Проблеми с ориентацията

Защо не живее с все сили?

Ани, имам една приятелка с много тежко заболяване. Такова, което според лекарите не доживяваш 18 години. Тя е на 21, но за нея утре може да няма и тя го знае.. Ето и парадоксът - тя няма приятел, не е имала, не се сближава с никого. Защо вместо да сграбчва живота с все сили, тя е апатична? С уважение, Г.С.

Мили/а, Г.С., разбирам въпроса ти и мисля да ти отговоря като човешко същество, а не като психолог. Човек е нищожен пред лицето на смъртта и да живееш със смъртна присъда не е никак лесно. Това е тежък товар. Хората са различни - при произнасяне на присъдата някои решават да правят всички онези неща, които не са си позволявали да правят. Други - изпадат в депресия и започват да обвиняват живота си. Трети - не реагират никак и се правят, че нищо не се е случило, отказват да приемат реалността. Представи си какво е да живееш цял живот с очакването, че утре може и да няма. Нормално е да си казваш: "За какво да се хабя, като може и да не доживея?" Всичко това е много тъжно наистина. Както за самия човек, така и за хората около него, които са също толкова безсилни и безпомощни и единственото, което им остава, е да чакат. А ти близък/ка ли си с това момиче? Може би въпросът ти е по-скоро насочен към теб от чувството за страх, че се привързваш към това момиче, а от това само ще боли? Тъй като ти си ми писал/а, към теб мога да се обърна със следния съвет. Прекарвай време с нея, опитвай се да разнообразяваш живота є, не мисли за края, а за това, че правиш някого щастлив. Не я обвинявай, ако не те допуска до себе си и показва апатия. Не я обвинявай и, че не се радва на живота. Просто бъди там.

Тревожни атаки

Здравей, АНИ! Много се притеснявам, когато ни предстои контролно. НЕ се разхождам, не излизам никъде. Когато се притеснявам, се забива нещо в сърцето ми. Затова отидохме на кардиолог - нямало нищо в сърцето ми, всичко било на нервна почва. Изписа ми някакви лекарства и сега ги пия. Как да се спася от положението? DJANI, 14

Мила Джани, твоето състояние не е толкова необичайно, колкото си мислиш. Много тийнове се чувстват също толкова тревожни и напрегнати, когато се срещнат със стреса под една или друга форма. Теб явно представянето на контролни е нещото, което те тревожи най-много в момента. Толкова силно, че дори се проявява чрез физически симптоми - в сърдечната дейност. Трябва да се научиш да релаксираш (да се успокояваш) всеки път, когато се усетиш тревожна и напрегната. Ето и няколко идеи за контролиране на дишането (упражнения за 5 мин): Седни и постави ръцете си на стомаха. Вдишай бавно през носа си, докато почувстваш, че стомахът ти се изпълва с въздух. Задръж дъха си за няколко секунди и издишай бавно през устата със свити устни. Направи това три-четири пъти. Другото, което можеш да направиш, е: избери тихо и комфортно място, седни или легни по гръб. Мисли за някое хубаво място или любим човек. Съсредоточи мислите си върху някоя част от тялото си, например върху дясната си ръка. Поеми въздух през носа и докато вдишваш, раздвижи енергично и дясната си ръка. Задръж за около пет секунди. След това бавно отпусни и издишай. Премини така през стъпало-прасец-бедро-задни части-стомах-ръце-рамена-врат-лице. Нужни са ти 10-15 минути, след което ще се почувстваш освежена и облекчена, а стресът ще е напълно забравен.

Защо да си хомо, значи да си ТО?

Здравей, Анна! Колкото и банално да звучи - аз съм хомосексуалист. Защо в цял свят ние сме приети, а в българските форуми се чете "Ти си хомо, вече не си човек, ти си "ТО"?! Защо трябва да живеем в тайна дори от приятелите си, защото може да ни отблъснат!? Защо у българите не се обажда чисто хуманното и сърдечното, а селянията и простащината. Защо сме толкова тесногръди?! Да не би хетеросексуалното общество да е перфектно? Ние, младите, умни и начетени хора ли сме черните овце на нацията? Всеки си измива ръцете, защото църквата отричала хомосексуализма! Много ще съм благодарен, ако отделиш 15 минути да отговориш на тези въпроси, защото аз се опитвам от доста време и не ми се получава. С уважение: "Тъп педал"

Здравей, ще си спестя обръщението, което ти си си поставил. Мисля, че въпросите ти са реторични и не изискват моя отговор. Но пък ще ти дам моето мнение по въпроса. Навсякъде има хомофобия. Някъде по-отявлена (като тук), другаде - по-завоалирана. Но е истина и че в много страни хомосексуалността се приема все повече и повече. В Англия гейовете и лесбийките имат права наравно с хетеросексуалните хора.
Тук обществото все още разглежда тази сексуална ориентация като симптом на болест. Въпреки че още през 1973 година хомосексуалността е извадена от "редиците" на психичните заболявания, тук все още се вярва, че това е отклонение и патология. Факт е, че в БГ има и хора, които допринасят за негативното отношение на обществото към хомосексуалните хора с излишното демонстриране на гей поведение при липса на реална хомосексуална ориентация. Разбираш ли ме? Тези хора са срам за истинските гейове. Така че - ще мине време, докато българинът се изчисти от излишни предразсъдъци и излишно преекспониране на гей-темата. В крайна сметка вие сте абсолютно нормални хора, като всички нас. А да не говорим колко известни хора в историята на цивилизацията са именно гейове. Спасявай се навън, ако мислиш, че там ще ти е по-добре. Аз лично имам много приятели българи с хомосексуална ориентация, които се чувстват приети в чужбина.

Влюбена съм в учител 

Привет, мила Ани. Нали по принцип, когато се влюбим в някого съвсем отчайващо и безнадеждно, избягваме контакти с него и се опитваме да изолираме съзнанието си от мислите, които неизменно са обсебени от този индивид. Е, понякога това е невъзможно. Срещите с обекта, разтуптяващ сърцето ми така, както никой друг не може, са неизменни. Влюбена съм в учител. По-точно... учителка. Жена. Омъжена. С деца на моята възраст. С 25 години по-възрастна от мен. Ясно е, че няма на какво да се надявам, какво повече да бяснявам. Първо - тя е хетеросексуална жена със стабилно семейство и щастие, което не би рискувала за някакво малко невръстно момиченце, заради което може да влезе в затвора и да си съсипе живота. Искам първо да ти кажа, че съм абсолютно убедена в чувствата си и знам, че това не е просто увлечение - адски рядко се влюбвам, за скромните си години живот на този свят съм била влюбена само веднъж. Този е вторият път. Опитах се да изчакам всичко да отшуми, но не мога, просто не мога, по-силно е от мен. Очаквам всеки час при нея с такова нетърпение, само мисля и броя дните до следващите 45 минути, прекарани с нея. Когато я видя, цялата се разтрепервам, главата ми се замайва, гърлото ми пресъхва, омекват ми коленете. Какво да правя? С надежда, Саня Б.

МАРИЯ, 17, отговаря:
Мила, Саня. Няма да те лъжа - никак не е лесно да излезеш от положението, в което си. Сама казваш, че се влюбваш рядко, че това е едва вторият път, когато си изпитвала такива силни чувства. Хубаво е, че освен това си наясно, че няма начин нещо да се получи между теб и твоята учителка. Ще се въздържа от психоанализа и
изразяване на по-задълбочено мнение относно любовта, защото мисля, че в този случай не е уместно. Единственият съвет, който мога да ти дам, е да запълниш свободното си време, а заедно с него и мислите си с извънкласни дейности. Уроци по пеене, рисуване, танци; практикуване на спорт, бойни изкуства и т.н. Вариантите са много и всеки от тях би ти помогнал да не фокусираш вниманието си само върху едно нещо, което така и така няма да се случи. Чувствата ти няма да изчезнат, ако ти не направиш нещо, за да се разсееш. Излизай с приятели, запознай се с нови хора. Намери подходящия за теб начин да живееш пълноценно и някой ден ще изпиташ един друг тип любов - още по-истинска и силна - споделената. Късмет, Мария!

Мила Саня, сериалът "Забранена любов" ряпа да яде. Твоята ситуация наистина не дава шанс за друго, освен да изчакаш да мине срокът, да дойде лятото, да си далеч от училище, следващия срок да нямаш при тази учителка часове и да стискаме палци, че ще ти е минало влюбването. Какво да ти кажа - не мога да те посъветвам да последваш емоциите си, нали така? Ти сама го осъзнаваш. Мога да те посъветвам да пренасочиш емоциите си към някого, с когото можеш да имаш реална връзка. Сигурна съм, че има форуми за момичета с твоята ориентация, в които можеш да срещнеш някое момиче, което да ти хареса. Ако фантазиите за учителката продължават, то тогава се връщаме към предложение номер 1.