Здравейте,мили Хайковци. Най-накрая се осмелих да ви пиша. Аз съм момиче на 17 години. Реших да ви разкажа за първата ми любов.
Случи се преди около две години. Баща ми беше един от най-известните мъже в града и почти нямаше време да се занимава с мен. Майка ми не ми обръщаше достатъчно внимание. По цял ден обикаляше с приятелките си, а аз някак си се оправях сама. Брат ми е 2 години по-голям от мен и мислеше само за футбол. Както в повечето семейства ние не се карахме, даже си помагахме, когато на някои му трябваше нещо. Пред останалите ние бяхме идеалното семейство. Никога не съм се оплаквала. Имала съм всичко материално, което поискам, но никога не съм срещала любовта. Имах толкова много обожатели, но на нито един не обръщах внимание.
Дойде лятото и навърших 16 години. Реших да разнообразя програмата ми, която се състоеше само от купони. Заминах на лагер на море. Първите няколко дни там минаха добре. Излизахме с останалите хора от лагера и се забавлявахме, но аз чувствах празнина. Всички си имаха гаджета само аз бях самотна. Но на третия ден случайно, докато вървях в коридора на хотела, се сблъсках с момче. Запознахме се. Оказа се, че той също е от моят град, но просто не сме се засичали. Стана ми интересно, че той знаеше името ми, а аз дори не го познавах.
Изминаха два дни и ставахме все по-близки. Случайно една вечер се разхождахме по плажната ивица. Някакъв импулс ме караше да докосна ръцете му и устните, но нямах смелостта. Но явно той я имаше. Притисна нежно тялото ми към неговото и долепи устните си към мойте. Сърцето ми биеше лудо и чувствах, че този миг не трябва да свършва. За първи път не се криех под маска, а бях истинска точно такава каквато се харесвах. И чрез вас искам да му кажа колко много го обичам! ОБИЧАМ ТЕ, ИВО!!
Изабела Щилиянова, 17 год.
[email protected]
Коментари (0)
Вашият коментар