Не на насилието!

От Изпратено от фен

Изпращам Ви есето си, посветено на едно момиче, което е било жертва на насилие в училище. Защо ли го изпращам точно на Вас? Защото мисля, че може да се намери място на www.hiclub.bg, където да го сместите дори и с много дребен шрифт, за да бъдем всички ние съпричастни и да кажем едно звучно НЕ НА НАСИЛИЕТО!

Целувки: Биана Гунчева

На Лора Граймс

Насилие... факт е, че го има навсякъде около нас. Факт, който е повече от тъжен. Примери за насилие в училище има много. Един от тях е Лора Граймс, която е самоубива на 14 години, след като е била системно малтретирана от съучениците си. Момиче, погубило живота си, заради хора, които се радват на чуждото нещастие и болка. Болка, която остава неизлечима. А именно хората, които са си доставяли удоволствие чрез насилие на свои връстници, са карали Лора да презира рождението си, да носи болката в очите си и да крие сълзите си.

В предсмъртното си писмо Лора Граймс оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението й. Част от това тъжно и изпълнено с болка стихотворение звучи така:

...Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме

Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение...

Това стихотворение ме натъжава, но и ме кара да се замисля за много неща в живота си. Например колко трябва да съм благодарна за всичко, което имам, за шанса в този живот... Шансът, който много деца нямат. Натъжавам се щом чета всеки един стих, защото разбирам, че животът на това момиче е бил изпълнен с нещастие и самота.

Момиче, което е било жертва на насилие- невинно, самотно и смутено, то погубва едничкия си и ценен живот, заради хора, чиито души са изпълнени с омраза, а сърцата им са по-твърди и от камък. Сърца, наказани да не изпитат никога чувството любов... любов към света и хората около теб.
Нека спрем насилието в училище като се обичаме и ценим всичко, което имаме. За да обича един човек, той трябва да даде обич, а тя, някъде дълбоко е в душата на всеки един от нас.

Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб...

Посветено на Лора Граймс. Почивай в мир, Лора!