Време за срещи

Здравейте, мили мои! Имам удоволствието да ви представя двете нови попълнения в подрубриката на "Интимно" - "Колкото повече, толкова повече", сезон 2: Ани Найденова от Панагюрище и Александра Алексиева от София. От следващия брой те ще имат шанса да отговарят на избрани от мен писма на вас, читателите! По-надолу пък ще имате удоволствието да прочетете есе ("Воайорство"), изпратено ми от една от кандидатките за "Колкото повече, толкова повече" - Екатерина Иванова-Кити, която ме впечатли много със своя живот и начин на мислене. Благодаря ти, Кити! Благодаря и на всички останали, които стигнаха до втория кръг на конкурса!

ВИЗИТКА:
Ани Найденова, наричана още Госпожица Ужас, е на 16 години и определя себе си като "голям патриот". Ако питате роднините или приятелите й, ще ви кажат, че е "много странно хлапе", което обича нестандартните неща (например: обува си различни чорапи). Нашата Госпожица може да пази тайни, но не пази в тайна плановете за живота си, които включват каравана и много, много движение. Тя обича есктремните изживявания и иска да опита от всичко. И забележете: иска да има вълк, игуана и отровен паяк за домашни любимци. Ани слуша хеви, рок, готик метъл, кънтри и пънк. Тя няма мечти, но и цели, като най-голямата й цел е, цитирам, "да си имам тъмно червено Харлей и да живея рокерски живот". Пожелаваме ти го!

ВИЗИТКА:
Алекс е на 15 години, ученичка в 73-о СОУ „Владислав Граматик" в София. Не понася чалгата и определя себе си като сериозен човек (може би прекалено критичен на моменти), който винаги намира време да разпусне с приятелките си и със семейството си. За Алекс няма проблем без решение, а има хора, които се нуждаят от подкрепа в точния момент. Нейният девиз е: "Няма невъзможни неща!", а мечтата й е да постигне нещо значимо в живота си. В момента чете "Затъмнение" и харесва музиката на Avril Lavigne, Sum 41&Paramore. Алекс обича да постига целите си и успя да стане част от екипа на "Хай клуб", за да бъде полезна както на себе си, така и на вас!

Воайорство

(За камерите и за хората)
Животът е сцена, в която човек играе много и различни роли.
Тези роли зависят от възрастта на човек, социалното му положение (семейната среда) и начина му на живот.Човек може да играе ту главни, ту второстепенни роли. Когато общува с хора (животни), той влага различни чувства и начинът му на мислене се променя: може да бъде добър или лош, обичащ или мразещ, смел или страхлив, почтен или подъл и много други. Всеки конкретен ден човек сменя хиляди роли зад маската си.
Много хора не забелязват очите, които ги следят, а други се страхуват от тях. Животът всеки ден ни поднася различни случаи. Аз излизах от магазина с ресто (шепа монети), очите на една старица ме следяха. Тя ме спря и ме помоли да й дам част от монетите. Аз мога да я отмина и да се направя, че не съм видяла нейните очи (а колко ли хора постъпват така към други, които имат нужда от помощ - старци, бедни, деца, инвалиди...). Как да постъпя - да бъда милосърден или студен човек? Аз й дадох част от парите си и тя ме дари със своята усмивка. Не е важно кой ни следи, а как постъпваме ние.
Има хора, които не ни следят за добро. Техните очи не са пълни със страдание и любов, а със завист и злоба. Човек трудно може да избяга от тях. Важното е той самият да не се страхува от тези очи, които му желаят зло.
Искам да завърша с думите от песента на Sting - Shape of my heart ("Форма от моето сърце"): "Аз не съм човек с толкова много лица, маската, която нося, е една."
Екатерина Г. Иванова

В безтегловност

Скъпа, Ани! По принцип съм възпитано момиче за пример, но отскоро се чувствам сякаш в безтегловност. Някакси не ми пука толкова за оценките ми, за здравето ми, за бъдещето и пр. Почнах да си позволявам волности, които не съм мислела, че ще захвана (не че съм се захванала сериозно). Знам, че е грешно, но е така! Какво да правя? Как да се взема в ръце?
От: Объркана

Мила Объркана, преоткриваш живота си. Досега си била дете, животът е бил по-лек. Сега си във фаза на промяна от това дете към възрастен. Сега е времето, в което ще експериментираш със себе си, ще изпробваш граници, ще престанеш да зачиташ правилата. За да намериш своя път. И тази промяна не идва без цена. Може би често ще се чувстваш така в безтегловност, потисната и объркана. Нормално е! Като гръм от ясно небе пък ще те навестяват и положителните емоции. Важното е да не отхвърлиш напълно всичко, което си била до този момент, да загърбиш важни хора! И да не се захванеш с неща, от които измъкване няма!

Родителите й не й дават покой

Здравей, Ани! Пишем ти относно един проблем с наша приятелка. По принцип тя е отворена, но въпреки това семейството й звъни поне по пет пъти на ден, където и да сме, те трябва да знаят къде е, с кого е, какво ще правим и кога ще се върнем, не й дават да стои до 12-01 ч. Последния път, когато стояхме до 11:30, телефонът й не спря да звъни и накрая родителите й дойдоха да я приберат. Не й разрешават и да спи у нас. Друг въпрос е, че един път решихме да си пийнем, а тя дори и не искаше да си помисли. Би ли ни казала какво да правим и как да променим това.
Ирен, 16, и Вероника, 16

Скъпи Ирен&Вероника, може би родителите на приятелката ви имат причина да са така "вторачени" в нея. Замисляли ли сте се за това? Виждате какво става - отвличания и какво ли още не. Може би те са по-възрастни и им е трудно да приемат сегашния начин на живот на тийновете или пък вашата приятелка е била дълго чакано дете и родителите й я обгрижват, защото ги е страх да не я загубят (може би са преживели загуба в миналото). Не оправдавам тяхното поведение, а се опитвам да ви накарам да погледнете от другата страна на бариерата. Недейте да притискате приятелката ви и да й натяквате как тя не излиза с вас. Това създава конфликт не само между нея и родителите й, но и между вас трите. Не се опитвайте да промените ситуацията, защото за момента тя не подлежи на промяна. Покажете повече уважение към приятелката ви и към нейните родители. Не си позволявайте да ги наричате с някакви епитети, защото това, че тях ги е грижа прекалено много за нея, е по-добрият вариант. Има родители, които не знаят къде са децата им, и по-лошото - не искат да знаят.

Той е на 20, няма време за срещи

Здрасти, Ани! От две години пиша в един форум. Наскоро забелязах едно момче във форума - взех му скайпа, поговорихме си, опознахме се и един ден той ми предложи да се видим. Момчето е голям пич, държи се много мило. Но е на 20 години и почти няма време за срещи, защото или е на лекции, или на някое купонче. На срещата той няколко пъти ми намекна, че има интерес към мен, и то не чисто приятелски. Аз обаче, глупавата, се правих на луда и само се хилих на комплиментите му. От срещата ни минаха осем дни... Искам да го видя! Искам да му кажа това, което чувствам. Как да му кажа, че наистина го харесвам? Как да му кажа, че той е човекът, който е в мислите ми? Моля те да ми помогнеш!
Твоя Мери, 14

Здрасти, Мери! Мисля, че понеже не си го виждала от осем дни и той се прави малко на „ударен", си се вторачила прекалено много в нещо, което всъщност не зная дали може да се получи. А именно - тази онлайн-превърнала-се-в-реална връзка. Проблемът ти е не че той в момента не ти отговаря подобаващо, а че го интересуват други неща - като купони, лекции и така нареченият студентски живот. Казал ти е, че се интересува от теб, което аз бих превела по следния начин: "Харесваш ми, нека има флирт, а може би и повече, но аз имам нужда от свободата си, така че не си мисли, че може да има нещо сериозно между нас." Затова, мила моя Мери, зная, че той е в мислите ти, но съм сигурна, че ще отмине. Повярвай ми - щом си се правила на "луда" по време на срещата ви, то е имало причина и тя не е в това, че ти си се притеснявала, а защото си усещала, че нещо не е както трябва! Спокойно! И само напред!

Искам да съм с него, защото ме обича

ЗДР, АНИ. Имам си гадже, с което вече три месеца сме заедно, но аз не го обичам. Много ми е тъпо с него, но не искам да го зарежа, защото знам, че е луд по мен. Много пъти даже е плакал за мен, не знам какво да правя. Искам да е мой само защото ме обича. Не искам да страда!

Мило момиче, липсвала ти е прекалено много обич досега и тази дупка се опитваш да запълниш с този нещастен Ромео. И второ - страх те е от привързаността, сериозната връзка и всичката болка, която тя носи със себе си понякога. Може би си преживяла тежка загуба, а може би не си имала шанса да усещаш сигурната връзка с най-близките хора. Не зная! Но е време да се загледаш в себе си, а не да се оглеждаш в очите на поредния влюбен, чието сърце ще разбиеш!

Притеснявам се да не разбере, че съм девствена
Здравей Ани, приятелят ми иска да правим секс, а аз не съм правила и се притеснявам, защото ще прокървя, а не искам той да знае, че не съм правила секс. Моля те, посъветвай ме какво да правя?
Албена, 19 г.

Албена, приятелят ти ще разбере, ако си девствена! По-добре си спести притеснението по време на първия си сексуален акт и поговори с него предварително! Ако сте достатъчно близки, не би трябвало да има проблем!