Коледна песен

Последният есенен лист пада,
полъхът на Коледа усеща наслада.
Отново бял сняг ще повее
и небето ще дочуе как някое дете се смее...

Един ден ще се събудиш от на Слънцето лъчите,
ще погледнеш през прозореца и ще се появят искри в очите.
Всичко навън в бяла песен ще е покрито,
а от някъде ще се дочуват звуците на хоро вито.

Когато вървиш под някое дърво
и се наведеш да вземеш замръзналото есенно листо.
Клоните му весело ще затанцуват,
със сняг ще те посипят и с полъха на Севера
ще те целунат.

А когато погледнеш то мирно ще стои,
все едно игрите са от приказка били.
И улицата пуста, спотаена ще те гледа
като чернокосата девойка бледа.
Планините побелели тихо ще мълвят,
духовете на героите в свободата им ще се явят.

А когато пълната Луна се спусна над града
и мрак посипе навсякъде нощта..
Фенери ще засветят тук и там,
ще се дочуват коледни звънци и детски глас засмян...

И на бъдни вечер точно в полунощ
ще си пожелаем нещо тайно и с разкош.
С радост за тъмното небе ще си спомним
и историята на стареца с еленчетата
ще си припомним...

После малки и големи ще се съберем,
традицията я има, няма да я предадем..
С чаша вино ще поздравим нощта,
а мънички снежинки ще падат чак до сутринта.

А някъде и Коледари ще запеят
и още радост в къщата ще влеят..
Че са българи ще се гордеят
и момата с песен ще огреят.

Всички заедно ще се посмеят,
после празника с „Наздраве!" ще полеят.
С малко вино от домакина ще се сгреят,
а дърветата в камината тихичко ще тлеят!

Весела Коледа на всички!