Отървем ли се от нея, можем да потърсим истинското чувство, пише "24 часа".
Mъжете се оплакват, че жените са изгубили нежността си. Жените страдат от липсата на истински мъже. Любовта не е просто нещо. Затова, срещнем ли я, се вкопчваме в нея със зъби и нокти. И увлечени, забравяме какво всъщност чувстваме - любов или зависимост. Как да разберем обсебени ли сме или наистина сме срещнали най-великата емоция, както я възхваляват поетите? Послушайте съветите на специалистите от Института по приложна психология към Калифорнийския университет.
Успокойте се е се замислете - носи ли ви вашето чувство радост? Или постоянно се измъчвате и се страхувате, че сте недостойни. А той/тя е толкова съвършен и идеален, че във всеки момент може да го/я изгубите. Ако сте пълни с болка, тъга и постоянен страх - това е зависимост.
Любовта трябва за изпълва живота ви с позитивни емоции. Влюбеният човек има хубаво настроение, чувства се стабилен, защитен, уверен. Неправилно е да се мисли, че да обичаш означава да страдаш, убедени са психолозите.
Чия е вината? На никого. Винаги сами сме виновни за всичко, което се случва с нас. Научете се навреме да се спрете, да не се изтезавате, в противен случай може да стигнете дори до психично разстройство. И заради кого? Заради този, за когото вие не означавате нищо. Нима той също няма вина за създалото се положение, питате се отново и отново. Но истината е, че насила не можеш да бъдеш влюбен. Всеки има своя половинка. Може би вие просто все още не сте срещнали своята. Всичко с времето си.
Когато дойде любовта, няма как да не разберете. Най-важното е, че истинската любов е взаимно чувство. Затова тя носи радост, а не мъка.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Отличителни черти на любовта са постоянството и сигурността. При зависимост позитивните чувства са ярки, но много кратки. И дори те са отровени от страхове и очакване на беди.
Човек, попаднал в любовна зависимост, започва постоянно да звъни на обекта на своята страст, да го следи. А това води до още по-голямо разминаване, към още по-голямо отчаяние. Започвате да си мислите, че вече никога няма да сте щастливи, че сте изпуснали единствения човек, подходящ за вас. Стоп! Никога не позволявайте на такива мисли да се загнездват в главата ви. Веднага им покажете вратата.
Къде е проблемът? Сигурно никой няма да се изненада, че корените му са в детството. Бебето не осъзнава своята личност, затова смята майка си и себе си за едно цяло. С времето, ако се изразим научно, детето трябва да преживее психологическото си раждане, момента, когато става психически независимо от майка си, учи се да управлява себе си и да е отговорно за постъпките си. Този процес не протича за един ден, такова личностно развитие човек достига обикновено на 16-18 години. Но се случва някои никога да не станат самостоятелни в психологически план. Причините са много: прекомерна грижа от страна на родителите, лично нежелание да се развиват, комплексиране.
Каквато и да е причината, такъв човек и като възрастен търси някой, който ще поиска да управлява живота му. Към него изпитва мъчителна привързаност, желание да принадлежи, постоянно търси одобрението му. Вътрешният фокус на зависимия е насочен изключително към обекта на любовта. Но според психолозите отношенията може да се развиват нормално само в случай, че човек е способен да се фокусира едновременно върху два ориентира - и върху двойката, и върху себе си. Това ще рече, че здрави отношения има тогава, когато е запазен балансът и партньорът не се издига на пиедестал.
Пепа Йорданова, Всичко за семейството
Коментари (0)
Вашият коментар