Нямаме си доверие

Какво ми причини

Когато се разхождах по плажа, видях те и исках да ти кажа,
че в теб се влюбих, но страхувам се - не знам защо.
Сезоните менят се, времето тече,
а любовта ми голяма е и продължава да расте.
Ето, че кураж събирам аз, "долитам" при тебе в същия час,
признавам ти всичко, но уви - ти мечтите ми разби.
От този момент аз разбрах, че времето си пропилях!
Ти разби моето сърце, щом не мога да те хвана за ръце...

Надявам се да го публикувате, за да стигне до него и да разбере какво ми е причинил.
Весела

Колебая се какво да правя

Здравей, мила Ани. Аз съм момиче на 15 г. Първо искам да ти благодаря за всички съвети, които си ни дала. Невероятна си! Влюбена съм в едно момче (А.). Той твърди, че също е влюбен в мен, но аз не съм сигурна дали е искрен. Казва ми, че не би се подиграл с мен и че няма да ме нарани, но аз продължавам да не му вярвам. А. е на 19 години и мисля, че е голям за мен, но мога ли да командвам сърцето си? Почти сугурна съм, че майка ми няма да одобри, ако тръгна с него, заради разликата в годините, но не знам. Все пак той е пълнолетен и сигурно ще поиска да водим и полов живот, а аз не съм готова. Колебая се дали да не поговоря с майка си. Много харесвам А. , но не искам и да се карам с родителите си. Целувки: Мими

Скъпа Мими, може би не си готова да имаш връзка с този човек. Да поемеш отговорността, която идва с една любовна връзка, и то с по-голям човек. От писмото личи и съмнението ти дали изобщо си заслужава да се караш с родителите си за човек, в когото не си сигурна, а и към когото уж изпитваш силни чувства, ама май и ти не знаеш в момента какво точно изпитваш. Съветвам те да решиш първо за себе си дали да останеш с този човек и ако решиш да продължиш тази връзка въпреки всичко, тогава да споделиш с майка си. Успех!

Сладурът от съседния клас

Здравей, мила Ани! Аз съм момиче на 14 и тази година съм в ново училище. В другия клас има един голям сладур. Не можеш да си представиш по-красиви очи от неговите. Не знам как се казва. Когато се разминахме днес из коридорите, той ми се усмихна. Сигурна съм, че в този миг не е имало по-щастлив човек от мен! Ала аз съм много срамежлива и не смея да го заговоря. Моля те, Ани, кажи ми как да привлека вниманието му! С обич, Ели

Има хиляди начини, с които да привлечеш вниманието на едно момче, Ели! Повечето от тях биха влезли в рубриката "NedZone" и моят красноречив колега Нед би могъл да те осветли по тази тема! Аз мога да те посъветвам да опознаеш това момче първо от дистанция - с кого се движи, какво обича да прави, какво - не, какви са интересите му и т.н. След това може да се запознаеш с него чрез общи познати или пък да попаднете съвсем случайно в едни и същи извънкласни занимания. Много често се случва така, че виждайки се всеки ден, учениците почват несъзнателно да си казват "Здравей" и да се запознават по естествен път. Ако не ти се чака това да стане по този начин, тогава използвай чара си, въпреки че си срамежлива. Задържай погледа си върху него, така че да те забележи. Или пък когато се разминавате по коридорите, изпусни учебниците си "уж" случайно и дано той се окаже кавалер и реши да ти помогне!

Нямаме си доверие

Здравей, Ани. Аз съм на 15, а приятелят ми е на 18. Заедно сме от почти 8 месеца. Проблемът е, че мисля, че си нямаме доверие вече. Все се намесват някакви странични хора във връзката ни и това води до караници, плач и най-различни проблеми. Макар и да ми е доказал, че ме обича, чувствам, че ми няма вече доверие. Не споделя всичко както преди, по-отдалечен е от мен. Дай ми някакъв съвет какво да правя Plss!

Здрасти! Има причина да е отдалечен и да не ти споделя. Тази причина може би се крие у теб, а може и да е свързана с нещо извън връзката ви. Опитай се да поговориш с него отново. Може би си го наранила с нещо. А може пък той просто да не иска да сте заедно вече. След като се чувстваш толкова уязвима и връзката ви е толкова разклатена, то може би ще е хубаво да си починете малко един от друг. Да си дадете шанс да преосмислите всъщност защо сте заедно. Явно сте позволявали на други хора да се месят и това е най-голямата ви грешка. Предполагам, че има и изневяра или поне слух за такава, което е разклатило пропуканата връзка. Не е нужно да сте заедно, ако не сте щастливи. Но поне си дайте шанс да изясните какво е станало, за да се стигне дотук.

Излъгах, че имам цикъл

Мила Ани, на 15 години съм и още нямам цикъл, излъгах всички още на 13 години, че имам, но това е само лъжа. Не искам да казвам на мама, защото аз не обичам лекари и болници, а може би ще трябва да отида на лекар... Какво да направя?

Скъпо момиче, доста трудно ми се вижда да лъжеш, че имаш цикъл. И доста тъжно - защо просто не споделиш истината на майка си? До 16-годишна възраст е в реда на нормалното да не ти е дошло. И обикновено това се обуславя от генетична предразположеност - т.е. може би и на майка ти й е дошло по-късно? Когато споделиш с нея, опитай се да й кажеш, че те е страх от лекари и да изчакате още малко (поне докато станеш на 16), преди да отидете. Преди всичко - не се притеснявай, че нямаш цикъл! Стресът допринася за закъснението му. Така че - спокойно! Премахни този товар от себе си и сподели с майка си. Извини й се, че си я излъгала.

Кучето ми ме тормози

Здравей, Ани. Надявам се да ми помогнеш. Преди 1 месец си купих куче, като обещах да се грижа за него и да не моля някой друг да върши задълженията ми. Проблемът е там, че кучето ми ме събужда в 2 през нощта. След това тъкмо съм заспала и към 5 сутринта го чувам пак да тропа по вратата. Когато му отворя, започва да се радва и да мята опашка. Терасата винаги е отворена, така че не мисля, че ме вика, ако му се ходи до тоалетна. Пробвах и други начини: давах му храна, вода, играчки, но нищо не помага. Мисля, че иска само да му обръщам внимание. Веднъж оставих вратата отворена, може би искаше да спи при мен. Но то идваше през пет минути и се качваше на леглото. Започна да рови с нокти леглото. Не мога да заспя заради кучето ми. През деня съм много уморена и когато уча, решавам грешно задачите и правя много грешки в граматиката. Дори когато ти пиша това писмо, очите ми се затварят. Моля те, препоръчай ми нещо. Анонимка, 12

Здрасти Анонимке, според мен най-големият конфликт е, че ти чувстваш известно съжаление 1) че си взела куче и 2) че си обещала да се грижиш за него безпрекословно. Най-вече те е страх вашите да не се окажат прави, че не можеш да се грижиш за куче (тъй като най-вероятно, преди да се навият да ти вземат кучето, са те убеждавали точно в това). И още нещо - страх те е да ги помолиш за съвет или помощ, което допълнително затруднява ситуацията. А тя се състои най-вече в това, че ти си преуморена от недостатъчен сън и това влияе върху концентрацията, тонуса ти, силите, които са нужни да се справяш с учебните задължения. И това ще си проличи скоро, ако започнат да капят нетипични за теб оценки. Затова те съветвам - първо: просто взимай кучето при теб в леглото да спите заедно, ако това е, което то иска. Второ - сподели с родителите си, но не с намека "Само не ми казвайте - ние ти казахме!", а просто ги помоли за съвет, за да можеш ти сама да се справиш. Също така - поразпитай приятелите си с кучета дали не са имали сходен проблем и те ще ти кажат от личен опит как са преминали през това. И още нещо - ти третираш кученцето като малко бебе, което се буди нощем да яде през 3 часа. Следователно не си позволяваш да заспиш дълбоко, защото те е страх да не би да не го чуеш, когато има нужда от теб. Сигурна съм, че този период ще отмине от само себе си, но все пак не се изолирай от родителите си!