Деси Бакърджиева: Известността се плаща – губиш хората около себе си

За пишещите журналисти дигиталните записвачки дойдоха като манна небесна. Правиш си интервюто и въобще не мислиш колко време минава, дали няма да ти свършат касетите и батериите. Не и ако говориш с Деси Бакърджиева.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева

Следобедните часове неусетно се изнизват и бибкане от устройството напомня, че и то душа носи. Докато се разделям с Деси, си мисля колко неблагодарна работа е да си актьор, особено ако си хубава и умна жена, а ти дават роли на празноглави секретарки и миски. Защото каквото и да пише в биографията ти, публиката винаги ще те възприема като превъплъщенията ти на екрана. Деси е живото потвърждение на това неписано правило.

 С няколко дипломи и докторска титла пред името си, тя си остава секретарката Нели от "Стъклен дом" и снахата-миска на Арнаудов във "Фамилията". Когато обаче става дума наистина за интелигентна и умна жена, това няма никакво значение. Деси си се кефи на ролите, дори има съвсем конкретни аргументи в тяхна защита.

- Когато бяха излъчени първите няколко серии от новия сезон на "Фамилията", получих над 50 писма във фейсбук от хора, които също са подложени на домашно насилие като героинята ми. Няма да забравя как един мъж, търпял години тиранията на жена си, ми написа, че благодарение на сериала се е видял отстрани, разбрал, че животът си е негов и изборът как да го живее зависи само от решението му. Никое човешко същество не заслужава да бъде мачкано и подтискано. Не мога да повярвам, че все още има хора, които търпят насилието във всичките му форми. Защото физическото понякога не е толкова болезнено, колкото психическото. Точно заради това харесвам тази роля, има много препратки към хората. И те са преди всичко положителни. Не можеш да се предаваш, нямаш право да спреш да живееш, само защото някой те мачка и има повече пари от теб.

Всеки човек има положителни качества, номерът е да ги развие. Идеята е да повярва повече на себе си и да си изгради простичък план за спасение. Диана Арнаудова е изправена точно пред такъв избор.

- И какво ще избере?
- Знаеш, че нямам право да разкривам подробности от сериала. Да кажем, че и предстои да изясни отношенията със сина си. Тя толкова е унижавана, че вече мисли, че не е в състояние да взима решения, да се бори. Но има момент на осъзнаване, има надежда за нея. Много материално е възпитана и това е основният и проблем. Това до известна степен ни доближава двете. Според мен в живота всичко има цена. Но тя може да не е материална. Един съвет от мен. Ако толкова ти е трудно да вземеш решение, вземи лист хартия, раздели го на две и от едната страна напиши предимствата, а от другата - недостатъците. Преброй ги и решавай.

 - Ти кога си плащала висока цена?
- Да ти кажа честно, постоянно плащам висока цена. Дори в личен аспект. Аз всъщност нямам личен живот, въпреки че ме свързват с какви ли не хора. Да, имам близки приятели. Те не са много, броят се на пръстите ми. Но професията ми, ангажираността ми до голяма степен отблъскват много хора. При мен всичко е по график. Детенцето също е много важно. Трябва да го взема от училище, от занималня. Тези разграфени дни плашат много хора. Когато се прибираш в 10 вечерта пребит от умора и искаш само да се наспиш, въобще не ти се мисли за излизане, за купони. И започваш да губиш хората около теб. Защото те си мислят, че или си се надул, или ги избягваш по някаква причина. Гадно е, защото въобще не е така.

- Да разбирам ли, че нямаш мъж до себе си?
- Да, нямам. Но пък не знам до каква степен мога да отделя време за такъв човек. Защото той ще има своите претенции да съм с него, да получава от вниманието ми. Има много интересни, красиви, ерудирани и успели мъже у нас, но те вече са заети. Може би някой ден и моето ще стане. Не страдам от това. Имало е моменти, в които съм се тормозила, че съм сама. Но вярвам, че всеки си има половинка, която го чака някъде по пътя му. За мен най-стойностното е да имаш семейство. Обичам дъщеря си, тя е изключително безценна за мен. Няма нищо по-хубаво от това да си майка.

- Трудно ли беше решението да гледаш сама дъщеря си?
- Не може да е лесно. Благодарна съм, че имам майка, която много ми помага. И сестра, която винаги е готова да ми протегне ръка. Голяма късметлийка съм. Останахме си приятелки трите. Може би това е разковничето. Трябва повече да си говорим, да си комуникираме. Като във вица, дето компютърният специалист се отказал да се развежда. Защото една вечер спрял токът, той с часове си говорил с жена си и разбрал колко е готина. Но има и друг проблем - думите започнаха да губят смисъла си. Изтъркаха се от неправилно използване. Според последните статистики младите прекарват 45% от живота си в социалните мрежи. Виждам го и по дъщеря ми, въпреки че съм поставила ограничения. Тези дни си "говореше" с момче от класа, с което правят общ проект. Когато я попитах защо не решат нещата в училище, отговорът и беше, че там много се карат, а във фейсбук така хубаво се разбрали.

- Ще подкрепиш ли Ани, ако реши да те наследи в актьорството?
- Не знам. Много беше трудно преди три години, защото непрекъснато повтаряше, че ще става актриса. Не бих искала да се занимава с тази професия, защото е трудна, себеотдаваща. Ако я обичаш, трябва да си готов на много лишения. Да внимаваш дори как изглеждаш и как се държиш навън, защото си обект на внимание. Но тя трябва да си прецени. Нали за това сме майките - да подпомагаме децата си, да не ги фрустрираме и да им казваме отсега: "Тука, по тази пътечка ще вървиш, защото само тя ще те изведе на големия булевард!" Ако усети, че това е нейното призвание, не мога да я спра.  

- Играеш едновременно и лошото, и доброто ченге.
- За мен е най-важно детето ми да е щастливо. Да вижда и да усеща, че го обичам. Повярвай ми, това няма нищо общо с купуването на играчки. Искам да мога да си поговоря с нея, да и споделя моите преживявания, които биха я насочили да взима правилните решения. Но в никакъв случай нравоучително и с размахване на пръст. Опитвам се да не забравям, че и аз бях доста луда глава.

- Хайде де, Тодор Живков ти е станал на крака.
- Това наистина беше много смешно. Бях на 4 години и участвах в концерт в чест на Людмила Живкова. Той беше в ложата, а ръководителката ни каза, че ако той стане на крака и започне да пляска, цялата зала ще го последва. Аз си изпях "Който рано ляга, сутрин рано става" и толкова се омаях от аплодисментите, че забравих да се върна зад кулисите. Но после театърът измести пеенето. Нося го в гените си. Прабаба ми Тодора Бакърджиева и сестра и Екатерина Златарева са сред основателките на Народния театър. А някъде между всичко това се намести и каратето, за ужас на мама. Само
носът ми е чупен 3 пъти, ръцете и краката - не помня колко. Сега като майка си давам сметка колко гадни неща съм сервирала на моята. Точно заради това се опитвам да преодолея своите амбициозни желания дъщеря ми да бъде на всяка цена най-добрата във всичко.

 - Но ти май го искаш за себе си, доктор Бакърджиева?
- Намекваш за следването ми в Университета по библиотекознание. Исках да взема още една специалност, която да ми е вариант за времето, когато стана нелицеприятна за хората и престана да се занимавам с кино и театър. Исках знанията, които съм натрупала, да мога да ги предам на децата. Егоистично е да си ги пазиш за себе си. Разбрах, че в този университет има подходяща специалност. Кандидатствах на шега и ме приеха. Съкратих времето наполовина и завърших магистратура по медийна информация, реклама и продуцентство. Когато защитавах дипломната си работа, професорите в комисията ми се накараха, че не искам да продължа да пиша. Стана ми много мило и така стигнах и до доцентурата. Сега пък Стефан Данаилов ме скастри, че още не съм довършила специализацията си по кино в НАТФИЗ. Така че имам още да уча.

- Какво е да си партнираш с актьор от ранга на Стефан Данаилов?
- Възхитена съм от него. Уникално добър партньор е. Няма възраст за този човек. Толкова е взискателен, точен, умен... Предразполага те. Кара те да бъдеш на нивото му, дори да го надскачаш. Голяма съм късметлийка. Още в началото на актьорската си кариера попадам все на страхотни учители. Така беше в "Преспанските камбани" с Цветана Манева и Васил Михайлов. Така беше и в "Кралят елен" с Ники Костадинов. Накараха ме да повярвам, че няма млади, няма стари, има само актьори.
Занаятът се краде. Но това, което ти е дадено отгоре, или го имаш, или го нямаш. Тая аура не се учи, не е учебник да го прочетеш.

- Сега обаче май поизневери на театъра?
- Нямаше да е честно да стоя на щат, защото имам много ангажименти - и с ученето, и със сериала. Вече снимаме третия сезон. Но играя в три постановки, предстои ми още една през януари. Не мога да се лиша от този жив контакт с публиката. С тези хора, които са отделили от времето си, от парите си, за да дойдат да те гледат. Скоро играхме "Престъпление на сърцето" в Кюстендил. Дори правостоящи имаше. "Вражелец" играем вече 8 сезона и залата пак е пълна. Жалко е, че имахме покана да я играем в САЩ и в Австралия, но по обясними причини не можахме да заминем. Същото е и със "Скакалци", толкова е актуална пиесата, сякаш днес е писана. Безкрайно съм щастлива, че публиката се върна в театъра. Но може и повече. Трябва да ги предизвикваме тези готини неща да се случват. От нас зависи.

- Бумът на българските сериали също даде хляб на актьорите.
- Хубаво е, че отношението на хората към актьорите от сериалите се промени. В началото ни приемаха като по-простичката част от гилдията. Беше ми малко трудно в началото, когато ми предложиха второстепенната роля на Нели в "Стъклен дом". Когато споделих с колеги от театъра, всички възроптаха: "Ти добре ли си, досега си играла главни роли, сега ще играеш треторазрядна героинкя". Много се ядосах. За мен няма малка роля. Има добре изиграна и лошо изиграна. По някакъв начин успях. Направих роля, която хората запомниха.

Ще ти дам пример. Моя съседка 5 пъти ходи на интервюта за работа и я взеха, когато уж на майтап си боядиса червена косата, подстрига си бретон и се облече като Нели. Според мен хората са зажаднели за нещо българско. Не работим за много пари, не снимаме с големи субсидии, но нещата се получават добре. Екипът на СИА е страхотен. Никой не мрънка, не протестира, не си иска парите на всяка цена в точно определен ден и час. Криза е все пак. Ако мислиш негативно, започваш да зацикляш. И да ти се случват все по-неприятни работи. Тя, цялата ни държава се е затлачила и ако не започнем да мислим по-положително и не започнем да действаме по-експедитивно, няма да се оправим.  

- Била си в чужбина, защо не остана?
- Живях в Германия, където учих за стилист. После отидох в Италия за един театрален проект, който така и не се случи. Прибрах се, родих си детето тук и продължих. Наскоро ходих на конференция в Швейцария. Навсякъде е хубаво, но ако си за малко. Тук ми е мястото, тук ми е хвърлен пъпът. Но в момента се създава невероятна паника в обществото. Това няма да доведе до нищо добро. Когато си паникьосан, ти не можеш да мислиш, да взимаш правилните решения. Знаеш ли как хан Аспарух е избирал войската си? Подреждал младите мъже, заставал пред всеки и започвал да му крещи и дори да го бие. Който се изчерви, махал го от строя. Оставали пребледнелите. Смисълът е като в японската поговорка - сърцето да е горещо, но разумът да остане хладен. Ако се поддадем на емоциите си, може да станат големи катастрофи.

- Имаш ли предпочитания към ролите, които искаш да изиграеш?
- Не. По-скоро имам амбицията да приемам роли, които имат послания. Актьорите сме свързани с обществото, защото оставяме нещо като пример. В същото време не съм против комерсиалния театър. Изкуството трябва да е достъпно и то може да бъде такова, без да изгуби от стойността си. Колкото повече хора се стремят да дават хубав пример, да дават всичко от себе си, за да реализират някаква кауза, толкова по-добре. Наскоро присъствах на конференция, на която млади хора представиха реферати за устойчивото развитие на страната. Бях в шок. Деца на по 18-19 години имаха изключително стабилно мнение по толкова сериозни въпроси и съвсем точен план как това да се случи. Има бъдеще за България и то е точно в тези млади хора.  

ПЕПА ЙОРДАНОВА, Всичко за семейството