Екстравагантна, взривно емоционална и болезнено откровена Жана Яковлева е от жените, които не могат да останат незабелязани. Повече от 20 години тя живее в Италия, говори езика на Данте със светкавична скорост и с присъщото му мелодично звучене. Снимала се в италианските сериали "Целувам ви ръце" и "Валентино - легендата". През последните 2-3 години все по-често си идва в София. Видяхме я в два телевизионни сериала - като готвачката в училищния стол Ружа ("Столичани в повече"), която сваляше Рангел Чеканов, и като шармантната прокурорка Слава Добрева ("Четвърта власт"). "Много се радвам, че режисьорите ми дадоха две съвсем различни роли, не ме напъхаха в клише и това ми вдъхва надежда за следващи актьорски предизвикателства", казва Жана Яковлева пред "Всичко за семейството".
През дългите години, прекарани зад граница, актрисата всеотдайно работи, за да популяризира българската култура. Тя е президент до 2012-а на българо-италианската културна асоциация "Феникс", която организира инициативата "София поздравява Рим".
Благодарение на контактите си Жана осъществява връзки между наши и италиански телевизионни и филмови компании. Подава ръка на художници, музиканти, модни дизайнери. Заради изключителната и отдаденост към тази кауза мнозина си мислят, че тя е директор на Българския културен институт в Рим.
Оказа се, че временно изпълнява длъжността, а този месец предстои конкурс за поста. "Дълбоко вярвам, че културата е най-здравият мост, по който да минем и да се представим на света в най-добрата си светлина - заявява Жана Яковлева. - Но е много трудно, защото сме малка страна, непозната култура. Трябва да привличаме публика за наши изложби, концерти и филми в конкуренция с френски и американски продукции например. Вече направихме първите успешни стъпки - младежката филхармония "София" към Националното музикално училище "Любомир Пипков" си има публика в Рим и свири в препълнени зали, балет "Арабеск" всеки път предизвиква фурор.
Изключително се вълнувам от предстоящото участие на "Мистерията на българските гласове" на конкурса в Сан Ремо. Песента "Ти си чудо" бе избрана заедно с 60 други от 600 кандидатури. Тя е композирана от италианката Наиф Херен, а българката Дариана Куманова и дава идеята за изпълнението на нашия ансамбъл и аранжимента на Евгени Димитров-Маестрото. За да си съпричастен на всички тези неща, за да вриш и кипиш в тях, трябва да ги обичаш."
И Жана Яковлева наистина ги обича, защото те са дълбоко закодирани в гените и. Нейният дядо Юрий Дмитриевич Яковлев (1888-1938) е актьор и режисьор,
дворянин от Одеса.
През 1920 г. той гастролира у нас с руска трупа и приема поканата да остане като режисьор на оперетния театър "Ренесанс". Две години по-късно става режисьор на Народния театър. В София Юрий Яковлев се запознава с оперната дива Иванка Сладкарова, пяла с великия Шаляпин. Нейният артистичен псевдоним е Жана и именно на нея е кръстена Жана Яковлева. В името на голямата любов руският дворянин пуска котва в България. Когато умира той и единият му син, Иванка Сладкарова губи гласа си от непреодолимата мъка и остава сама с осемгодишния Юрий. Самата тя също е от сой.
Наследничка е на голям род от Разград, единственото момиче от пет деца в семейството. Неин брат е Ангел Сладкаров, създател на Кооперативен театър (първообраз на днешния Музикален театър). Той се жени за примадоната на Оперетата, една от първите български киноактриси и прочута красавица Надя Ножарова. После тя заминава за Америка и до ден-днешен се носят легенди за нейното бляскаво житие и битие.
"Докато снимах "Столичани в повече", Стоянка Мутафова ми каза, че Надя е още жива. Би трябвало да наближава 100 години - казва Жана Яковлева. - За съжаление не зная много за рода си. Моите баба и дядо са починали, преди да се родя, и нямаше кого да разпитвам. А семейството, родовите корени са нещо много важно. Майка ми Наталия Василева-Яковлева беше една от най-красивите балерини на Музикалния театър. Нито аз, нито сестра ми Ани, която е по-хубава от мен, наследихме нейната красота. Когато се появяваме на бял свят, майка е на повече от 30 години. Тя слиза от сцената и продължава професионалния си път като педагог. От хората е, които живеят за семейството си, ние бяхме всичко за нея. Майка е много интелигентен и стъпил на земята човек, докато баща ми остана дете до края на живота си."
Двете сестри от малки ходят на балет. Жана си знаела, че няма да стане танцьорка, защото била приятно пухкава малка топка.
Но пък много разтропана. Едва на 3 годинки участва в "Лека нощ, деца", на 7 се снима като малката Десислава във филма "Иван Шишман", играе в постановки на "Сълза и смях". "Баща ми Юрий Юриевич Яковлев (1930-2002) стъпва на сцената на Народния театър също на 7-годишна възраст в спектакъла "Черното петно" - разказва Жана. - Беше много популярен и обичан актьор. Има над 100 роли. На сцената е играл в класически постановки, като "Три сестри", "Любов под брястовете", "Благородният испанец", "Дон Жуан". Но най-голяма популярност през 70-80-те години му донесе образа на Робеспиер Гълъбов в "Баш майстора". Израснах покрай артистичните вълнения на родителите ми, затова никога не съм решавала да ставам актриса, аз знаех, че съм актриса."
Децата на известни родители са сочени с пръст и наричани връзкари. Въпреки това Жана кандидатства във ВИТИЗ. Попада в класа на проф. Елка Михайлова и още в първи курс преподавателката я предупреждава, че и предстоят трудни години. Казва и, че никога няма да изиграе Жулиета. И ако иска да разбере защо, трябва да се погледне в огледалото.
Плачи, но приеми тази истина, помни думите и Жана. "Стъпих на земята, но не изгубих детското в себе си, пазя го и до днес", твърди тя. След като се дипломира, младата актриса влиза в трупата на Държания пътуващ театър. "Опознах цяла България благодарение на сцената - споделя с въодушевление Жана. "Носех" репертоара на театъра. Режисьорът Кольо Петков ми даде ролята на Йовковата Албена. В началото не можех да повярвам, че ще пресъздам красива жена. А я изиграх 100 пъти."
След неуспешния опит да постъпи в Сатиричния театър актрисата се почувствала като в задънена улица. С твърдата вяра, че щом има талант, той няма да остане незабелязан, заминава на гастрол в Италия с идеята да остане там. "Няколко актриси и Веселин Ранков участвахме в кабаретния спектакъл "Жените в живота на един мъж" - връща лентата Жана. - Репетирахме къртовски 6 месеца. Мислехме, че всички ще припаднат от нашата постановка. Аз играех с едни дълги ботуши и се бях приготвила на покоря Италия. И като се има предвид, че това е родината на Фелини, имах всякакви основания да се надявам, че ще бъда оценена. Оказа се, че нямаме никаква представа за реалността. Всички се върнаха, но мен като ме гледаш, мислиш ли, че мога да се прибера и да кажа, че съм се провалила. Това беше голяма авантюра, с която много огорчих татко.
Той беше против решението ми, но аз исках да пробвам какво мога да постигна извън неговата сянка. Слава Богу, успях да му се извиня."
В Италия Жана се чувства като човек без професия. Все още не знае добре езика, а и там няма школа като ВИТИЗ. Можеш да си актьор и без да си учил. Записва се на курс при живата легенда Виторио Гасман. А той и казва: "Вие имате най-добрата система - Станиславски!" "После се влюбих и се омъжих - продължава Жана. - Съпругът ми беше италианец и от него се научих да гледам позитивно на живота. Шест години живяхме заедно и се разделихме. Надявам се, че ще създам хубаво семейство като това, в което аз израснах. Моят племенник Юрий Момчев е на 20 години. Подписва се с името Яковлев и дори има намерение да си смени фамилията. Той е истински компютърен гений, но няма отношение към изкуството. Много му се удават езиците и познава музиката на 70-те години по-добре от мен. Той е точно мое копие във всичките ми щуротии. Прави същите номера, каквито правя и аз."
Всичко за семейството
Коментари (0)
Вашият коментар