Деси Урумова е шеф на мафията в австрийски сериал

Следователката Донка Гълъбова заминава за Виена, за да разплете мръсните сделки между австрийска и българска банда. В историята има оръжия, обири и задължителните за кримките трупове. Случаят завършва без хепиенд. Следователката се връща обратно в България и чак тогава австрийската полиция открива, че тя всъщност е шеф на мафиотска организация. Заплетеният случай е епизод от излъчвания в Германия и Австрия сериал “Местопрестъпление”. А в главната роля на красивата престъпничка влиза българката Деси Урумова.

Талантливата актриса никога не е играла на нашата сцена. За сметка на това има

десетки театрални роли в Австрия,
записва радиопиеси,

гласът й звучи в рекламите на големи западни компании, влезли в България. В биографията й фигурират и участия в няколко от най-успешните австрийски сериали.

Деси Урумова заминава за Виена през октомври 1989 г., месец преди у нас да започнат промените. По това време тя е 15-годишна. Майка , която е преводач с немски език, е изпратена в посолството ни във Виена. Баща  е юрист и успява да си намери работа по специалността. Така семейството трайно се установява и до днес в австрийската столица. Дори в самото начало Деси няма проблем нито с езика, нито с адаптацията. Докато живее в София, учи в немската гимназия. А от петата до десетата си година живее с родителите си в Берлин, където майка  има служебни ангажименти.

Във Виена Деси доста бързо се вписва в училищната обстановка и става част от театралната трупа. Колкото и тривиално да звучи, актьорството е нейната сбъдната детска мечта. В “Хензел и Гретел” и “Снежната кралица” са първите  опити на сцената. Обожава да рецитира Пушкин, но вдъхновението  идва, когато е съвсем невръстно дете и вижда големите ни актриси Невена Коканова и Виолета Гиндева. Толкова е впечатлена, че започва да следи ролите им и се опитва вкъщи да им подражава.
Завършвайки училище, Деси няма никакво съмнение с какво ще се занимава.

Кандидатства в Академията за театрално изкуство във Виена и след 4-годишно обучение, завършва с отличие. През 1999 г. я вземат на щат в Театер ин дер Йозефщад, един от най-големите в страната. През годините играе в пиеси на австрийски, руски, испански и швейцарски автори и винаги  дават роли на чужденка заради екзотичната външност. Заради тъмните  коси и очи и в живота непознати хора я взимат за италианка, испанка, сирийка, сръбкиня. Питали са я също

дали не е румънка,
 туркиня или рускиня

В театъра Деси се запознава със съпруга си Александър, който също е актьор. Преди по-малко от две години се ражда и синът им Максим.
За сериала “Местопрестъпление” българката се явява на тежък кастинг, който минава на два етапа. Въпреки че познава и други наши сънароднички в актьорските среди във Виена, няма представа дали и те са кандидатствали за ролята. Така или иначе след третата “цедка”, по време на която се среща с режисьора, Деси е одобрена. В една от сцените има и реплики на български.

Роля на българка актрисата получава и в холандския крими-сериал - CopStories. Участията  в полицейски истории и разрешаването на заплетени случаи не свършват дотук. Канят я в тв поредицата “Детективите”, както и в Soko Kitzbuhel, разследвания, които се извършват в курортното градче Кицбюел.
Заради участията си пред камера Деси напуска театъра. “Когато си на щатен договор, е много трудно да правиш едновременно няколко неща. За да мога да снимам, е по-добре да бъда на свободна практика”, обяснява тя.
Фактът, че е чужденка, има както своите плюсове, така и минуси в професията. “Преди време в театъра една колежка обясняваше на висок глас, така че и аз да я чуя:

“Защо чужденките
си мислят, че като
дойдат тук, могат да
постигнат повече
от нас

Да си отиват в своите страни”. Приех го много лично, но нищо не казах”, припомня си неприятната случка Деси Урумова. Сблъсквала се е и с реплики, че езикът  не е достатъчно добър. Това я вбесява, защото е категорична, че говори немски точно както българския. Австрийският е малко по-различен, но и с него се опитва да се усъвършенства. Така или иначе подобни забележки среща рядко, но пък те я амбицират да търси още по-упорито мястото си в актьорските среди в Австрия. Признава, че екзотичната  външност  носи преимущества. Чужденците в професията не са толкова много, така че конкуренцията е минимална.

Иска  се един ден да успее да играе и пред родната публика. Досега има само една роля в българска пиеса. Участва в “Черни очи за случайни срещи” на Любомир Пеевски, която е поставена в Дом “Витгенщайн”, но отново във Виена. На същото място през 2012 г. от нашето Министерство на културата  връчват награда за изключително успешните  актьорски изяви в Австрия.