Мартин Петров шампион по Омир и по футбол

Неотдавна бившият тим на Димитър Бербатов „Тотнъм" обяви, че ще отдели от бюджета си 3.5 милиона лири, за да попълни състава си с втори българин Мартин Петров. Роденият във Враца футболен национал, който играу в „Манчестър Сити", попадна в мерника на мениджъра на „шпорите" Хари Реднап. В крайна сметка обаче колегата му в Сити Марк Хюз се заинати и стопира сделката...

А сега приказката...
Имало едно време едно скромно семейство във Враца - Петьо и Мария Петрови. На 15 януари 1979-а двамата се радват на първородния си син - Мартин Петров. Четири-пет години по-късно малкият хлапак за пръв път рита футболната топка на врачанския стадион. И футболът се впива в жилите му като неизлечим вирус.

След още пет години Мартин Петров започва кариерата си в „Ботев" /Враца/. Първо се пробва като ляв бек, след това като халф, докато най-после намира своята позиция - нападател. На националния юношески турнир през 1994-а. нахаканият врачанин вкарва девет гола в един мач с „Локомотив" /Мездра/.

Докато ниже гол след гол, ще, не ще, Марто се справя добре и на училищния фронт. Най му се отдава българския език и литературата, ниже с лекота темите за Омир. Е, отличник, разбира се, е по физкултура - печели всички състезания по лека атлетика. Заради любовта към зеления терен чат-пат кръшва от часовете и 8-и клас завършва с 4 неизвинени отсъствия.

Голяма работа! Важното е, че с добрите си игри става титуляр в мъжкия отбор на „Ботев" едва на 16 години. И тук съдбата изиграва първата си епизодична роля в приказката на Петров, а в нейното земно въплащение се изявява Димитър Пенев. Стратега от Мировяне взима Марто в ЦСКА. Годината е 1997-а.

След трансфера на „Армията" започва звездната част на приказката, която обаче си има своите малки тайни. Като тази например, че коравият врачанин дължи формата си на меден еликсир, забъркан с билки и на пастърма по индианска рецепта. Пчеларят Мирон, пръв приятел на бащата на Мартин, е майсторът на вълшебния елексир. Сам произвежда меда, с който допингира национала. Смесва билков мед с цветен прашец, който се получава от мъжките полови клетки на съцветието на цветето.
Рецептата за пастърмата пък е доставена директно от американска фабрика. Приготвя се телешко месо и люти подправки. При всяко идване във Враца, Петров не пропуска да си вземе от любимото мезе.

Носи чудодейните си храни дори и в Женева, където през 1999-а отива да играе за „Сервет". И нали приказка без трудности не може! Сам-самичък в чужда държава, още на втория ден Петров е готов да се качи на самолета обратно за София. Майка му Мария го убеждава: „Мартине, недей, майко. Птичето веднъж ти е кацнало на рамото, не го изпускай".

Врачанинът чува съвета на майка и не бърка. Става шампион на Швейцария през 1999-а г. и носител на купата на страната две години след това. И после идва трансферът във Волфсбург /2001-а/, след четири години и в испанския „Атлетико" /Мадрид/. През 2006-а получава признание от цяла България - определен е за Футболист №1. А година по-късно преминава в „Манчестър Сити" за сумата от 4.7 млн. паунда.
Въпреки неосъществения трансфер в „Тотнъм" за Мартин Петров приказката все още не е свършила... И със сигурност ще е с хепиенд.

Жени се за ученическата си любов
На 2 юни 2002-а нападателят на Манчестър Сити със сигурност е разплакал неустановен брой свои фенки. Мартин се обрича на ученическата си любов - Ралица Резекиева.
Любовта им пламва още доката той е футболист на „Ботев" и после оцелява, въпреки разстоянието, което ги дели покрай трансферите зад гравица.
Възпитаничката на английската езикова гимназия във Враца била една от най-добрите волейболистки в училищния отбор. Ралица оставя зад гърба си своите планове за професионална реализация и се посвещава на семейството. Резултатът не закъснява - семейството бързо пораства с две дъщери - Палома и Катрин.
"Въпреки голямата популярност Мартин не се промени. Продължава да си е такъв земен, държи на родителите си, на приятелите. Много честен човек е. Само ми се иска да е по-спокоен на терена - такъв, какъвто е и в живота", казва за съпруга си Ралица.

И рибар е, и ловец
Мартин Петров е толкова запален по риболова, че ако можеше щеше би си направил един водоем в двора на къщата си в Манчестър и би киснал около него всяка свободна минута.
В Англия обаче рибарският занаят не е лесен. Островитяните ловят рибата по по-различен начин. „Хвърлят във водата корда с плувка и кукичка, а не въдица като нас. Когато замятат, все едно хвърлят ласо като по уестърните", обяснява Мартин.
Първата си въдица преди години измайсторил сам. „Татко сложи на една дървена пръчка жилка и кука. Много й се радвах. Сега имам възможност да си купя какви ли не рибарски такъми, но тръпката не е същата", казва Петров.
„Във Враца си имаме една дружинка, все от приятели, дето обичаме да ходим на лов. Аз обаче не бракониерствам", отсича авджията. Упражнява мерника си предимно по птици, когато сезонът е отворен.

Стоичков му е кумир
Когато преминава в „Атлетико" местните го посрещат като месия. Испанските медии не спират да го сравняват с легендата на „Барселона" Христо Стоичков: „Бързина и ляв крак също като на Стоичков от най-добрите му години."
С Христо си приличат не само по маниера на игра, но и по необуздания нрав на терена. Когато Петров и Стоичков са върху зеления килим емоционална вихрушка застрашава най-вече съдиите. Двамата си приличат по протестите срещу тях, ръкомаханията и псувните.
Малцина са тези, които знаят коя е най-скъпата вещ във врачанския дом на Мартин. На особена почит в къщата са футболни бутонки на Ицо Стоичков, които при всяка завръщане у дома Петров старателно лъска.

Любопитно: