Kипариси, окъпани в млечнобяла или призрачна вечерна светлина, сиви минувачи, сред които се откроява по една ярка фигура, самотни брегове, къпани от тихи морски вълни, небеса, прорязани от комети или слънчеви лъчи. Завладяващите образи са част от новите картини на Владимир Пенев, които ще бъдат подредени до 23 февруари в софийската галерия "Ракурси". "Това е една изложба на разказвач за пътуването на светлината и неслучайните срещи в нереални светове, бленувани и сънувани отвъд реалното. Една нова естетизирана реалност. Моята лична представа за нещата, нарисувани така, както аз разбирам формата и простран- ството. Рисувам поезията на нещата, така както я чувствам и искам. Рисувам това, което искам и както искам", обобщава художникът.
Също като в картините си, и в живота той е сдържан, старателно премерващ всяка дума, недопускащ непознати в личното си пространство. Единствен син е на големия български поет Пеньо Пенев и на втората му съпруга Мария Господинова. Роден е на 19 февруари 1956 г. в Димитровград и е кръстен на руския поет Владимир Маяковски,
който бил кумир на Пеньо Пенев. "Имам само бегли спомени за баща си, защото той е починал, когато съм бил едва 3-годишен - споделя Владимир Пенев. - Вече съм по-възрастен от него. Аз съм на 58, а той завинаги ще остане на 28. Разбира се, както всеки син, имам отношение към него, добре познавам и творчеството му."
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Споделя, че негова мечта, а и синовно задължение, е да издаде любовната лирика на Пеньо Пенев. Иска му се да събере 20 стихотворения на баща си в библиографско издание, което да илюстрира с 10 свои литографии. "Ще се казва "Ние, Пеневи" или нещо подобно - обяснява той. - Творбите ще бъдат подредени в обратна хронология - от предсмъртните до възторзите от младостта му. Ще бъде по-особено издание, защото смятам, че баща ми е ощетен откъм начина на представянето му в българската литература. Известен е най-вече като бригадирски бард, възпял Димитровград. А е имал и прекрасна любовна лирика."
Преди време Владимир Пенев се дразнел от хората, които непрекъснато го търсели, за да му разказват спомени за Пеньо Пенев. След като поразпитал част от тях кога са родени, се оказало, че са били едва 10-ина годишни, когато баща му по собствена воля напуснал този свят. А твърдели, че лично са го познавали в младостта му... Днес художникът гледа по-философски на случилото се. Радва се, че въпреки времената, в които живеем, баща му не е забравен и че все още има хора, които обичат и се нуждаят от поезията му. Гордее се и със създадения през 1964 г. в Димитровград дом-музей "Пеньо Пенев", сред чиито експонати има нарисуван от него портрет на поета.
Пестелив е на думи за майка си Мария Господинова. Баща му написва някои от най-изразителните си стихове в малката им северна кухня, когато Владимир боледувал, а тя се грижела за него. Бившата служителка на Народната банка в Димитровград в момента е на 84 години, а синът и е щастлив, че е в отлично здраве въпреки нелекия си житейски път.
Художникът е убеден, че всеки е правил поетически опити в ранните си години. Самият той се е поддал на изкушението, макар и за кратко. "Поезия са думите, които са отлетели и се връщат в гнездата си. Мога да го кажа и по друг начин: поезия са думите, които се обичат. Но аз разбирам много повече от живопис. За нея може да се твърди същото - живописта са цветове, които се обичат", смята художникът, който притежава и дар слово.
Започнал да рисува като реакция на хората, които все очаквали от него да пропише. Но и по още една причина. "Сherchez la femme" ("търсете жената"), както казват французите. В класа ми имаше едно прекрасно момиче. Непрекъснато рисувах профила и. Тя късаше творбите ми, но аз упорствах. С течение на времето се оказа, че наистина мога да се науча да рисувам, а и притежавам нужния характер и упоритост. Отне ми доста време, докато направя първата си сериозна работа, но после не спрях", спомня си той. 
През 1981 г. Владимир Пенев завършва живопис в Националната художествена академия при проф. Светлин Русев. Оттогава членува и в Съюза на българските художници. Работи в различни жанрове - фигурална композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа. Негови изложби са представяни из цяла България и в голяма част от Европа, собственост са на доста държавни и частни колекции.
Дълги години работи по циклите "Брегът", "Разходка", "Улицата". Разглежда повтарящи се теми в платната си, но непрекъснато ги обновява чрез използваните изразни средства и различните си гледни точки. Обяснява, че се стреми да натовари с духовен смисъл обикновените неща. За него брегът не е само скали и пясък, но и отправна точка на едно търсене. Кипарисите му дават възможност да експериментира с цвета, формата и пространството. Когато го рисува, у него голото тяло предизвиква не еротичен възторг, а е повод за изследване на логиката на обемите и архитектониката (единство между съдържание и форма и взаимовръзка между частите).
В по-голямата част от творчеството си използва ярки цветове. Сегашната си изложба обаче определя като "тиха, шепнеща". "Стремил съм се съзнателно интензивната тоналност, крясъкът на цветовете да заменя с монохромност на живописния изказ. Тишина като шепот срещу кресливото време", обяснява той. И благодари на галеристката Румяна Йонева, с която заедно са подредили картините така, че всяка от тях да въздейства максимално силно върху посетителите. "Картините трябва да говорят една с друга, да си кореспондират, да има цялостна идея в звученето на пространството", казва художникът. И преминава на по-шеговита вълна. Споделя, че заради името му често го бъркат с актьора Владимир Пенев. Случвало се е да го търсят за репетиции на театрални постановки или за дублажи на филми. Актьорът пък е получавал телефонни обаждания, с които настоятелно го молели да си прибере картините от приключила изложба. Двамата се познават и често се шегуват с любопитното съвпадение, което постоянно преплита съдбите им. "Не ми пречи неговата популярност. Предполагам, че и моята не му пречи", казва художникът. "Дано някой ден и този Владо Пенев да стане министър на културата", допълва думите му Румяна Йонева.
Ергенът е доста по-сдържан, когато стане дума за личния му живот. Убеден е, че е
илюзия, че творецът може напълно да се изолира в ателието си и да заживее в паралелен свят. Аз съм част от своето време, споделя той. "Каквото и да е общото впечатление от чалгализираната ни епоха, дори сега не всичко е кресливо, вулгарно и натрапващо се - е убеден художникът. - Има стойностни, тихи, човешки неща. Моят вариант за справяне със ситуацията е да бъда верен на себе си и на това, което искам да рисувам. С една дума - спасявам се именно като оставам част от своето време", обобщава Владимир Пенев.
ДЕСИСЛАВА МИТОВА (Всичко за семейството) 
Коментари (0)
Вашият коментар