Загубих завинаги най-добрата си приятелка

Да отида при нея ли?

Здравей, Ани. Преди една година бях вечно усмихната, много весела... бях душата на компанията. Но се случи най-лошото. Почина най-добрата ми приятелка. Все още не мога да осъзная, че я няма. Тя беше всичко за мен. Нямаше по-усмихнат от нея човек. Един петък се скарахме заради момче, което тя харесваше, а той предложи на мен. Обади се на сестра си да дойде да я вземе от нас и се запътили към пистата в Боровец, за да карат сноуборд. Това беше късно вечерта, може би към 22 часа. На сутринта, когато се събудих, майка ми плачеше и ми каза: "Ще трябва да се опиташ да го преодолееш, но тя е катастрофирала късно снощи. И тя, и сестра є са загинали на място..." Когато чух това, имах чувството, че не може да е истина. Как ще се случи точно на тях. Направих опит за самоубийство, защото не можех да живея и секунда без нея, но все пак опитът беше неуспешен, защото се намеси гаджето ми. Откакто почина, я сънувам всяка нощ как ми казва: "Тук е по-добре, ела, не се страхувай..." Започвам да се плаша вече. Какво иска да ми каже с това, че трябва да отида при нея ли? След като нея я няма, всичко ми е безразлично, а другите проблеми ме натоварват още повече. Страшно много ме боли. Моля те, дай ми съвет как да преодолея тази загуба и да се опитам да продължа без нея. Целувки: Lonely, 14

Скъпа Lonely, адски е трудно да продължиш напред, зная. Всеки опит да се справиш ти оства много усилия. Но животът е тук и сега. Ти си жива. Понякога някой си прави мръсни шеги, поставя ни в ситуации, в които трябва да се справим, а ни е толкова трудно, че се чудим има ли смисъл. Има смисъл, мило момиче. Първо - недей да виниш себе си за случилото се с най-добрата ти приятелка. Както се казва - било е писано. Нормално е да я сънуваш, но това, което тя ти казва, всъщност е продиктувано от твоето подсъзнание. Ти смяташ, че заслужаваш да си там, на небето. Дори смяташ, че е честно не тя да е починала, а ти. И това са мисли, от които няма как да избягаш, но е хубаво да осъзнаеш, че реалността е такава: ти си тук, тя си е отишла. Но с нея не са си отишли всички хубави помени, които имате. Те никога няма да си отидат. Всички онези пъти, в които сте се заливали от смях, в които сте си говорили разни забавни глупости. Нормално е да ти се плаче. Изливай мъката, гнева си дори. Записвай мислите си. Писането ще ти помогне да осъзнаеш емоциите си, вътрешния си свят. Поставяй си цели, които да свършиш всеки ден. Може да са най-малките,но ще ти помогнат да организираш деня си. Опитай се да прекарваш време с други приятели, с гаджето си. Разнообразявай ежедневието си. И не на последно място - направи нещо в знак на обич към починалта ти приятелка. Стани доброволка за организация, работеща за каузи, които спасяват младите хора от такива инциденти. Направи албум с най-яките ви снимки и дори можеш да го подариш на семейството. Всичко това ще те направи динамична, ще те накара да излезеш от състоянието, в което се намираш в момента, и ще те накара да почувстваш, че запазваш спомените за приятелката си живи.

Страх ме е от анорексия

Здравей, Ани! Преди дa разкажа зa моето проблемче, искам да кажа, че списанието e неверoятно и с голямо удоволствие го чета. Аз съм момиче на 12 години, тежа 62 килограма и съм висока 1.65. Наскоро се вдъхнових от една книга "Тина и половина", та, и аз като героинята искам да отслабна, защото всичко, което се случваше в книгата все едно беше моят живот. И така, след като прочетох книгата, започнах да се лишавам от чипсовете, баничките, картофките и сладкото. Сега ям само здравословни храни, и то по много малко. Спортувам по два часа на ден и не чувствам глад. Та искам да те попитам има ли вероятност да се разболея от нещо, като например анорексия. Ще се радвам, ако ми отговориш, защото не искам да се превръщам в ходещ скелет. С уважение: Miss Fatty

Мила Miss Fatty, между другото и аз токущо прочетох същата книга и много се кефя! Препоръчвам я на всички тийнове. Тина и нейните проблеми и житейски ситуации са ви много познати и съм сигурна, че ще се припознаете. Книгата е написана по много динамичен и забавен начин. Абе, оставям на вас да си я купите (или да я спечелите от списанието) и да є се насладите. Аз поне имаше моменти, в които се заливах от смях, и моменти, в които си спомнях с трепет за първите ми любовни усещания! Та, мила ми Fatty, спомняш си какво казва Тинчето в края на книгата - че хапва нормално, не се тъпче, не гладува, спортува на всичкото отгоре, даже и на плуване се записва. И ти си приела правилно нейния задравословен режим. Спомняш си за "трика на манекенката" от книгата, нали? Е, това със сигурност е в списъка на "забранени практики". А що се отнася до анорексията - продължавай да се храниш здравословно - имам предвид без чипсове, картофки, мазнини, които не са ти необходими хич, спортувай, защото спортът тонизира и развива мускулатура, и не гладувай - т.е. като ти се хапва нещо по-мазничко, няма да дойде краят на света! Ти си във възраст, в която организмът ти се развива и има нужда от енергия. Не преяждай, а просто спирай тогава, когато се чувстваш сита. И всичко ще е ОК!

Госпожата ме мрази

Здравей, Ани! В моето училище има една госпожа по география, която много ме е намразила. Кара ми се за най-малкото и постоянно ме води при директорката. Навика ме заради грима, приятелите ми и още много неща. Страхувам се да не ме остави с двойка за срока. МНОГО ме мрази. Ако ме остави с двойка няма да мина и тогава майка ми ше ми забрани много неща. Плс помогни ми, как да я накарам малко да ме заобича? Много целувки: Metal_Foreve

Дени, 15, отговаря:
Хей Амии дам, често срещано е това в даскалото. Дори и учителите да казват, че нямат предпочитания, аз пък смятам, че доста често е обратното. Никой не може да е напълно безпристрастен. Първо ти предлагам да седнеш и да научиш последните два-три урока и да я помолиш да те изпита. Това ще є направи добро впечатление. В часовете є можеш да вземаш по-актив- о участие, въобще да си по-дейна. Наистина помага (казвам го от личен пит, добре де, не съм се борила за 3, ама пак помага). А веднъж покажеш ли, че стига да поискаш, можеш, тя ще си промени мнението. Но трябва да си постоянна, за да не се загуби резултатът!

Дени е отговорила страхотно на твоето писмо, с много полезни съвети! Само няколко думи от мен - ще трябва да се прекършиш малко. Да понаведеш глава. Колкото и кофти да звучи. Аз никога не съм била от палавите в клас, но знам от наблюдение, че независимо колко палав си, ако си знаеш уроците и си подготвен, учителите ще те оставят намира. На тях им стига само да ги погалиш по самолюбието, а пък и едно е да си непослушна в клас, но да си спокойна, защото си покрила норматива, а съвсем друго да си хем непослушна, хем да не знаеш нищо. Недей да из меняш на себе си, а се постарай да бъдеш дипломат.

Гръдна обиколка

Здравей, мила Ани. Имам един голям проблем, който ме кара да се чувствам много комплексирана. На 16 години съм, а гърдите ми са като на 10-11 годишно момиче. Докато моите приятелки и съученички са си както трябва, и това ме притеснява. Затварям се в себе си! Дали ще растат още и ще се почувствам ли добре, или ще остана така? Анонимче

Мило Анонимче, и аз имам много малък бюст. Винаги съм имала много малки гърди. Много добре разбирам притеснението ти. Но ще ти кажа и да се успокоиш! Първо - тепърва ще се развиват гърдите ти. И второ - ясно е, че няма да станат най-големите на света, но пък, да ти кажа, много момчета не са "цицомани". Момчето, което ще те заслужава, ще е това, което обича теб, уважава теб, желае теб такава, каквато си - с всичките ти добри и лоши страни! Обичай тялото си, не се срамувай от него. Много добре знаеш, че дори и да си сложиш силикон някой ден, след години, ако не се чувстваш ОК отвътре, няма да има никаква файда!