Деси Тенекеджиева на спирка "Гордост"

Деси Тенекеджиева не обича лесните пътища и успехите в киното, театъра и музиката не "Има парадокс, който е един от мотивите за проекта ми - можем да разказваме с часове за чуждите градове, в които сме били, а когато заговорим за града, в който сме се родили, в който живеем, жонглираме с клишета.

Трудно ни е да разкажем за различните му лица", споделя Деси и се надява документалната поредица да попълни тази празнота за София. "Всекидневно минаваме край уникални късчета история, но не им обръщаме внимание. Никога не бях влизала в средновековната църква "Св. Петка Самарджийска" и в Банябашъ джами. Макар че съм с еврейско потекло, няма да скрия усещането, което изпитах, стъпвайки там. Защото не религията, а вярата е движещата сила и тя винаги е еднакво силна и обединяваща.

Макар че големите конфликти в историята са се случвали заради религията, удивителен е фактът, че когато човек застане в центъра на София, едновременно вижда Банябашъ джами, православната църква "Св. Неделя", Синагогата, а недалеч е католическата църква "Св. Йосиф". Това наистина е нещо уникално, красив символ на религиозната ни толерантност", казва Деси. Нейната амбициия е да покаже филмите пред българските общности в чужбина. Към проекта има и международен интерес.

Пеещата актриса вече има опит в атрактивното представяне на българската култура пред света. Приемането на България в ЕС беше ознаменувано с нейн концерт и на група "Inside" в балната зала на кметството в Берлин. Пяла е в Брюксел, Париж, Лондон, Рим...
Всъщност артистичният й път тръгва от музиката. "Започнах с песни от репертоара на Лили Иванова. Ходих на уроци по класическа музика, учих и солфеж. Преподавателката твърдо бе решила да ме направи класическа певица. Но аз исках ВИТИЗ и на кандидат-студентския изпит изпълних арията на Виолета от "Травиата". Стана голямо шоу", припомня си Деси. Макар че учи за актриса, дълги години пее в музикална формация "АКВА". Но като силен индивидуалист напуска групата и се отдава на самостоятелна кариера. Пише текстове на български и английски език на парчетата, сама режисира всичките си видео клипове. Че е луда глава, доказва и дебютният й албум "Crazy Butterfly". Като пеперуда лети в музиката, пеейки чулаут, джаз, хаус, поп. В албума Деси, която говори перфектно четири езика - английски, френски, италиански и руски, чурулика и на измислен от нея език, ангелска песен. Разказва, че сънувала думите, будила се и ги записала.

Дъщеря на инженер и филолог, 14-годишната ученичка във варненската френска гимназия дебютира във филма "Забранено за възрастни". Стояла залепена за режисьора Пламен Масларов и всe надничала в окото на камерата на Емил Христов. Тогава усетила магията на киното и избрала какво да следва. В НАТФИЗ учи в класа на проф. Николина Георгиева по актьорско майсторство за куклен театър. В джаз клуба на Театъра зад канала 19-годишната първокурсничка среща погледа на емблематичния театрален режисьор Стоян Камбарев, по-голям с 18 години от нея. След 6-годишен безоблачен брачен живот, изпълнен с много роли във филми, съдбата Стоян внезапно умира. Деси остава сама с малкия им син Йосиф, който пътува с нея навсякъде по света.

След година съдбата й отрежда и нещо прекрасно - главната женска роля на Мария Медичи във филма "Занаятът на оръжията" на световноизвестния режисьор Ерманно Олми, който преобръща живота торията на нашето кино до този момент, която представя България на световния кинофестивал в Кан с филм от официалната селекция. "Бях горда, бях щастлива. Представих България, за която почти не се говореше", вълнува се тя. Следват и други филми, селектирани за фестивала във Венеция. Международната Деси играе по-малко в театъра, но изгражда колекция от силни образи: Хела в "Майстора и Маргарита" на Булгаков (реж. Теди Москов), Наташа в "Три сестри" на Чехов (реж. Стоян Камбарев, единствената му постановка, в която играе), Ученичката в "www.LU- BOVNIKA.com" (реж. Бойко Богданов). С тези постановки трупите обикалят всички престижни театрални фестивали в света.

Как успява да е актриса, певица, режисьор, че и продуцент, което в България си е геройство? "Определям себе си като артист, а тази дума включва всичко.

Смисълът на изкуството е да разказва интересни и вълнуващи истории, независимо по какъв начин - филм, песен, танц, спектакъл. Най-важното за мен е това, което правя, да ми е интересно, да ме пали. Но без да избирам лесни пътища. Като актриса и режи-сьор съм дете, което си играе с въображението. Но като продуцент влизам в ролята на възрастния, който е готов да плесне детето през ръчичките, когато се развихри повече, отколкото трябва", смее се Деси.

Много емоционална и избухлива понякога, тя и в най-тежката ситуация намира сили да продължи. Дори с толкова музи в сърцето си, признава, че майчинството за нея е над всичко. "Родих Йосиф на 20 години, макар че идеята ми бе в никакъв случай да не ставам майка преди 30. Но срещнах точния човек на ранна възраст. Синът ми завърши Първа английска гимназия и сега следва във Виена управление и финанси с пълна стипендия. Имам прекрасен син, обожавам го и го чувствам повече като приятел, защото двамата пораснахме заедно", споделя Деси.

Всичко за семейството