Людмила Филипова се отдалечава на повече от 5 м от палатковия лагер на екипа в Ботсуана, пише "24 часа". Абсолютно забранено е да се прави, тъй като наоколо се разхождат слонове, хипопотами, леопарди, змии и крокодили.
Това е само едно от правилата, които трябва да спазват участниците в риалити предаването на Би Ти Ви "Африка: Звездите сигурно са полудели". Горещо е, нормално за началото на септември.
Филипова обаче решава да направи всекидневната си тренировка. До една поляна поставя одеяло и започва с коремни преси. Тъкмо ляга, а точно над тялото се приближава орел. Докато кръжи над писателката, мъж от близкото село тича към нея и крещи нещо на местния език. "Сигурно е смутен, че тренирам по бански костюм", си мисли тя. После пристига още един мъж, който разтревожено казва на английски: "Лежите върху гнездо на крокодили. Под вас има заровени яйца."
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Ето това може би е едно от опасните неща, които Людмила Филипова извършва несъзнателно на Черния континент. Първо, защото крокодилите са изключително агресивни - разкъсват всичко, което се движи. В състояние са дори да отгризнат и собствената си лапа, ако случайно я докоснат със зъби. И я сдъвкват, преди да са разбрали, че е тяхна. Другото е, че до гнездата им имат смелост да се приближат само специално обучени хора. Правят го, като се спускат от хеликоптер, а около тях има метална клетка.
Но това далеч не е от най-интересните истории, които писателката описва, докато си води дневник в Африка. Сред най-силните мигове, които е преживяла, e спускането с въжета в 100-метровата пропаст на водопада Виктория, скока и плуването на ръба на водопада в ледена вода с крокодили. Спане на открито при 0 градуса, като и на метри от диви слонове и хипопотами, срещите с местни хора, ловенето на крокодили и змии с голи ръце и изживяванията в лагера.
Тефтерът с тези спомени обаче отдавна не е у нея. Забравя го в самолет от Кенийските авиолинии на път за България. Въпреки това отдавна е измислила сюжетната линия за африканския роман. Историята е добра по думите , но няма нищо общо с телевизионното предаване. "Сега работя по друга история, която пиша за България. И африканската не може да стъпи и на малкия пръст на нашата. Ние все си мислим, че в другите страни и континенти има кой знае какви интересни неща, а не обръщаме внимание на собствените си истории. Сега пиша за нещо много българско, много интересно, а никога не е разказвано", казва Филипова. За всяка своя книга тя задължително извършва огромна изследователска работа. Даже преди 2 г. "Нешънъл джиографик" пристигна в България и засне филм по разкритията, описани в един от най-интересните романи "Мастиленият лабиринт". Именно заради този том първо мисли да откаже офертата за Африка.
Това се случва през лятото. По това време Филипова преживява много труден период на големи промени в личния си живот. Дотолкова, че
за първи път спира
да пише цял месец
Една вечер изпраща имейл на свой добър познат: "Трябва да замина за Африка." Междудругото това е детската мечта. Като малка чете всичко за животните и страните, за географията, гледа филми и иска да стане зоолог и да се грижи за животните там. Та случайно или не, часове след като изпраща онзи имейл, се обажда един от продуцентите на "Африка". Когато съвсем сериозно я кани да участва в приключенското риалити, тя решава, че е скрита камера.
Обмисля предложението, но скоро предстои да сбъдне и писателската си мечта - премиера в Лондон. Романът "Мастиленият лабиринт" е преведен на английски и тя трябва да го представи в английската столица, където той излиза под името The Parchment Maze. Дори има уговорена дата и закупен от посолството самолетен билет - 12 септември, а организацията тече. Да, но и детската мечта за Африка също не дава мира. "Затова се оставих в ръцете на съдбата, която бе решена от съпалатниците ми - номинираха ме да си тръгна заради премиерата. Винаги ще съм им благодарна за невероятните думи и подкрепа."
В Африка Филипова, както и всички останали участници, живеят в палатков лагер на открито из Замбия и Ботсуана. Факт е обаче, че тя изглежда много добре на екрана. При тези условия някои зрители даже пишат по форумите в интернет, че вероятно има екип, който гримира играчите. Не е истина. "Къпах се през два дни, като съберем и стоплим вода на слънце. Кожата ми в Африка беше чудесна, има нещо прекрасно в климата там. Чувствах се и невероятно здрава. Само за 48 часа имах силна треска. Едвам се движих. Точно тогава ходихме в училище да играем с децата. Трябваше да тичам и скачам с тях. Помня, че ми бе много трудно, дори изгубих за миг съзнание пред камерите и паднах на земята, а никога не съм падала", разказва тя.
"Липсваше ми", казва 7-годишният син Константин, когато му се обажда в първия миг, в който получава телефона си след напускането. А това бил и рожденият му ден. Оттогава той все повече обръща внимание и показва обичта си.
"Преди не ме
забелязваше и ме
приемаше за
даденост
Често до сълзи ме е боляло от пренебрежението му. Хубаво е да се липсва понякога, дори за децата", казва Филипова.
Иначе тя е човек, който предпочита да не разказва много-много за личния си живот. Най-вече иска да предпази сина си от това. Затова, защото самата тя още от дете добре разбира популярността на дядо си - Гриша Филипов, който е министър-председател на България в 74-ото правителство. Всъщност трудният период за семейството започва след 10 ноември. "Не съжалявам и за миг, защото тогава се изгради характерът и борбеният ми дух.
Родителите ми бяха
изхвърлени от работа,
нямахме пари почти за нищо. Започнах да работя още на 15 г. и бързо трябваше да порасна", разказва Филипова. По това време тя преподава рисуване, води курс по аеробика, продава дрехи, асистент е в търговска фирма - все неща, които може да се правят и от ученик.
Трудно е, защото съучениците я сочат с пръст, тъй като дядо е в затвора. Учителят по история се подиграва пред целия клас. Затова понякога бяга от час. "Тези хора трябва да са били много дребни и злобни души, за да си го изкарват на дете, което с нищо не им е виновно." Какво точно се е случвало в държавата, дядо не коментира пред децата. Детайлите, които знае днес за онзи период, са предимно от неговите записки. Той е пишел в дневник, който Държавна сигурност му отнема след 1989 г. После обаче, болен от рак, той отново описва всичките си спомени. Сега Филипова много иска да ги публикува. Авторските права обаче се държат от 5 равни правоимащи, които до ден днешен не могат да се съберат за общото дело. Един да не даде съгласието си, изданието е незаконно. Днес записките стоят в шкаф до леглото на писателката и чакат подписите на наследниците. Тя съжалява, защото дядо ги е писал именно за да стигнат до хората.
"От него съм попила впечатления за силния му дух, отговорното отношение, дисциплината. Исках да съм като него. Когато видях дипломата му от университета с шестици от горе до долу, си казах, че и аз ще имам такава."
Това действително се случва, макар и в област, в която тя не си е представяла като дете. Майка все настоява да учи нещо, което един ден да даде добра професия. А като малка Филипова най обича да рисува и да се занимава с фотография. Затова един ден майка я води до градинката на "Кристал". По това време е пълна с художници и скулптори - всичките са с прокъсани ръкавици, и казва: "Виж докъде стигат хората на изкуството, когато няма кой да ги подкрепи. В нашето семейство нямаме такива традиции и ще ти е трудно да се наложиш." Така Филипова сама избира икономиката. Въпреки че я приемат с отличен да следва и археология в Софийския университет. Тя обаче завършва индустриален мениджмънт в УНСС, а след това записва магистратура по мениджмънт в американския City University. "Благодарение на това 10 години издържах цялото си семейство. Имах добре платена работа, но не се чувствах на мястото си. И в момента, когато намерих спокойствието и възможността, се отдадох на изкуството - започнах да рисувам с думи", описва професията си Людмила Филипова, един от най-успешните съвременни български автори.
Коментари (0)
Вашият коментар