Дневници от VIP Dance

И така... най-после нашето жалко отборче беше прокудено от VIP Dance и надпреварата за нас на този етап приключи. Още в началото на статията аз искам искрено да благодаря на всички зрители, които ни подкрепяха през цялото това време и гласуваха за нас. Също така се извинявам от името на целия отбор, ако има някой, когото сме разочаровали с представянето си в крайна сметка. След като вече не съм част от шоуто, реших, че е време да драсна една обобщителна статийка свързана с личните ми впечатления от VIP Dance като цяло...

Започвам от водещите - според мен Иванчо и Андрей са може би най-добрите ТВ водещи измежду целия роден ефир. Те са страхотен екип, имат чувство за хумор, опит и собствен стил... истина е, че са

малко ниски и грозни,

но за сметка на това воденето определено им се отдава. Продължавам с членовете на журито - Ивайло е голем пич и оставам с впечатлението, че е единственият член от журито, който не взима толкова на сериозно, нито самото предаване, нито себе си. Явно той много добре е осъзнал, че VIP Dance

трябва да бъде повече шоу отколкото състезание.

Именно той е и журчото, на когото симпатизирам най-много. За Нешка Робева пък бих казал, че е строга, но справедлива. Имах планове да я поканя на танц, или поне да опитаме някаква сложна поддръжка на сцената с нея, но това явно няма как да стане, тъй като тя никога не би се съгласила да танцува с мен... иначе щеше да бъде големо шоу... Галена Великова за мен е най-компетентният член на това жури и аз никога не съм имал претенции към оценките, които ни е давала, защото съм дълбоко убеден, че са точни. И сега време е да обърна внимание и на най-големия дразнител сред журиращите, а именно пръдльото Орлинчо. В интерес на истината имаше моменти, в които ми идваше да скокна на бюрото и

да пласирам неколко юмручета в лицето му,

но се въздържах от тази груба селска проява. Тъй като обаче аз, така или иначе, не приемах танците на сериозно, не бих казал, че реално изобщо съм се чувствал засегнат някога за нещо, било то от коментарите или оценките на журито. Заяждането с Орлин беше в името на шоуто и за атракция на зрителите, отколкото междуличностен сблъсък, който съм взел прекалено навътре. Може дори да се каже, че отношенията ни зад кулисите бяха по-скоро приятелски, отколкото враждебни. Не е тайна, че двама-трима от участниците в шоуто са адски амбицирани на всяка цена да стигнат до финала и да докажат колко добри танцьори са. Целта им е задължително да спечелят... а това леко ме нерви... дори ми се струва малко смехотворно.

Танците са нещо тъпо и досадно

и аз не мога да разбера как има "звездички", които са приели нещата толкова на сериозно, че са готови да изкъртят паркета в залата от тренировки, докато се напъват да танцуват. Не мога да възприема това, главно защото според мен атмосферата на предаването би трябвало да е развлекателна, а не състезателна. Участниците и зрителите просто трябва да се забавляват във всеки един момент, а не да се напрягат и натоварват излишно. Именно за това болните амбиции на некои участници ми се струват малко безсмислени и неуместни. Има ли смисъл да се напъват толкова, когато за победителя, така или иначе, няма голяма парична награда?!? Или може би да си добър танцьор в ТВ шоу е невероятно важно и престижно и за това си заслужава обезателно да бъдеш пръв?!? Не мисля...

В крайна сметка си тръгвам от предаването с най-добри впечатления и чувства и не съжалявам за това, че бях част от него. Опитвах се винаги да се старая в танците и се радвам, че имах възможността да повилнея на екрана отново и в мой стил. Нека не забравяме, че все пак другата седмица отпадналите до тук отбори ще танцуват за връщане в шоуто и има някаква вероятност едни от тези, които се върнат да сме именно ние. Ако това се случи, аз обещавам най-тържествено, че ще щипна бузките на г-жа Робева и официално ще я поканя на танц!