Джорджо Лупано: В София си купих карта на Луната, шашвам всички с нея

Интервю на вестник "24 часа"

За много българи той е най-вече красивият милиардер от фармацевтичната индустрия Стефано Лой, който се влюбва в младата Азия.

Като такъв познават италианския актьор Джорджо Лупано, който изпълнява главната роля в тв сериала “Страх да обичаш”. В края на миналата година в Италия беше показан с голям успех и вторият сезон на сериала на режисьора Винченцо Терачано. Преди да изиграе Стефано Лой обаче, роденият преди 44 г. в Торино Джорджо Лупано има зад гърба си планина от театрални постановки и участия в киното и телевизията. Някои от ролите му - като например в сериала “Дело по съвест”, са го отвели на снимки дори в България. Джорджо Лупано е от години един от най-търсените актьори за тв сериали, в които му поверяват все роли на очарователни и романтични мъже. Въпреки това за успеха си Лупано разчита най-вече на желязната си професионална подготовка. През 1993 г. той завършва една от най-авторитетните театрални школи в Италия - тази на Лука Ронкони в Торино. Едва след десет години, посветени единствено на театъра, Лупано се впуска и в киното и телевизията.

Дебютът си в киното прави във филма “Ръкописите на принца” на Роберто Андо (2000 г.), с когото работи и във филма “Под фалшиво име” (2004). Играе роли и в няколко други творби за големия екран, сред които “Скритата любов” на Алесандро Капоне, “Папесата” на Сонке Ворман и др. Истинската си популярност сред широката публика обаче Лупано постига чрез участията си в над 20-те телевизионни сериали и филми. В много от тях той е главен герой. Освен в “Страх да обичаш” I и II актьорът играе през последните години и в сериала “Страната на малките дъждове”, “Реставраторът”, “К2 - планината на италианците”, “Къде ще намериш една като мен” (2011) на Джорджо Капитани, “Дело по съвест” (2009) на Луиджи Перели, “Комисарят Монталбано” и др.

 - Как Джорджо Лупано се превърна в Стефано Лой? Разкажете как стана влизането ви в сериала “Страх да обичаш”.

- Спомням си много добре, беше през 2009 г. Вече имаше избран актьор за ролята на Стефано Лой, но в един момент се оказа, че той не можеше да продължи. Само седмица преди началото на снимките продуцентката на филма Ида ди Бенедето се обади на агентката ми и каза, че иска да направи проби с мен. Направих ги, след което те бяха показани в телевизия РАИ. Веднага след това тя ми

се обади с думите

“Днес промених

живота ти”

Пет дни по-късно бях на снимачната площадка в Торино. Не познавах абсолютно нищо - нито сценария, нито екипа. За няколко дни трябваше да се запозная с всичко. Всичко стана в последния момент. 

- Как се снима сериал от рода на “Страх да обичаш”? За вас лично повече работа ли беше, или развлечение? 

- За мен беше повече работа и усилия, тъй като отговорността ми беше много голяма. Все пак не можеше да подценявам, че съм главен герой в един толкова голям проект. Имаше и много моменти, в които се забавлявахме страхотно по време на снимките - и с Ерика Банки (Азия), и с останалите герои. Ако не подходиш с дух на лекота, може наистина да се окаже много уморително да снимаш шест месеца, без да спираш.

- Къде снимахте?

- Действието на филма се развива в Торино, но снимките както на първия, така и на втория сериал бяха направени в Белград - заради по-ниските разходи там. Няколко пъти в миналото съм бил и в България - в София съм снимал например тв сериала “Въпрос на съвест”.

- На екрана все играете роли на красив и романтичен мъж, но четох ваше интервю, в което казвате, че в живота никак не сте такъв, че даже сте циничен по характер. Така ли е?

- Бих искал да съм много по-романтичен, отколкото съм в действителност. Бих искал да взема нещо от характера на героите, които играя на екрана - все романтични и влюбени. Често ние, актьорите, се въплъщаваме в напълно измислени герои, които са в измислени истории, които нямат нищо общо с реалността. Затова и казвам, че аз никак

не съм

романтичен

като героите си

Мисля, че вреалността много малко хора правят онези неща, които вършат персонажите във филмите.

- Кое е най-романтичното нещо, което е направил в личния си живот Джорджо Лупано?

- Лудостите, които са правили и много други хора. Мнозина са тези, които са хващали самолет, за да стигнат до любимия човек дори само за да го видят за няколко часа. И аз съм правил подобни неща преди години. Докато снимах филм в Италия, и аз съм хващал с тази цел самолета за Америка в малкото свободни дни и с риск да закъснея за снимките си в Италия. Мисля обаче, че най-важните неща, които се правят за любовта, са тези, които остават, а не временните “лудости”.

- Вие сте се формирали като актьор преди всичко в театъра - завършили сте театралната школа на Лука Ронкони в Торино. Но откъде идва страстта ви към театъра?

- Открай време съм бил пристрастен към него. Още от малък нашите ме водеха да гледам постановки в Торино, където съм роден и израсъл. Обичта ми към театъра се роди още когато бях само зрител. Тогава обаче все се питах какво правят актьорите, щом напуснат сцената, и дали има и друга сцена зад тази, която се виждаше. Представях си, че отзад съществува някаква още по-голяма сценография и че актьорите отиваха да играят там след края на спектакъла. Ето, виждането ми за театъра беше много романтично. Това любопитство към него винаги е съществувало у мен. Един ден просто

реших,

че не искам

да съм само

публика,

а исках това да

е моя професия 

Направих проби и бях приет в театралната школа. В момента, в който реших, че искам да се занимавам с театър професионално, си поставих за цел да се науча да го правя професионално. За мен е много важно хората, които искат да се занимават с актьорство, да знаят, че за него трябва да се учи сериозно. Актьорството не е занаят, в който се импровизира - особено в театъра. В киното това може и да се прави - ако имаш подходящо лице, както например е ставало по времето на неореализма в Италия. Всеки човек с по-изразително лице е бил в състояние да разкаже някаква история пред камерата.

В повечето случаи обаче за актьор трябва да учиш точно така, както и за всяка друга професия. Който иска да бъде певец, трябва да учи музика, и т.н. Мнозина си мислят, че за да бъдеш актьор, е достатъчно да имаш хубаво лице и да можеш да отидеш на снимачната площадка. Много добре обаче се вижда разликата между този, който е учил за актьор, и онзи, който не е подготвен.

- След началото си в театъра обаче и вие сте се обърнали към филмовите сериали, които дават на актьора известността сред публиката...

- Близо 10 г. се занимавах само с театър. След това получих предложения за телевизията и си казах -защо не? Това е средство не само да станеш известен, но и да печелиш по-добре. Не знам в България как е, но тук в театъра заплащането не е кой знае какво.

- Къде се чувствате в свои води - на сцената, в телевизията или в киното?

- И до днес най-комфортно се чувствам на сцената в театъра. Познавам я много добре. Но и аз изпитвам това, което важи за всички актьори - когато си на сцената, си мислиш за снимачната площадка, защото ти липсва киното. Когато снимаш, ти липсват сцената и контактът с публиката. Никога не сме доволни. Всеки иска да работи денем на снимачната площадка, а вечер на сцената.

- Отскоро сте обаче и режисьор - както е в случая с “Маратонът в Ню Йорк”, в който тичате на сцената от началото до края наспектакъла...

- Само в този случай съм се посветил и на режисурата. Това е спектакъл, с който заедно с още един актьор обикаляме Италия от 5 г. Не се смятам обаче за режисьор, това е друга професия, която изисква професионална подготовка.

- В театралния спектакъл Elephant Man, който пък правите в момента, посланието е свързано с това доколко е важен външният вид. За вас какво значи? Как си представяте живота и кариерата си, ако бяхте нисък, дебел и грозен?

- В действителност аз съм

нисък, дебел и

грозен

- така се 

виждам аз

самият всяка сутрин в огледалото. Като оставим шегата настрана, нямам представа как би се развил животът ми. Аз самият не се смятам за красавец. Е, да, знам, че ми дават все такива роли - на красивия мъж, на романтичния принц... Мисля, че всеки работи според собствените си физически дадености. Ако бях различен, просто щях да изпълнявам друг тип роли, но със сигурност пак щях да бъда актьор.

- Четох женски дискусии в български форуми, в които ви определят като символ на идеалния италианец...

- О, те със сигурност говорят за Стефано Лой от “Страх да обичаш”, а не за Джорджо Лупано. Едно е да си галантен и милиардер като Стефано Лой... Не става въпрос за мен, нека да се запознаем първо с тези жени и после да говорим (смее се)... Това е магията на киното - кара ни да изглеждаме по-добре от това, което сме. И аз като малък бях пленен от чара на актьорите от екрана. Мислех си, че всички са прекрасни. В действителност обаче всички сме напълно нормални хора, които вършат една по-особена професия.

- А за вас каква е идеалната жена?

- Не трябва да се занимава с актьорска професия. Не обичам да говоря за частния си живот и мисля, че актьорът трябва да се концентрира преди всичко върху актьорството. В живота си все съм бил свързан с жени, които не са от моята сфера. Малкото пъти,

когато

съмимал

истории с

колежки,

винаги е

било крах

Прекланям се пред работата, която вършат колежките ми, но историите ми с тях не функционират. Когато не работя, обичам да водя възможно най-нормалния живот. 

- В своя блог цитирате мисъл на Джим Морисън, според която всеки има чифт криле, но само който мечтае, се научава да лети. Вие за какво мечтаете?

- Популярността, която имам благодарение на киното и телевизията, искам да я пренеса в театъра. Опитвам се да реализирам доста амбициозни театрални проекти с надеждата, че хората отвреме навреме могат да излизат от вкъщи, да оставят телевизорите си, които гледат всяка вечер, и вместо това да дойдат в театъра. Това е наистина голямо усилие. В Италия съществува огромна телевизионна оферта, има филмови сериали по всички канали. На практика няма причина, поради която някой трябва да напусне дома си и да отиде на театър, плащайки за билет. Заедно с други мои колеги обаче се опитвам да убедя хората, че ходенето на театър е нещо прекрасно. Искам да използвам популярността си и да откъсна зрителите от телевизиите от време на време. Ето, това е моята мечта. Никак не е лесно обаче днес да поставяш театрални постановки.

- Освен театъра кои са другите ви страсти?

- Отговорът ми може би ще ви разочарова, но и когато не работя, обичам да ходя на театър и на кино. Тези дни например, в които съм в Торино, за три дни отидох три пъти на театър. И сега, като гледам театър, все още се чувствам като момчето от детството си, което бях. Продължавам да се питам какво има зад сцената. Смятам, че съм късметлия, защото работата ми е свързана с моята страст.

- Кои са ориентирите ви в световното кино? От кого се вдъхновявате?

- Обожавам режисьора Дейвид Линч. Мисля, че по-добре от който и да е друг режисьор той е успял да разследва кошмарите в главите на съвременните хора и на моменти дори да ги превърне в поезия. Спектакълът Elephant Man, който правя сега, се вдъхновява от филма на Линч от 80-те г. Иначе в театъра обожавам Стрелер и Ронкони. В Италия сме късметлии, че имаме зад гърба си толкова силни театрални традиции.

- Казахте, че сте снимали и в София. Какво си спомняте от България?

- Снега най-вече. Имам един много странен спомен, свързан със София. Първият път, когато ходих там, мисля, че беше през 2002 г. Спомням си как бях седнал да пия кафе в един бар на открито, въпреки че беше зима. В един момент видях един господин с вързана за него мечка! Имах чувството, че върху мен се стовари цял един литературен свят, свързан с истории за Източна Европа от XIX век! Как може човек да върви с мечка, привързана с въже, която танцува? Направо се вкамених, но и се изплаших, защото си казах, че ако мечката избяга, в този момент аз бях единственият човек там.

Друг мой прекрасен спомен е свързан с Варна, където снимахме сцени от сериала “Дело по съвест”. Бях много любопитен да видя Черно море. Пристигнах през нощта, хотелът беше точно на морето. Събудих се сутринта, отворих завесите на прозорците и какво да видя? Море, което наистина беше черно!

Мнозина ми бяха

казвали, че Черно 

море само се

нарича

така, но

че е синьо.

О, ама то си е

доста тъмно!

Дните във Варна бяха много приятни.

И за друго си спомням добре в София - за пазара около базиликата в центъра. Един ден отидох там и намерих гумена карта, но не на Земята, а на Луната! Още си я държа вкъщи и всички се смайват, като я видят. Мнозина идват даже не за да пият кафе у нас, а за да видят картата на Луната. Изключително странна и чудновата е с всички тези кратери, мисля, че е от 50-те г. на миналия век.