Хилда Бреер е опернa певица и актриса. Родена е през 1931 г. в Аржентина. Дете от смесен брак с майка аржентинка и баща германец. Голяма част от кариерата си развива във Венецуела. Още на15 години вече е сопрано солист на Националния университет на Аржентина (Universidad Nacional de La Plata). Участвала е в над 20 опери, стотици концерти и няколко телевизионни сериала. Изпълнява произведения на Стравински, Густав Малер, Моцарт, Арнолд Шонберг. Преподавала е солфеж и композиция в оперното училище на Каракас. 20 години е говорител на националното радио на Венецуела. От 1980 г. живее в Германия. Има син и дъщеря.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева
- Здравейте, Хилда. Какво детство имахте, разкажете ми най-яркия спомен от тогава.
- Беше сравнително нормално, въпреки че имах сложна майка. Независимо от тежкия й характер успях да се моделирам без нейното особено влияние. Един от първите ми спомени e, когато бях на 4 г. Купиха ми много красиви боти и аз моментално изтичах от вкъщи, за да се похваля на леля ми, която живееше на същата улица. Отидох пред вратата й и започнах да тропам по стъклото, тъй като звънецът беше много високо и не можех да го стигна.Толкова силно удрях
с юмруци, че цялото
стъкло се счупи и се
посипа върху мен
По някакво чудо нямах и драскотина. Изстрелях се светкавично към вкъщи и не казах на никого нищо. Леля ми така и не разбра кой е строшил стъклото на вратата й. Случка, която си спомням, сякаш беше вчера.
- Четейки биографията ви, виждам, че сте правили резки и неочаквани завои в младостта си. Ексцентричен човек ли сте?
- Не знам, винаги съм била независима. Още от детската градина, после и в училището за монахини имах своите собствени вярвания. Когато бях на 11 г., реших повече да не се изповядвам, защото не ми харесваха въпросите, които ми отправяше свещеникът в изповедалнята. И така всъщност сложих началото на моята независимост.
- Вярвам, че любовта е най-важното и значимо нещо в живота ни. Вие как мислите?
- Зависи от вида любов. Ако се отнася до любов към ближния - да, трябва да я показваме всички, но не го правим. Останалото е много лично и е свързано с всяка човешка душа.
- Страстта на телата и любовта са емоции, които понякога ни подлудяват. С какво привличахте мъжете в младостта си и сега?
- Никога не съм се опитвала да завоювам някого. Бях много красива и като публична персона мъжете изобилстваха около мен. Днес, въпреки възрастта ми, изглежда, че продължавам да съм привлекателна за доста. В днешни дни благодарение на интернет невероятно много хора от Европа и Латинска Америка се опитват да се свържат с мен. Може и странно да прозвучи, но аз съм вярна жена. Когато обичам някого, нямам други любовни връзки.
- Свобода е дума, която много често използвате във вашите истории. Наистина ли е толкова важна за вас? Имало ли е периоди, в които ви е липсвала и не сте били свободна?
- Единственият период, в който се чувствах вързана, беше по време на моето ученеи веднъж, когато ми предложиха брак. Това просто ме ужаси.
- Вашето мнение за проституцията?
- Работила съм в публичен дом и мога да кажа, че в Германия всичко е много добре регулирано от закона. След като падна Берлинската стена, имаше вълна на проститутки, дошли от Източна Европа. Всяко общество трябва само да реши за какво е готово.
- Практикували сте тази професия 15 месеца. Какво спечелихте и загубихте в този период?
- Това е много дълга тема. Научих много. Моето любопитство ме караше да разговарям с клиентите ми. Чух невероятни истории... С риск да загубя интереса ви, не мога да ви ги разкажа. Знам само, че в моя живот не съм загубила нищо, просто съм трупала опит.Всичко, което съм
правила, е било
съзнателно и е било
на моя отговорностСамо в случая с проституцията беше заради липса на достатъчно средства. Животът ми така се преобърна, че загубих всичките си спестявания и имоти. Останах с пенсия 225 евро. Затова работих като проститутка.
- Спомняте ли си дали бяхте на работа в публичния дом на рождения си ден на 15 юни?
- Ооо, да. Беше 2010 г. Отпразнувахме го, като си поръчахме една огромна пица и плодове. Дъщеря ми дойде и беше много весело. Тя знаеше и не ме упрекваше за това, с което се занимавам.
- Кое е общото между първия секс в живота и последния?
- Ама че въпрос! Първият ми сексуален контакт беше на 16 години. Мъжът, с когото бях, беше много по-възрастен. А за последния винаги има време. Аз съм жива и не знам какво ме очаква. Освен това имам една виртуална любов много далеч от мен - от Южна Америка. Делят ни 15 хиляди км океан и скалните вериги на Андите.
- За финал разкажете една тъжна и една весела история от публичния дом?
- Ама вие пак с този публичен дом! Тъжни са историите за изоставените майки, които заради липса на средства за преживяване стават проститутки. Веселите истории се получават при тези, които отиват по собствено желание там и събират пари - за апартамент, телевизор, някоя рокля. Принудата и ентусиазмът - това е основната разлика между тъжните и веселите истории в един публичен дом.
- Възхищавам ви се, без да ви познавам лично. Представете си, че имате възможност да кажете нещо на всички жени, които са решили да продават тялото си за пари. Какво ще бъде то?
- Винаги съм била много директна. Ще им кажа, че ако нямат друг избор, да се възползват максимално от даденостите си и да се концентрират върху своята крайна цел, каквато и да е тя.
Коментари (0)
Вашият коментар