25.6.2008 г.: ...в последно време се чувствам някак си дърт... нощем ставам до тоалетната по четири-пет пъти, задъхвам се много, когато изкачвам стъпала, а гледането на еротични филми вече не ми "влияе" по никакъв начин... Одъртявам все повече и повече с всеки изминал ден и най-тъжното е, че знам, че не мога да спра часовника... Помня как допреди няколко години тийнейджърите ми викаха батко Ники... а сега ми казват дядо... it's so sad!!!
26.6.2008 г.: Днес отидох до МОЛ-а, за да поразгледам и евентуално да си харесам някаква нова ризка и панталонче. В далечината съзрях Слави Трифонов! Развълнуван се запътих към него и с трепет го поздравих! Помолих го да се снимаме и да ми даде автограф! Той обаче ме погледна с презрение и грубо ме отблъсна с думите: "Разкарай се, старче! Ти ме дразниш с тъпото си чувство за хумор! Разбери, че аз съм по-известен от теб и съм най-добрият водещ в България за всички времена! Ти никога няма да ме настигнеш!!!" Тези думи ме ядосаха много... загубих самоконтрол и се опитах да изритам Славчо в междукрачието... Той се дръпна назад и успя да ми хване крака... избута ме и аз изгубих равновесие, падайки на земята. Без да се бави, Слави се опита да пласира LOW KICK в корема ми! Аз обаче сe претърколих встрани и в последния момент огромната маратонка на Дългия профуча покрай тялото ми... Изправих се и заех отбранителна позиция (такава, каквато съм виждал да правят нинджите по телевизията)! Славчо се усмихна иронично, бръкна в джоба си, извади газов спрей и ме напръска... Нямаше как да се предпазя... бях обгазен обилно и докато се опомня, Дългия ме нарита брутално и безмилостно... Признавам си - яд ме е, но Слави победи!!!
27.6.2008 г.: Тази вечер в квартала имаше авария и нямахме ток за два-три часа. За да не скучая, запалих няколко свещи в хола и седнах да почета малко от новата книга на Къци Вапцаров "Секс за душата". Без да усетя, се унесох и задрямах. В съня си неволно съм се доближил до свещите и брадата ми в миг пламна!!! Събудих се с вик от парещата болка и, тичайки, влетях в тоалетната. Там бързо потопих главата си в кенефа и пуснах водата... Пламъкът се угаси, но уви... след като се погледнах в огледалото, установих, че половината от катинарчето ми е изгоряло... Не зная какво да правя... утре имаме снимки за предаването "Стани богат" и не мога да се появя така опърлен...
28.6.2008 г.: Днес са снимките на "Стани богат" а аз съм все така с изгоряла брадичка... Мислих по въпроса как мога да реша този проблем и единственото нещо, което ми хрумна, беше да реставрирам някак катинарчето си. Подстригах малко косми от подмишниците си, след което ги залепих с каноколит на обгорелите места по лицето... стана много добре... дори никой не забеляза...
29.6.2008 г.: Тези дни определено не ми върви. Претърпях пореден инцидент. Сутринта бях по работа в Дарик радио и си взех двойно кафе от автомата в коридора. Отидох в апаратната на радиото, за да подредя една плейлиста... За нещастие обаче се препънах в някакъв кабел, залитнах и без да искам, залях цялата апаратура с кафе... чу се силен взрив и техниката избухна в искри и облак от дим. Уволниха ме, а благодарение на мен Дарик радио вече го няма...
30.6.2008 г.: Днес ми се случи нещо много тъжно... излязох да си купя спортен всекидневник от близката бутка за вестници. Когато продавачката ме видя, ми препоръча да си взема и новия брой на вестник "Трета възраст"!J Не мога да повярвам... толкова ли ми личи вече?!?
31.6.2008 г.: Случайно гледах по телевизията някаква нова реклама на крем против бръчки... Колкото и да не вярвам в телевизионните реклами, мисля да си купа един-два такива кремове... или по-добре да бъдат четири-пет... Ще ги изпробвам, пък дано да ми помогнат и ме подмладят...
32.6.2008 г.: Към обяд имах малко работа по центъра. Паркирах колата си на паркинга зад НДК. Слязох от нея и точно когато заключвах, чух зад себе си глас: "Как си, дъртаче?!? Искаш ли реванш?!?" Обърнах се и с ужас видях, че това беше моят враг - Слави Трифонов... Той се усмихна и плавно ми показа жест с преобладаващ среден пръст... Веднага осъзнах, че отново ще се стигне до физическа саморазправа между нас и този път реших, без да се бавя, да атакувам пръв! Засилих се и с отскок пласирах каратистки шут в гърдите на Славчо! Той залитна назад, хвана сe за гръдния кош и се закашля, сякаш не можеше да си поеме въздух... Личеше си, че в този миг изпитва болка и сега всяка капка от неговата арогантност се беше изпарила! Подех нова атака... знаех добре, че той е по-висок от мен и трябва да вляза в близък бой с него... Свих юмруци в готовност и нацелих плешивият водещ с ъпъркът в брадичката. Слави изпадна в нокдаун... дългото му тяло неадекватно се свлече на земята... За жалост обаче победата ми беше кратка... в следващия момент усетих свистенето във въздухът зад гърба си! Обърнах се, но видях само как една лопата се стоварва с огромна сила върху главата ми! Това беше Годжи! Той беше дошъл, за да помогне на своя шеф!!! В следващия момент загубих съзнание и не помня нищо след това. Събудих се в института "Пирогов" с 14 шева на главата... най-болезненото обаче е, че отново бях победен...
TO BE CONTINUED...
Коментари (0)
Вашият коментар