Имам закръглена фигура

Закръглена фигура

Сладка Ани, aз си отглеждам доста закръглена фигура. Знам, че съм дете и не трябва
да спазвам диети. Дори когато ограничавах храненето си, нямаше резултат. Физическото
натоварване също не е вариант заради здравословните ми проблеми по рождение. Хапчетата знам, че са вредни за в момента градящия се мой организъм. И в крайна сметка се оказва, че ще си остана дебела? Не, няма да се примиря, наистина, защото освен, че не се радвам на ухажори, се чувствам като дънер сред съчки... Моля, help!
Miss Piggy

Стар индианец разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си: - И кой вълк побеждава? - Този, когото нахраниш - отговорил старият чероки.
(Притча на индианците чероки)
Ако все още не си прочела "Тина и половина, или как се става яко гадже", то горещо ти я препоръчвам (даже разбрах, че и филм май ще се прави J). Никой не е казал, че ще си останеш вечно закръглена. И Тинчето като теб си мислеше, че с ограничаване на храна нищо не се получава, но изхвърли от менюто си всякакви ненужни храни от сорта на чипсове, петте шоколада на ден, две-три банички, няколко бухти и още толкова порции пържени картофки. Просто започна да се храни толкова, колкото є беше нужно да се засити - без гладуване, без преяждане. Ако интензивният спорт ти е труден, то може би едно бавно и спокойно плуване няма да е такъв проблем. Важното обаче е да започнеш да гледаш на себе си не като дънер, а като момичето с много качества, може би и някои недостатъци, но все пак човек, който очевидно има чувство за хумор, за самоирония (което е страшно необходимо качество), и сигурно има още много неща, с които да изненада не само себе си, но и другите около нея. Недей да се мериш на кантар известно време. Записвай си какво похапваш всеки ден, ама прецизно, и скоро ще осъзнаеш, че наистина дори и самото премахване на ненужните и нездравословни храни ще те накара да се почувстваш по-добре физически и психически. Позволявай си сладичко, когато наистина много ти се хапва. Няма да се самобичуваш, я!

Шантавичкото

Здравей, мила Ани, аз съм момиче на 15. Моята "найдобра" приятелка, изглежда, се срамува от мен. Никога и с нищо не показва, че сме приятелки. Не знам дали наистина
ми е приятелка, или просто има изгода от факта, че няма на кого другиго да си излее сърцето. С уважение: ШантавиЧкото_

Моите проблеми си ги имам откакто се помня. Като за начало, когато бях на девет, родителите ми се разведоха, аз и брат ми останахме с баща ми, а майка ми замина за друг град с "любовника" си. Следва училището. Доскоро нямах много близки приятели, но вече си имам. Ние сме три. Те винаги ме игнорират. МОЛЯ да ми отговориш как да накарам приятелките ми да ми имат малко повече доверие. Моля те да ми напишеш един e-mail с отговора си. Благодаря предварително.
С уважение: Шантавичкото_

Скъпо Шантавичко (дали си момиче или момче не смея да предполагам), получихме в редакцията твоите интересни писма почти едно след друго. Може би си мислиш, че никой не чете писмата ли, какво?Че няма да забележа, че ми е писано от един адрес, от един ник, проблемите са коренно различни. Трудно е за забелязване... Скъпо Шантавичко, тийнове като теб, които в свободното си време решават ей така от немай къде да се бъзикат с "Хай клуб", и по-специално с рубриката "Интимно", вместо да свършат нещо по-смислено, омаловажават всички останали момичета и момчета, които наистина имат проблем, на който не могат да намерят решение, наистина имат нужда от помощ, наистина живеят в семейства с проблеми, наистина не се разбират с приятелите си, наистина са наранени, наистина се чувстват изоставени и т.н. Няма нужда да изброявам всички емоции, които те наистина изпитват и искрено търсят помощта ми. Интернет пространството е нещо, без което не можем. Но то дава възможност за анонимност, която пък позволява да се изливат купища неверна информация. И като се замислиш, имаше ли смисъл да губиш от ценното си време? Накара ли те да се почувстваш велик/а, Шантавичко? Ами нека всички останали, които мислят да последват примера ти, да ми го спестят и да оставят свободно пространство за онези от вас, които и в анонимността си са искрени.

Фалшива съм

Здравей Ани, писна ми да съм фалшива, но ме е страх от реалността и от това каква съм в действителност. Като малка бях мила, добра, наивна, срамежлива, ученолюбива, позитивна. Преживях много и се промених, но само аз го знам. Защо ли? Защото не искам да се показвам пред никого. Имам най-добри приятели, които си мислят, че ме познават.
Страх ме е да им покажа коя съм, защото ще ме опознаят и ще ме изоставят. Дори за най-малкото лъжа - каква музика слушам. Кажи ми как да бъда себе си, без да ме изоставят най-ценните ми същества?? Анонимка

P.S. За първи път ти пиша и те моля да публикуваш писмото ми!

Мило момиче, ето тук си истинска. Знаеш ли, всички носим маски за пред останалите хора и има аспекти от нашия личен живот или от нас самите като хора, които само ние си знаем. Не всеки може да докосне най-интимния ни вътрешен свят. Но все пак това, за което ти пишеш, енещо, което в психоанализита се нарича сблъсък между "фалшив Аз" и „истински Аз". Фалшивият Аз става доминиращ тогава, когато истинският Аз е бил наранен силно и предпочита да остане в сянката на фалша. Много често се случва така, че не се чувстваме добре, защото все трябва да сме любезни, да се съобразяваме със социалните правила, да се държим така, както другите очакват от нас. Тогава донякъде се използва фалшивия Аз, за да задържи взаимоотношенията си с другите. Здравословната част на тази страна от всеки човек е тогава, когато спомага за доброто функциониране на индивида в обществото. Тогава не чувства, че предава себе си. В твоя случай се усеща точно това - чувството, че предаваш истинското си Аз, нали така? Сигурно ще се съгласиш, че освен че не се чувстваш комфортно, също така и си в постоянно напрежение, трудно ти е да се концентрираш и постоянно имаш нужда да реагираш на изискванията на околните. Искам от теб да напишеш на лист хартия: „КОЯ СЪМ АЗ?", и след това да напишеш: „КОИ НЕЩА СА ВАЖНИ ЗА МЕН?" Опитай се да бъдеш искрена, да се докоснеш до истинското си Аз, не премълчавай нищо. Каквото и да се е случило, за да усещаш вътрешната промяна в себе си, а ти е трудно да я изразиш пред другите, то е минало! Сигурно си имаш най-добра приятелка или поне някого, който ти е много близък, сподели с него емоциите си. Попитай го той/тя като как би те описал/а. И кажи след това кое според теб отговаря на твоето вътрешно усещане и кое не. Така ще се сложи началото на това да изкараш на светло истината за себе си. Сигурна съм, че ако подходиш по този начин, най-близките ти приятели няма да те изоставят.

Той е женствен

Здравей, Ани, аз ходя с едно момче, което е леко женствено и това малко ме отблъсква от него, но иначе е много сладък и виждам, че държи на мен. Моля те, дай ми съвет. Да продължа ли да ходя с него, или да скъсам? Моля те, дай ми съвет.
От Т.

Мария, 17, отговаря

Здравей, Т! За съжаление не мога да направя избор вместо теб. Ти трябва сама да знаеш дали искаш да останеш с твоето момче или не. Разбира се, че има неща, които харесваш и които не харесваш у него. Никой не е перфектен, дори и хората, които изглеждат такива. Може би сама му търсиш кусури, може би наистина не желаеш да си с него. Кое от двете е истината, знаеш само ти, затова послушай сърцето си и вземи решение без прекалени терзания. Връзките трябва да те правят щастлива, а не объркана. С обич, Мария

Мила Т., кодирано е в нас, жените, да искаме до себе си мъже, които излъчват самоувереност, сигурност, мъжество. Така ние се чувстваме защитени и сигурни, че каквото и да ни се случи, мъжът до нас ще ни спаси. Но пък много често мъжеството се обърква с грубиянщина. И мъже, които са здрави и яки, вместо да са кавалери, са грубияни и използват силата си не там, където трябва. А мъжете, които са малко поженствени, са много чувствителни и са добър детектор на състоянията на жената до себе си. Това не го прави по-малко способен да бъде до теб тогава, когато имаш нужда. Затова моят съвет е да си останеш с него и да го оцениш по достойнство.