Имам големи гърди

Големи гърди

Здравейте. Знам че много момичета имат проблем с това, че имат малки гърди. При мен обаче е обратното. Изпитвам огромна физическа тежест на моите години да имам обиколка 116 см и да съм чашка DD! Не нося големи деколтета, а само широки тениски и въпреки това в каквато и компания да съм само това се обсъжда около мен. Имам чувството, че никой не се интересува от самата мен, а гледат само даденостите ми, така да се каже. Нон стоп все някой ме обарва, все гледат да ги хванат, дори са груби и боли физически в повечето случаи, а трудно мога да реагирам и да се предпазя! Прегръдки, Лия, 14 г.

Мила Лия, разбирам емоционалната и физическа тежест, която изпитваш! Големите гърди (така желани от много момичета) биха могли да създават доста физически проблеми - като болка в кръста (най-често провокирана от изгърбването в опит да се скрие големината на бюста). Съветвам те да се снабдиш с качествени сутиени, които да направят носенето на тази тежест по-поносима. Плюс това ще вкарат бюста ти в някаква по-прикрита форма (тъй като това те притеснява). Това можеш да направиш ти. Но не можеш да промениш начина, по който природата е решила да изглеждаш. Освен ако някой ден по лекарско предписание и след навършване на пълнолетие, ако гърдите продължават да ти причиняват болка, не решиш да ги смалиш. Засега се научи да се гордееш с това, което имаш. Не го крий - това провокира още повече агресивно поведение сред момчетата на тази възраст. Плюс това - не се притеснявай да потърсиш правата си! Ако трябва сподели за това, което става, на баща ти или ако имаш някой по-близък възрастен, за да може той да отправи послание към момчетата, които си позволяват да те опипват и тормозят. И трето - щом това се обсъжда постоянно около теб, обърни го в своя полза. Обясни на тези, които са толкова заинтересовани от бюста ти, че ако имат нещо да "му" кажат то нека си общуват само с "него"! Останалото нека го кажат на теб самата. Това ще ги стресне и поокопити малко, а и ще покаже, че имаш самочувствие и не търпиш подобно поведение!

Защо пази тайна от мен?

Скъпа Ани, аз съм момиче на 13 год., а моята най-добра приятелка на 14. Миналата седмица в четвъртък отивах да си купя hi club и чух някакво пъшкане и пищене. Приближих се до мястото и през прозорчето леко се виждаше, че там е моята приятелка и още някакъв тип, който беше на около 20. Вечерта като се събрахме да пием по нещо, тя нищо не каза. Мила Ани, защо не иска да ми каже и защо го е направила с човек не на нейната възраст?

Ако бях в съда и взимах показания от теб щях да те попитам: "Как успя да разбереш,че момчето е на около 20 години?" Всъщност може да е бил нейн връстник. Нали знаеш за играта "развален телефон"? Ето така се раждат слуховете и митовете - когато хората нямат смелостта да попитат и съответно да споделят. Ти така осъдително възприемаш факта, че тя може би е правила секс с някой по-голям от нея, че нищо чудно тя да е решила да си спести урока по морал.

Без нет

Скъпа Ани, снощи нямах нет! Побърках се! Намерих една приятелка, която много ценя и не мога без нея, много я обичам, имам я за нещо повече от приятелка! И ако не си чатим до поне 2 часа през нощта, ще умра! Можеш ли да ме съветваш как да се отделя малко от компютъра? С уважение - Интернет маниачката

Здравей маниачке, започна учебната година - откъде това време за компютър? По-добре си правете срещи през уикендите (ако сте от различни градове) или пък си приказвайте по телефон (домашен), което ще ви сложи определено ограничение на времето, за да може всяка от вас да успява да се наспива за училище.

Мащеха

Майка ми и баща ми се разведоха преди два месеца. Мама избяга в чужбина с някакъв мъж, а тате се ожени отново. Жената, за която се ожени много ме мрази. Винаги, когато ме види ме обижда, дори понякога ме е удряла. Няколко пъти ме гони от вкъщи. Баща ми знае всичко, дори и той ме пренебрегва, заради нея. Всеки ден кани приятелките си вкъщи и им разказва колко съм била тъпа, непохватна, дори веднъж им каза, че ме е виждала да пуша и да пия, но аз никога не съм правила такива неща. Моля те Ани, помогни ми! от: Ива

Това е една класическа съвременна история за Пепеляшка. И се случва много често в нетрадиционните семейства, когато мащеха и доведена дъщеря трябва да се борят за любовта на един и същ човек - съпруг/баща. Нека бъдем откровени - ти не я понасяш, независимо каква е. Може тя да е най-прекрасния човек, но в твоите очи мащехата ти се опитва да замести майка ти в сърцето на баща ти, а и с нейното присъствие драстично се намаляват шансовете родителите ти да се съберат отново. Сигурно и ти не изгаряш от желание да си общувате. А тя наистина иска да бъде твоя майка. Нейната грешка е, че се опитва да те възпитава (по-екстремно от приемливото) преди да е създала някакво подобие на взаимоотношения с теб. Ревността, която изпитваш към баща ти го оцветява и него в черни нюанси. Сигурна съм, че ако поговориш с него (без да се карате) ще успееш да го убедиш да поговори с доведената ти майка относно поведението й. Но със сигурност се намираш в доста предизвикателна ситуация с бушуващи хормони в теб, липсата на майчина ласка, опитваща се да се докаже мащеха и отсъстващ баща. Пиши ми отново.

Нежелано бебе
Моят проблем е че, родителите ми са разведени и баща ми си има приятелка, която е бременна и аз мисля, че никога няма да мога да приема това дете за мой брат или сестра. Моля те, помогни ми да взема някакво решение. От Обърканата

Мила Объркана, това бебе ще е факт след няколко месеца, независимо дали го искаш или не. И когато то се появи на бял свят и твоят свят ще се промени. Недей да се настойваш предварително за това какво ще изпитваш към него. Това е едно същество, което ще има нужда от много любов, грижи и ласки. Притесняваш се, че ще изпитваш чувство за вина, ако го обикнеш. Сякаш ще трябва да отговаряш пред съд. Съдии - ти самата и майка ти. Това дете ще носи част от гените, които носиш ти. То не е виновно, че родителите ти са се разделили. Затова - дишай дълбоко и се усмихни! Чакат те много преживявания!

Истинските ми родители ме тормозят
Здр.Ани. На 17 съм и съм осиновен. Живея в Испания и наскоро разбрах кои са истинските ми родители. Когато ги видях,ми се сториха мили, но съм се излъгал! Постоянно ме тормозят и искат да оставам при тях, но на мен ми е добре при хората, които са ме осиновили. Моля те, помогни ми! От Мигел

Скъпи Мигел, когато си решил да отвориш тази врата от миналото си, автоматично си пуснал родителите, които навремето са те оставили в настоящето си. Едно такова приключение винаги е съпътствано с много очаквания - някои реалистични, други - не. Важно е ти какво искаш и кои хора възприемаш за родители. Имаш ли нерешени конфликти в себе си, които биологичните ти родители да ти помогнат да решиш? Има ли нещо, което искаш да узнаеш за себе си от тях? Или обратното - те ти напомнят за живот, който си забравил? Живот, от който си успял да се измъкнеш? Какви чувства таиш към био-родителите си? А към приемните си родители? Това са все въпроси, които търсят отговор.