъния и България, са възможно най-добрият начин да завършим кариерната 2013 г. Ще помислим какво ще правим догодина, за момента имаме планирани само няколко участия, част от които в Германия. Предстои да видим какво ще ни поднесе животът.