Да се скъсаш от ХаХаХа

Театрална сцена, но абсолютно празна. Декори няма.

Професионални актьори, но без натруфени костюми и грим. До един носят тениски с привидно наивното мото "Всичко си е супер".

Играят на момента. Сценарий също няма. Но пък взема, че им се получава. И няма никакъв шанс да бъде повторено отново същото. Може би заради това е някак си симпатично... и дори почти незабравимо.

Представяте ли си да бъдете част от всичко това, докато буквално се скъсвате от смях?!
Не. Не да гледате с любопитство, потънали в анонимност в тъмния салон. А да задавате темата на играта, да насочвате актьорите и дори понякога да играете с тях.

Целия текст четете в "Труд"