Най-добрият ми приятел е емо-гей
Здравей, Анна. Най-добрият ми приятел е гей и освен това е емо, заради това немного хора го харесват. Той постоянно е депресиран и отчаян от живота, рядко се случва да е весел и усмихнат. Много хора го мразят и му се подиграват. Опитвам се да му помогна, казвам му да мисли по-положително и т.н., обаче не се получава - не ме слуша. Аз наистина много го обичам и страшно много държа на него, никога не бих го изоставила в труден момент, но ми е много трудно и тежко това приятелство. Неговите настроения се отразяват и на мен и аз също се депресирам и ми е гадно. Наскоро му признах как се чувствам и на него му стана кофти. Каза ми, че не иска да страдам, защото ме обича прекалено много и затова смята, че ще е най-добре да спрем да се виждаме. Но аз не искам, а същевременно това положение ми е адски трудно...
Здрасти, в основата на проблема ти е, че усещаш вина, защото не искаш да имаш до себе си човек, който така да те натоварва, както твоят най-добър приятел. И се мислиш за най-големия егоист на земята. А не си. Нормално е да те натоварва едно такова приятелство. Но ще те посъветвам да се опиташ с последни сили да му помогнеш. Ако трябва, помоли го (отново и отново) да отиде на консултация с психолог или да се обърне към мен за съвет. Опитай се да направиш всичко, което зависи от теб. А той, ако е готов да поеме помощта ти, ще се почувства по-добре, ако не - то тогава нищо не зависи от теб. Невинаги можеш да помогнеш. А това не те прави лош човек. Има хора, които влизат в графата енергийни вампири и изпиват всякаква позитивна енергия от нас. Хубаво е да се опиташ да бъдеш до него, но не с цената на собственото си добро емоционално здраве.
Живот без моята половинка
Здравей, миличка Ани! През почти целия си живот живея с една горчива и болезнена истина за семейството си, но едва преди няколко месеца я осъзнах с пълна сила и вече едва се справям. Казвам се Диляра. Името ми е малко странно, но е такова, за да си подхожда с името на сестричката ми. Без нея не само името ми е незавършено, самата аз не съм цяла. Имала съм си сестра близначка на име Аляра, но тя е починала, когато сме били съвсем мънички, дори не си я спомням. От месеци насам гледам филми с близначки, чета разни странни истории за нещо като телепатия между близнаци и си мисля какво щеше да е, ако другата ми половинка беше жива. Как щях да имам човек, за когото да давам всичко и когото да обичам безрезервно, и щях да бъда обичана по същия начин. Не съм нещо повече от моята сестричка, защо на мен ми се дава шанс, а на нея - не? Не мога да го превъзмогна и не знам как допреди няколко месеци съм живяла спокойно с мисълта, че съм живото детенце на майка и татко.
Знаеш ли, бих дала всичко, за да се събудя сутринта и на другото легло (макар че такова няма) да спи Аляра. И да се окаже, че всичко е било най-гадния кошмар, да я запрегръщам, разплакана от облекчение, а тя - изненадана и малко сърдита, задето съм я събудила, да ме попита какво има и да ме прегърне. Всичко давам. - Д.
Мила Диляра, хиляди писма съм получавала през тези четири години, но твоето докосна сърцето ми по специален начин. Толкова силно ми се прииска да те видя и да поговорим на живо. Толкова не на място ми се струва да напиша всичко онова, което искам да ти кажа, че мисля да не го правя. Моля те, пиши ми отново, ако искаш да продължим с по-директен контакт.
Не мога да изляза бе грим
Здравейте! Аз съм на 18 и от 15-годишна се гримирам. Не си слагам някакъв тежък грим, само фон дьо тен, пудра и черен молив. От около година насам усещам, че не мога да изляза, без да съм гримирана. Някак си се чувствам ужасно грозна и просто не мога да приема факта, че хората ще ме видят без грим. Преди не бях такава, но сега просто не мога да изляза дори да хвърля боклука, без да се гримирам. Знам, че звучи налудничево! Споделих с приятелките си, с майка ми дори, но ми казаха, че съм се била превземала, а не е така! Искам да изляза поне веднъж без грим, но не мога. Случвало ми се е да изпитвам дори страх да не ме види някой, ако не съм гримирана. Тази зависимост от грима едва ли е нормална, но не знам как да постъпя...
Съвсем сериозно възприемам проблема ти и съм сигурна, че не се преструваш. Казваш, че искаш да излезеш без грим, но не можеш. Може би ще е добре лека-полека да намаляваш грима, за да не бъде толкова рязка и стресираща промяната. Започни с премахването на черния молив. Една седмица. След това постепенно премахване на останалата част от грима. За да можеш да свикнеш отново с образа си без тази маска. Същевременно се опитай да поработиш над себевъзприятието си. Сигурна съм, че не си грозна в действителност. Просто нещо те кара да се виждаш такава. Гримът е една защита, от която в момента имаш нужда. За да не ти е необходимо повече, ще трябва да заобичаш себе си.
Как да не я нараня
Здравей, мила Ани. Моят проблем е, че постоянно се подигравам на най-добрата си приятелка, че била грозна, дебела и такива работи, а когато ми се разсърди, не ми прощава лесно. Моля те, дай ми съвет какво да направя, за да спра с тези неща, не искам да я загубя, защото тя е и моя братовчедка и много я наранявам по този начин. Анонимче
Мило Анонимче, просто спри да я обиждаш! Какво сложно има в това? Научи се да контролираш импулсите си в името на приятелството ви.
Митко ми пречи
Здравей, скъпа Ани, в класа има едно момче, по което много си падам, но има един Митко, който всеки ден ме чака пред входа и идва с мен на училище. Проблемът е, че момчето си мисли, че с Митко сме гаджета, което съвсем не е вярно. И не смее да ме заговори.
Ех, Митко, Митко! Защо не оставиш момичето само да отиде на училище, да срещне любимия си и да се заговорят най-накрая! Мило момиче, намери начин да кажеш на момчето, на което симпатизираш, че с Митко не сте гаджета. Така хем ще го заговориш първа, хем ще премахнеш неговите умозаключения.
С кого да поговоря
Скъпа Ани, аз съм момиче на 12, преди няколко дни намерих листче с псувни в тетрадката ми. Не знам как се е озовало в чантата ми, но мисля, че знам кой го е написал - едно момиче, което ми е много противно. Дали да го обвиня или не. Родителите ми са в чужбина и няма с кого да говоря. С класната или с педагога? Изобщо не знам дали да говоря с някого. От АнОнИмКаТа
Анонимке, ако мислиш или си сигурна от кого са дошли тези псувни, то тогава по същия начин можеш да напишеш послание на лист хартия, без нецензурни думи, с което да се опиташ да обясниш, че съвсем не ти е приятно да намираш такива изненади в чантата си. Ако тормозът продължава, тогава поговори първо с класната, а следващата стъпка е училищният психолог.
Коментари (0)
Вашият коментар