Мама и татко

Баща ми - безработен, мама - с 240 лв.

Здравей, Ани. Баща ми е безработен, а майка ми ходи на работа без договор и получава 240 лв. заплата. Имаме голям заем и трябва всеки месец да го плащаме, трябват ми и пари за закуска в училище. А не ни стигат изобщо парите. Баща ми много се е притеснил и ме е страх да не му стане нещо или пък да се самоубие, защото в нашия край това става много често. Много ме е страх. Пък и майка ми иска да отиде в чужбина да работи, а аз не мога без нея. Чудя се дали да я пусна да отиде и как мога да помогна да изкарвам и аз някой лев. В училище гладувам, за да не харча пари, но не мога повече така. Моля те, помогни ми!
Момиче, 14 г.

Мило Момиче, тъжно е, че на тази крехка възраст се сблъскваш с такъв тежък казус. Аз си спомням, че когато бях горе-долу на твоята възраст, имаше подобна криза в България и малко хора можеха да си позволят дори и съвсем обикновени неща. И зная как се чувстваш. Тогава трудно можеше да се замине на гурбет в чужбина, но сега много хора поемат този път към толкова силно бленуваната финансова сигурност. Ако на майка ти се е отворила възможност да замине, то тогава ще е хубаво да го направи, колкото и да е трудно за теб и за баща ти. Този избор е болезнен и винаги включва компромис. Но когато става дума за физическото оцеляване, ни е невъзможно да говорим с високопарни изрази. Иска ми се да бъда директна с теб - в сегашната ситуация всяка възможност е златна. Дори и за баща ти, ако се отвори шанс за работа. А в момента - опитвай се да го занимаваш с каквото можеш, опитвай се да го караш да се чувства полезен. Искай помощта му, показвай му, че цениш мнението и житейския му опит. Колкото до това да изкараш някой лев - може би ще се намери някой, който ще има нужда от детегледачка за по няколко часа на ден. Разпитай тук-там, може би ще се открие възможност. Но наблягай на училището, защото колкото и невъзможно да ти се вижда, образованието отваря врати.

Вторият ми баща

Здравей, скъпа Ани. Наскоро майка ми се омъжи повторно. Новият ми баща, чието име няма да спомена, отпреди месец започна да ме опипва, а най-лошото е, че преди седмица се опита да ме изнасили, докато майка ми беше на работа. За щастие успях да се измъкна, но той ме заплаши, че ако кажа нещо на майка, ще ме пребие. Кажи ми какво да направя, дали да кажа на майка си, или да замълча. Моля те, помогни ми, страх ме е, че ще опита отново и този път ще успее!
Анонимна, 14-годишна

Скъпо момиче, няма какво да му мислиш - веднага е трябвало да споделиш с майка си. И то не само на нея - на важни за теб хора: баби, дядовци, на истинския ти баща, на приятелки на майка ти. С една-единствена цел - да си осигуриш социална подкрепа. Може би той ще опита да те бие, след като знае, че толкова много хора са наясно с положението. Не ми се вярва. Естествено, че е трудно да споделиш такова нещо, но ти си дете и имаш права, които никой не бива да нарушава! Защитавай се, недей да мълчиш! Вярвай в майка си, недей да я подценяваш. Ти си нейно дете! И колкото и да не ти се вярва, тя винаги ще е на твоя страна! Ако пък се случи обратното - потърси подкрепа от най-близките роднини. Можеш също така да подадеш жалба в полицията - по Закона за закрила на детето и Закона за защита от домашно насилие (неговото поведение влиза в графата сексуален тормоз). В най-добрия вариант, след като се разчуе всичко, вторият ти баща ще спре с това държание.

Не се разбираме
Здравей, Анна. Пиша ти относно един „малък" семеен проблем. Моите родители не ме разбират за абсолютно нищо. Всеки път, когато споделям с тях, те или не ме слушат, или ме упрекват за това, което съм казала. Омръзна ми от това, че не си разпределят парите и всеки път към средата на месеца ние оставаме почти без пари. Мама ужасно много пуши, а баща ми е свикнал всяка вечер да пие вино. Да не говорим, че всеки ден ходя с едни и същи дънки и малко или много се чувствам зле сред връстниците си. Откакто баба почина, животът ми стана гаден и от няколко месеца мисля за самоубийство. Само не ми давай съвет как да говоря с нашите, защото съм го правила безброй пъти и нищо не се получава.

Здрасти, ще започна в твоя тон: Само не ми казвай дали да ти давам този съвет или не. Винаги, когато има проблем между хората, той обикновено се дължи на грешки в поведението и на двете/трите страни. Ти обвиняваш родителите си в това и онова - как винаги правят нещата не както трябва. Ако прочетеш писмото си, ще видиш, че звучи сякаш е писано от досаден родител относно поведението на децата му. "Те не знаят как да си разпределят парите, пият, пушат, държат се неприлично и грубо. Не ме разбират." Разбирам те, трудно ти е след смъртта на значим човек, към когото изпитваш силни чувства. Периодът след загубата на близък човек е изключително болезнен, като се минава през няколко фази, докато се стигне до приемане на факта, че този човек го няма, но нашият живот продължава и без него. Опитай се да уплътниш времето си с нещо полезно, нещо, което ще те накара да се почувстваш значима и оценена. Например - помагай на хората. Колко му е да отидеш в някой старчески дом например и да дариш нещо, което си изработила сама. Влез в сайта на една организация, чиято работа е посветена изключително на благотворителността - www.actsofkindness.org. Така хем ще пренасочиш малко вниманието си от това да критикуваш родителите си за щяло и нещяло, хем ще си активна и продуктивна. А това твое поведение пък съм сигурна, че ще бъде разбрано подобаващо от родителите ти. Разбирам те за липсата на средства за дрехи. Опитай се да намериш свои дрехи, които да преобразиш. Бъди креативна, вместо да се ядосваш.

Застоял живот
Здравей, Ани. Аз съм на 13 години и проблемът ми е, че - както и при други тийнове, предполагам, водя много застоял живот. И съответно това води до напълняване. Родителите ми, естествено, го виждат и започнаха да ми се карат, че не съм излизала, а пък то просто наистина няма къде. Те дори не ме пускат да излязя по центъра с приятелки. Моля те, дай ми някакъв съвет, защото наистина много искам да отслабна.
Анонимче

Ключът към отслабването е в движението. И ако родителите ти искат да те вкарат във форма, ще трябва да се простят със съпротивите си относно това да те пускат с приятелките ти навън. Няма среден вариант. Ако не искат - в началото нека някой от тях идва с теб до центъра, да се разходите, да пиете кафе. Така хем ще се сближите още повече, хем те ще бъдат спокойни, когато знаят къде ще бъдеш ти, когато си сама с приятелките си. Но в никакъв случай недей да стоиш пред компютъра по цял ден - това гарантира бързо и сигурно напълняване!

Започнах да пуша
Здравей, мила Ани! Аз съм момиче на 13. Преди около месец започнах да пуша... но сега не знам как да кажа на нашите. Ако им кажа, ще започнат да ми се карат и ще ми забранят да излизам. Не знам какво да правя. Моля те, помогни ми!
От AnonImka7a

Как точно да ти помогна? Аз може би да кажа на родителите ти, че пушиш? Виж, щом си достатъчно голяма да вземеш решение, че искаш да си тровиш живота, тогава си достатъчно зряла да поемеш последствията от това, нали? Замисли се над здравословните проблеми, които тютюнопушенето предизвиква (пример: рак на езика), и може би ще се откажеш от цигарите. И тогава познай - няма да има от кого да се криеш, ще излизаш без проблем и никой няма да има причина да ти се кара. Толкова е просто!

Аз, тя и гаджето й
Здравей, Ани. Аз съм момиче на 12. Моята най-добра приятелка си има гадже. Всеки ден след училище тя, аз и гаджето й отиваме пред блока. Те се целуват, а на мен не ми е приятно, но ме е страх, ако поговоря с нeя, че тя ще ми се разсърди. Моля те, помогни ми!
Алекс

Мила Алекс, ти си влязла в ролята на "железния светилник" (не се обиждай). И те съветвам да се измъкнеш от нея час по скоро! Първо - защото надали по този начин ще успееш да намериш време да си намериш ти самата гадже, и второ - тази ситуация ще те потиска все повече и повече. Не разбирам защо трябва да сте като скачени - в крайна сметка, ако тази приятелка иска ти да се чувстваш добре, няма да възрази на твоето желание да се оттеглиш от любовното гнездо. Просто - двама са достатъчно, трима са много.

Не искам тя да има нищо общо с приятелите ми

Здравей, Ани! Винаги се мъча да поддържам разбирането между различните "групички" в класа ми. Какъвто и проблем да има, дори и аз да съм намесена в него, винаги се стремя да помогна за намирането на компромисно решение, което да задоволява и двете страни. Има една групичка от шест момичета, които всички наричат КИФЛИ. Със започването на тази година едно момиче се държи безобразно с останала част от класа, като изключим момчетата!!! Не знам каква е причината за това и не мога да я намеря, но всеки път, когато някой учител С ПРАВО й направи забележка, тя обвинява останалите от класа. ПАК заради нея най-добрият ми приятел започна да бяга от час, стана несериозен и сякаш не му пука за нищо и за никого. Помогни ми, Ани, аз какво да правя... Как да помогна на приятеля ми, как да оправя нещата с класа и защо, защо не искам ТЯ да има нещо общо с когото и да било от приятелите ми, от хората в класа?! Благодаря ти предварително и ще съм ти адски признателна, ако можеш да ми помогнеш.
Целувки! Pf

Здрасти, Pf! Едно нещо зная със сигурност - не можеш да помогнеш на всички. Все ще има някой, на когото не си успяла! Вживяваш се в ролята на омиротворител. Недей - оттегли се малко! Защо си се вторачила в това момиче? Хубаво - не живее по твоите правила (или по общоприетите в училище) и точно затова сигурно е интересна на момчетата. Може би ревнуваш? Не искаш приятелите ти всъщност да открият, че тя е по-примамлива, по-интересна с бунтарското си поведение? Може би ти искаш (съвсем мъничко) да бъдеш като нея? Отговори си на тези въпроси и съм сигурна, че ще стигнеш до най-добрия извод.