Когато била малка, Мария Силвестър обичала да мълчи. Често се качвала на едно ябълково дърво в родния Костенец, за да чете книги на спокойствие. А като огладнявала, просто протягала ръка към плодовете по клоните. Ако шапката я стягала още повече, направо поемала из Балкана. Хем почивала на зелено, хем си зареждала батериите на спокойствие. Детските си години определя с две думи "синьо лято".
Техните даже не я забелязвали на фона на лудориите на по-малкия й брат Иван. В семейството има и още едно дете - малката Мария, която Силвестър нарича своя сестра. Момичето останало сираче, защото майката загинала при инцидент. Уж за кратко малката Мария била приютена от семейството им, но така и останала за постоянно.
Коментари (0)
Вашият коментар