Марта и Петко Петкови: И двамата сме твърди характери. Каквото си наумим – постигаме го

Популярният певец от "Трамвай № 5" смята, че дъщеря му го е надминала с артистичната си кариера. Примабалерината се гордее с него и се радва, че 5-годишната и дъщеря знае наизуст целия му репертоар

Ден след като примабалерината Марта Петкова се завърна от гастрол в Македония с "Жизел", вече усилено репетира "Лебедово езеро". Популярният певец от "Трамвай № 5" Петко Петков познава отлично професионалната отдаденост на дъщеря си и напасва своята програма с нейната.

Марта: Старая се да не пропускам репетиция, защото след това ми става по-трудно, всяко отсъствие се пише на мой гръб. Добрата форма изисква постоянно поддържане.

Петко: Нейната професия е една от най-тежките. Балетният артист трябва не само да изпълни движенията с добра техника, а и да го направи артистично, с тялото си да разкаже красива приказка. Като пееш например, може да не се движиш много-много и пак да става шоу, но в балета е друго.

М: Някои спектакли са по 3-4 часа и изискват голяма концентрация. Трябва да се потопиш в тях, да осмислиш всяко движение. Но пък когато се съсредоточиш прекалено върху изпълнението, се губи внушението на образа. Доброто постижение изисква страшно много усилия. След представление се чувствам направо смазана физически и емоционално. Усещам тялото си все едно са ме били три дена. А преди това само си повтарям "Дано имам късмет" - понякога попадането във вдлъбнатина на сцената може да ти осуети спектакъла.

- Петко не дава ли съвети срещу сценичната треска?

П: Аз не мога да й давам съвети. Това е различно и много по-трудно изкуство. Знам, че Марта е отлично подготвена и съм убеден, че на всеки неин спектакъл ще видя и ще изживея нещо прекрасно. Но преди да се вдигне завесата, треперя от притеснение. Самият аз преди концерт имам чувството, че излизам на сцена за първи или последен път. Всичко ми е ясно, правил съм го много пъти, но искам да стане по най-хубавия начин.

М: В публиката често има балерини, които навремето са били звезди и гледат с професионално око. Понякога нечие присъствие ме натоварва. Но си казвам - нали мама и тате са в салона, ще танцувам за тях. Така се успокоявам. Знам, че те ми мислят доброто и са с мен. Усещам тяхната добра енергия. Винаги им вземам билети, без дори да ги питам дали искат. Понякога се замислям, че може би има случаи, в които на тях не им се идва и вече им е писнало за пореден път да ме гледат в една или друга роля. Сигурно в някои моменти си казват "Ох, днес можеше да не ходим".

П: Не, не, няма такъв момент. Със съпругата ми не пропускаме спектакъл. Преди години аз бях един от първите, които започваха да ръкопляскат и да викат "Браво". Сега вече почти не се обаждам (и двамата се смеят). Наслаждавам се на реакцията на публиката, невероятно е. Красотата на сцената ме зарежда с енергия дни наред. 

М: Това е магията на изкуството.

П: Тези, които не са стъпвали на балетен спектакъл, не знаят какво са изпуснали. Нека да пробват, убеден съм, че ще им хареса, може и да се влюбят в това изкуство.

- Не липсва публика, често билетите са предварително изкупени.

М: Да, така е, театърът е пълен. Преди 10-ина години имаше по 40-50 човека на представление и все възрастни. Сега е съвсем различно, но ми се иска да привлечем още повече публика. В момента нашата трупа е в разцвет. Най-добри сме на Балканите.

- Като малка сте пели в детската формация "Пим-пам". Не мечтаехте ли да станете певица като татко си?

М: Не, може би защото това е нещо познато за мен и винаги съм го имала за даденост. Ходила съм на много концерти на баща ми, но не съм си представяла, че ще стана певица. А сега, покрай всичките тези музикални тв формати, така ми се иска да мога да пея.

П: (смее се) Тя пее много чисто и хубаво, ама не иска да си го признае. Със съпругата ми никога не сме се намесвали в решенията на децата. С каквото са искали, с това са се занимавали.

- Досега не сме ви виждали като жури или ментор в нито едно музикално риалити. Не са ли ви канили?

П: Имах две предложения и ги отказах. Че като гледам, никога не е късно да станеш
за резил. Да бъда жури? Ами, аз не мога да бъда жури заедно с някой, който не разбира от тази работа.

М: На някои музиканти от поколението на баща ми като че ли не им е стигнала славата и продължават да копнеят за популярност, стремят се към изява и правят всичко възможно нонстоп да се въртят по телевизията.

- Значи от суета, така ли?

П: Точно така.

М: Радвам се, че баща ми съзнателно се дистанцира от подобни изяви.

П: Има и друго нещо. Когато канят някой като мен, му казват "Ела, ще ти направим реклама". Е, как могат те да ми направят реклама, като аз вече съм се изрекламирал. Абсурдно предложение е това и за мен е смешно. Цялата работа е ти да отидеш и да участваш ей така, за да ти се радват хората, а пък някой друг да прибере парите от шоуто. Но все се намират кандидати. Както 20-ина момиченца, които се мандахерцат постоянно от една телевизия в друга. Същото важи и за 10-ина души с неясна ориентация. Едни и същи се въртят на екрана. Да го кажа направо - това са хора, които не са се реализирали в нищо, а много искат да се гледат по телевизията и да са известни. Казвам го със закачка, а не с лош тон. Просто такива са наблюденията ми.

- Марта, известността на баща ви пречи или помага?

М: Имаше един период, в който не исках да ни слагат под общ знаменател. Но с времето осъзнах, че ние не се конкурираме, защото се развиваме на различни поприща. Не се дразня, че той е по-известен. Даже започнах още повече да се гордея с него. Ние наистина сме талантливо семейство. 

П: Доскоро казваха: на Петко дъщерята, Марта балерината. А сега аз съм "на Марта баща и". И това е страхотно. Това е най-хубавото - детето да те надмине, и то в едно трудно изкуство.

М: Е, аз съм много далече от това, но вървя по неговите стъпки.

П: Марта наистина е много голяма. Следя какво пишат за нея във форумите. Направо ми е неудобно да коментирам. Настръхвам от удоволствие и ми е толкова приятно да чета, че е невероятна балерина.

- В семейството само Грета не е артистична натура.

П: Със съпругата ми бяхме съвсем млади, когато Грета се роди. Може би сме били по-заети и не сме могли да и обърнем повече внимание. Макар че тя си имаше своите увлечения - най-напред тренираше художествена гимнастика, после се занимаваше с конна езда, какво ли не. Сега бизнесът и е в областта на дизайнерските мебели.
М: Аз и се възхищавам. Грета разбира от много неща, изключително е организирана и е много дейна. Ако има нещо за вършене, тя го прави на момента. В случаите, в които имам нужда от помощ и съвет за каквото и да е, звъня на сестра ми. Тя знае всичко.

- Петко, у дома и на сцената сте все в женско обкръжение. Сигурно отдавна знаете какво ис-кат жените?

П: Те искат всичко (смее се) , ако може. Но човек трябва да е разумен. Всъщност
не е толкова сложно да общуваш с жени. По един начин действаш с дъщерите, по друг - със съпругата, по трети - с останалите. Аз съм зодия Скорпион и лесно лавирам.

- Артистичните хора често имат повече от един брак. Как съхранихте вашия?

П: И двамата със съпругата ми сме пътували много. Когато човек се разделя за известно време с партньора, не че след това отново се влюбва, но животът с него е интересен. Е, има хора, които са родени да се развеждат и имат по 4-5 брака. Аз явно не съм от тях.

- Марта, трудно ли съчетавате майчинството с кариерата?

- Тъкмо започнах да се утвърждавам на сцената, когато забременях. Това беше тежък период за мен. Притеснявах се дали ще се възстановя бързо, след като родя, дали като се върна на работа, ще съм в добра форма. Голям риск е. За балетните артисти е фатално, като не играем три дни, да не говорим за една година. Но извадих късмет. Имах лека бременност и първите месеци танцувах. След това Операта излезе в ремонт и реално съм отсъствала съвсем кратко. Дъщеря ми ще стане на 6 години през лятото. Тя е изключително лъчезарна и енергична. Ходи на детска градина и е много самостоятелна. Посещава балетната школа на Маша Илиева. Даже направи първите си стъпки пред публика в детския спектакъл "Спящата красавица". Много се харесва в пачка и с корона, но мисля, че дотам стига вълнението и. И по-добре. Предпочитам да се ориентира в друга сфера. Не мисля, че притежава особени качества за балерина, а ако няма да е най-добрата, не съм сигурна дали си струват всичките усилия, мъки и болки. Веднъж ме питаха какво му е трудното да бъдеш балерина. Само обуйте палци и стойте с тях 3 часа, ако щете и легнали. Ще разберете какво е да си като в калъп, да те стяга отвсякъде, да те реже. След спектакъл цялото тяло ме боли, едва се качвам в колата. И въпреки умората много трудно заспивам - в главата ми тече жесток разбор кое как съм изпълнила. Но и втори живот да имам, пак като балерина ще го изживея, толкова силно обичам това изкуство.

- Значи имате твърд характер?

М: Като цяло - да. Може би съм го взела от баща ми. Като пожелая нещо, със сетни сили гледам да го постигна. Иначе не полагам усилия. Понякога татко ми дава някакъв съвет, но ако аз сама не съм стигнала до тази истина и не съм я разбрала, не предприемам никакви действия. Даже понякога ми казва "Все едно напук ми правиш." Говори ми, говори ми... Да, ама аз след 2 години го осъзнавам. Разбирам, че е прав, че е трябвало веднага да го послушам, че съм закъсняла. Но такава съм - мога да постигна нещо само ако го поискам истински.

- Петко, и при вас ли е така?

П: Каквото си наумя, правя го.

- Очевидно постоянство не ви липсва. Мустаците са запазената ви марка.

П: От 1971 година съм с тях.

М: Питах мама дали е виждала тате без мустаци, тя каза "Не".

- Петко е известен с кулинарните си подвизи, прихванахте ли от него някои умения?

М: Когато имам проблем с готвенето, обикновено звъня на майка. Тя като започне да ми обяснява, чувам баща ми: "Няма такова нещо". Грабва телефона и в крайна сметка той ми дава кулинарните съвети. Неговите манджи са невероятно вкусни, прави също лучник, страхотни пити, баници. И всичко му се удава. Готви не по рецепта, а по усет. Много го бива.

 - Петко, от години сте в ресторантьорския бизнес. Музиката не ви ли липсва?

П: Не мога да кажа, че не ми липсва. И тъй като напоследък взе твърде много да ми липсва, с "Трамвай № 5" решихме да издадем двоен диск с 40 парчета - 5 нови и 35 хита. Излиза в края на април. Ще направим промоция в "София лайв клуб", на която ще изпълним 10-ина песни. Нека хората да ни видят, че сме живи и здрави.
М: Дъщеря ми знае всичките му песни наизуст. Наскоро я питах кога ги е научила, а тя ми отговори "Ами, с дядо ги слушаме в колата". Баща ми наистина често пее в колата и вкъщи. Преди две години записа диск с италиански канцонети в дует с тенора Румен Дойков. Често се среща с момичетата от "Трамвай № 5", уговаря участия. Прави го, защото страшно обича музиката и му липсва.

ТАТЯНА ЕНЕВА (Всичко за семейството)