Раздяла

Помните ли своята първа любов, трепетна, чиста, по детски наивна, но завинаги незабравима за цял живот. Когато останем за миг сами с мислите си, изникват топли, спиращи дъха, разтуптяващи сърцето и останали дълбоко в съзнанието ни най-силни спомени и преживени радости.

Ако се върнем много назад в годините, можем дори да се сетим как тайно сме били влюбени в някое момченце от детската градина и сме си представяли, че един ден се женим.Тогава може дори да сме си откраднали първата целувка, чиста и непорочна, колкото самото ни детско съзнание. Тези трепети остават незабравими. Няма начин да не запазим тези сладки спомени, които завинаги ще отключват усмивката на лицето ни.
Но както в повечето случаи става, младите влюбени се разделят.Наскоро се разделих с дългогодишният си приятел. Той беше първата ми истинска любов. На него е посветено това стихотворение. Реших да го споделя с вас.

Раздяла

На първата ми любов И.Д.

Раздяла настъпи,
Любовта я „няма",
А сърцето ми копнее
Отново да сме двама!
Сънувам теб. Отново теб!
Но отворя ли очи,
Обливат ме отчаяни сълзи.
Защото те няма, разбери.

Ние бяхме само двамата
АЗ и ТИ,
Но явно били са само мечти.
Сълзите на воля лицето обливат,
а мечтите ми от скръб се разбиват.
Навън се спуска мрак,
За теб си мисля пак.

Раздяла настъпи,
но вече не плача.
Тъга обхваща само душата.
Сама съм сега,
Но не съм самотна.
Обичам те още...

Раздяла настъпи,
Любовта я „няма"
Но приятели до гроб си оставаме двама...

Катерина Чобанова, 15 год., Асеновград
[[email protected]]