Смъртта, седнала до лявото ти рамо (по Карлос Кастанеда), се киска ехидно, докато, разкъсван от съжаления, се разделяш с живота. “Какъв беше смисълът да бачкам като грешен дявол? Трябваше повече време да отделя за децата.”
Никой не би искал да се види главен герой в тази мрачна сцена. Малцина обаче си отиват от този свят с чувство за добре изпълнен дълг или с мисълта, че чудесно са си поживели. (Уелският поет Дилън Томас бил забележителен пияница. На смъртното си ложе той не съжалявал за нищо. Последните му думи били: “Изпивал съм по 18 уискита. Според мен това си е рекорд.”)
Сестра от хоспис за неспасяемо болни разказва на какви истории се е наслушала покрай работата си с умиращи възрастни пациенти. Австралийката Брони Уеър е написала книга за това за - “Петте неща, за които хората съжаляват най-много на смъртния си одър”.
От разговорите със стотиците си пациенти през 12-те години, в които е работила като медицинско лице, Брони е установила, че има пет неща, които най-често тровят последните дни на умиращите:
1. Бях слабохарактерен
Най-често причина за разкаянието е това, че не сме били достатъчно смели, за да отстояваме собственото си аз. “Не изживях живота си така, както аз бих искал. Вместо това се съобразявах с нещата, които околните искаха от мен. Не останах верен на себе си.” Оказва се, че над 50 на сто от хората най-много съжаляват, че не са имали куража да тропнат с крак и да кажат: “Не ме интересува какво мислите!”
Коментари (0)
Вашият коментар