Целуна я, прегърна я и... я изповяда

БОРИСЛАВ ГЕРОНТИЕВ

С интерес проследих културната дискусия във в. "24 часа".
26-годишна монахиня от калоферския девически манастир "Свето Въведение Богородично" се жалва от зографски монах, че по време на светото тайнство изповед започвал да я докосва, да я целува по бузите, опитвал се да я целуне и по устата и понеже тя се възпротивила, той заповядал да съблече расото и да остане само по бельо, защото не била достойна да носи монашески одежди.

На въпрос стигнало ли се е до полов акт, тя само си затворила очите и казала, че я е страх да говори. Монахът отхвърля обвиненията, впоследствие и монахинята се отметна - отецът никога не бил намеквал неща, клонящи към грях, не бил искал да я погубва, а да я спасява.

В хода на дискусията се досетих за една стара песен, която акад. Николай Кауфман би отпратил към раздела "Градски песни, близки по строеж на текст и мелодия до селската песен", а дядо Никола П. Тъпчилещов би я назовал "ново-народна българска песен". Който я чуе за пръв път, може да си помисли, че днешен трубадур се е вдъхновил от разправиите в дискусията.
Ето извадки
от дискусията
и извадки от песента

Твърдения в дискусията:
"Монахът държал неговата избраничка да бъде висока, с добре оформени и сексапилни задни части. И непременно с приличен бюст. Избирал си млади жени. Критерият му беше да са на около 30 години. Но не и по-възрастни.
В песента същият строг подбор:

Дядо попе, дядо попе,
дошла една стара баба
да се изповяда.
Кажете , речете ,
че ме няма тука.
Дядо попе, дядо попе,
дошла една млада булка
да се изповяда.
Кажете , речете
малко да почака.
Дядо попе, дядо попе,
дошла една малка мома
да се изповяда.
Кажете , речете
ей сега ще дойда...

Последователността в действията на нарочения монах: "Чрез тайнството изповед узнава от изповядващата се жена - монахиня, мирянка или послушница, какви грехове е имала. Хваща ги за ръцете. После ги целува бащински по челото. А след това по бузите. А след целувката по устата започва да опипва неприличните места по тялото на изповядваната."

И лирическият герой в песента - дядо поп, първо узнава от изповядващата се жена какви грехове е имала:
Кажи, моме, малка моме
що си съгрешила?
И пристъпва към действие:
Целуна я, прегърна я
и... я изповяда.

Песента е икономична откъм подробности, но при пеене се акцентува на "и... я изповяда", за да се постигне многопластовост на изказа и многозначителност на посланието

Славата на монахините от калоферските метоси се носи от век на век. За греховните им помисли и деяния повествуват местни песни и предания. Според посветени калоферските калугерки и калоферските ергени си имали поща - оставяли си писъмца под един камък.

Малката Христина разкрила младия си вуйчо и той толкова се разсърдил, че цял живот не продумал. И в миналото монахините са били обект на дискусии в българските медии.
В дописка от 1860 г. на цариградския вестник "България" пишело: "...калугерките смущаваха с мерзостното си поведение обществото и развращаваха невинността на юношеството".

В друг брой на същия вестник се обяснявало:
"Причината за
покварата на
калоферските
монахини
са гръцките владици и техните архидякони."

Сегашната игуменка на калоферския девически манастир Валентина Друмева откликва на тогавашните вестникарски дискусии в книгата си "История на калоферския девически манастир "Свето Въведение Богородично" и на метосите в Калофер"( издава манастир "Св. вмчк Георги Зограф", Света гора, 2003 г.):

"Какъв подвиг има в живота на монахинята (говоря за монахинята, която изпълнява обетите си), а колко сме смели, когато съдим за най-дребното в нейния живот без никаква снизходителност и не искаме да разберем, че често това е плод на обикновена човешка немощ, а нерядко и на изнемога. Не смятам, че всички монахини и особено послушнички са били съвършени и безупречни във всичките си постъпки. Достатъчно е осъдителното поведение на една от 120-те монахини в Калофер, за да има повод да се злослови по адрес на метосите. (...) Образованите монахини от Калофер вероятно са чели някои от горепосочените дописки и неистинността на повечето факти и грубият тон, с който се предават, са ги оскърбявали."

Една от 120-те монахини в Калофер била Макарина. Калоферска певица, записана като "булка Александрица", я портретува така: "Млого беши убава - образът като месец". На цял Калофер ергените била "разлегнала". Фелдшер Ганев бил един от любовниците .
В сборника "Калоферски народни песни" е поместен песенен цикъл за Макарина - как кани Цвятко Арабаджов да крои расо:

...Той е отишъл във килията
да кроява дългото расо.
Тънка Макарина вратата заключи
да не влазят други госпожи.
Как
тънка Макарина на
прозорец седи.
Бим, бам, бум, олеле ле!
Олеле, мамо, бим, бабо!
Черкови клепят,
камбани бият.
Атанас Косовски
с лукарина свири,
с лукарина свири
из Калугерска опашка
и на Макарина
тихо проговаря:
-Хайде, Макарино
на разходка д'идем,
на разходка д'идем
на Калугерска опашка,
на Калугерска опашка
под големия орях.

Как пийнали ергени се събрали, отишли в манастира да коледуват на Макарина:
Тропали са, викали са:
Излез, излез, Макарино,
че сме дошли добри гости,
добри гости - коледари.

Макарина не излязла и ергените почнали да бият черковната камбана, а хората помислили, че има пожар. Една от песните започвала така:
Време наближава
дете да се роди.
Кажи, Макарино,
от кого си трудна?

Певицата Донка Бистрева знаела песента, но пеела само началото - "по-нататък не иска да я каже".
Забременяла
Макарина, та родила
в Търново
Прибрала се при една болна жена, която я оженила за сестриния си син стар ерген, богат човек. Булка Александрица казва: "Видях я на портрет в кви ора флязла: се бугати, се капилати".

Друга песен започва така:
Днеска се, мама,
на шума лежи...
Синът отишъл зад манастира да набере орехова шума и да се види с Макарина.

В песен за калугерката Сусана също се загатва, че е бременна. Тя лежи болна, до главата й двама доктори, възнамеряват да приложат спешно лечение.

Отговаря госпожа Сусана:
Мойта й болка,
мойта й болка
болка севдалийска,
болка мераклийска.

Песен е "извадена" и за калугерката Ефимия, със светско име Зоя от Сопот. Булката на Гавраил плаче и моли кака му:
Како, мола ти се, думай
Гавраилу
да не оди, како, в горните калугерки,
да не люби, како, пуста
Ефимия.

А Гавраил отговаря:
Не ми думай, како, не се
омразявай!
Ефимия, како, сладка гозба готви,
Ефимия, како, сладко каве вари.