С обич : Кали
[[email protected]]
Групата, която най-яко популяризира гръндж музиката, безспорно е Nirvana. Първо да поясня какво е "гръндж", защото много хора са ме питали . Това е стил в музиката, появил се в края на 80-те и началото на 90-те години. Вдъхновен е от траш метъла и хард кор пънка. Четирите най-известни гръндж групи са: Alice in Chains, Pearl Jam, Soundgarden и Nirvana.
Най- добрата гръндж група, според мен, е именно Nirvana. Наскоро четох един съвет за хората, които искат да си правят група: да не е в стила на Nirvana, защото били фосили*. Ето сега е подходящ момент да ви разкажа за "фосилите" от Nirvana, които са изминали доста дълъг път от малкото градче Абърдийн до музикалната манна небесна - Сиатъл. На 20 февруари 1967-а се ражда Кърт Доналд Кобейн. Животът му е бил прекрасен до осмата годинка, когато родителите му се развеждат. Той получава дълбока психическа травма. Отначало живее при баща си в една каравана, после се мести при майка си, която след време го гони. Кърт обикаля от роднини на роднини. С две думи - израства без истинско семейство.
В гимназията среща Крис Новоселич, който по принцип не гори от желание да бъде приятел на Кобейн. Кърт му дава да чуе касета с негови песни и двамата решават да сформират група. Името Nirvana хрумва на Кърт докато гледа късно през нощта, телевизионно предаване за будизма. Кърт пише текстовете, свири на китара и е вокалист, Крис е на баса, тогава кой е барабанистът? Винаги им е било трудно да отговорят на този въпрос. Отначало е Дейл Кроувър, но нещата не вървят добре с него, затова си намират Чад Чанинг. С него записват дебютния си албум Bleach. Това е последния албум с Чад. Кърт го уволнява. Е, не точно, просто спира да му се обажда за репетиции. Сменят много барабанисти след Чад, докато през 1990 намират Дейв Грол. Тогава животът и на тримата се объща с главата надолу. Причината е сингълът Smells like teen spirit и албумът Nevermind, който се продава в 10 милионен тижаж и дори е на челна позиция в класацията на Billboard'.
През 1989 Кърт среща Къртни Лав по време на свой концерт. След няколко месеца сключват брак, но не заживяват щастливо като в приказките. Къртни има група (не много известна) - Hole. Въпросната група се прославя чак след като Лав се жени за Кърт, затова по- късно тя е обвинявана, от списание Vanity Fair, че използва Кърт за пари и слава. По късно им се ражда дете. Бебето се казва Франсис Бийн* Кобейн. Годината е 1992-а. В очакване на голямото събитие - раждането на детето , Кобейн издава албума In Utero /"В утробата"/.
Кърт е силно зависим от хероина, но много обича дъщеричката си Франсис. Мнгократно минава през „Дванайсетте стъпки"*, но това не му помага. Мисълта, че дъщеря му има баща зависим от хероина не напуска главата на Кобейн и той слага край на живота си. На 8 април 1994-а в къщата им влиза електротехник и намира безжизненото тяло на фронтмена. По -късно е установено, че смъртта му е настъпила 3 дена по- рано...
Става така, както сам е предрекъл : „Ще стана музикална звезда, ще се самоубия и ще добия вечна слава".
След разпадането на Nirvana Дейв Грол става фронтмен на пост гръндж групата Foo Fighters, а Крис не успява да направи много успешна музикална кариера. Отначало сформира групата Sweet 75, после става бас китарист в не дотам успялата No WTO Combo, канят го и в групата Ice Adrift , а след това се присъединява към групата Flipper, с която участва в турне из Великобритания и Ирландия.
*фосил - вкаменелост, древно изкопаемо
*Дванайсетте стъпки - програма за отказване от наркотици или алкохол
*бийн - кръщават я Бийн защото, когато е била в утробата, Франсис е приличала на бобче, според Кърт
неизвестни факти:
- музикалните си способности Кърт проявава още на две годинки, а първите му учители са чичо му Чък и леля му Мери, които са музиканти в рок група.
- бил е изключително енергично дете и за да не палува толкова не са му разрешавали да яде сладко.
- още като ученик се сдърпва с един полицай, който се заглеждал по майка му Уенди - привлекателна блондинка с големи сини очи.
Изпратено от Калина Танева от София
Коментари (0)
Вашият коментар