Оги от "Фактор": Возих Рони Джеймс Дио с таксито си

Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.
Бяха мечтите ни розово-сини и до зори
мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой -
пълни с надежди, готови на всичко - дори и на бой.

На-на-на-на-на, на на на на...

После животът ни странно се стече и аз и ти
тръгнахме вече в различни пътеки - помниш нали?
Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб,
всеки, прегърнал своето щастие бяга напред.

Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?"

 От хита "Приятели, 1986 г."

Безспорно Оги Цолов е един от най-големите вокали на българския рок, пише "Труд". Свирил с групи като "Фактор", "Елит", "Стоунхендж", "Ахат" и др. Изпълнил редица хитове, влезли в съкровищницата на родната музика, той и днес продължава да вдъхновява със своя глас поколения млади, вече и не толкова млади, но пък все още сърцати последователи на нашата рок музика.

"Виж какво правя сега" казва ми Оги, докато се подготвяме за интервюто и през екрана на скайпа ми показва картина, която рисува в момента. Застанал е така, че през прозореца на апартаментът му в Лос Анджелис лъчите на залязващото калифорнийско слънце се спускат върху платното и карат някак си току-що нарисуваните форми по него да оживяват. Мисля си дали да не покажа на свой ред на Оги бушуващата чикагска снежна виелица през моя прозорец, но решавам да му го спестя.

"Спомням си, че още от малък, когато нашите пуснеха една плоча от "Балкантон" на Том Джоунс и Енгелбърт Хъмпърдинг, заставах пред огледалото у нас, вземах един предмет в ръката, който да прилича на микрофон и започвах да се правя че пея", връща се назад в спомените си Оги Цолов. Песента обаче, която най-много може би го е впечатлила от онези детски години, била "О! Дарлинг" на "Бийтълс". "Имахме съсед, който я пускаше над хиляда пъти на ден и на мен това много ми харесваше, защото колкото повече песента отиваше към края, толкова крещенето в нея ставаше все по-силно и по-силно" споделя той.

Това, което го подтиква по-сериозно към музиката, става по време на ученическите години. "Тогава четях много научна фантастика и чух "Пинк Флойд". Музиката им ми допадна, а и беше близка до това, което четях", разказва Оги. Така, някъде през 1978-1979 г., още докато е в 7-8 клас на 128-о училище, в жк "Младост", с още няколко момчета решават да направят рок група.

Както всяко начало и това е трудно. "Никой от нас нямаше идея какво да свири или как се прави група", спомня си той, но като че ли това не е най-важното за рокендрола. По-важното е да имаш сърце и любов към музиката. Малцина знаят, но

първите стъпки

в рокендрола Оги Цолов прави не като вокал, а като барабанист. "Много обичах още като малък да си барабаня и брат ми веднъж ми каза на шега, абе ти що не вземеш да станеш един барабанист. И на мен това много ми хареса." Затова, когато сформират първата си рок банда, Оги избира да е на барабаните. За китарист вземат приятелят му от детинство Наско Андреев.

До тук добре, групата е сформирана, но как да се сдобият с инструменти? "Нямахме пари за китари, за барабани. Нищо нямахме, даже паспорти нямахме още", разказва Оги, но бъдещите рокаджии не се отказват. Набързо е взето решение и цяло лято момчетата работят в лакозаливния цех на завод "Москва". "Направо ни се разби мозъкът от вредните изпарения" разказва Оги през смях за онези години, но това е положението - рокендролът иска жертви! "Всяка сутрин пътувахме от "Младост" до завода, който беше в "Надежда", разказва той за първите си сблъсъци с

трудовата действителност

А пък и без метро пътуването в градския транспорт по онова време си е живо геройство.

Още докато работят в завода, Оги и момчетата бързо се ориентират в обстановката. От старите празни варели, които се въргалят из цеха, изрязват дъната. Опаковат ги с найлони, прикрепят ги с ремък от вътрешна гума и така правят комплект барабани. За репетиция използват мазето на Оги. Намират стар съветски радиопредавател "Днепър", който преправят на усилвател за китарите си, а за бас китара вземат стара кухарка с 4 струни.

"Свирехме с убийствен ентусиазъм" разказва Оги и докато човек го слуша, му се приисква неволно отново да е хлапе. Да намери отнякъде някоя олющена стара китара и с няколко верни приятели от квартала да почнат да дрънкат на нея. "Имахме група, а не знаехме какво да правим, разказва Оги. Тогава той и останалите момчета се обръщат за съвет към батковците от махалата, които вече имат рок група като Сашко (който сега е в групата "Сигнал") и Жоро Швепса. Те са и първите, които "светват" нашите момчета как да се държат на сцена и какви функции да изпълняват в рок състава. "Най-странното по онова време, бе че ние свирехме, а накрая излизаше музика. Като

някаква магия

беше", спомня си Оги Цолов. По време на едно от онези безгрижни лета от ученическите години Оги е "придърпан" от школските власти и изпратен на бригада. Като се връща в групата им, има вече известни промени. Момчетата казват на Оги, че са си намерили барабанист и той ще трябва само да пее.

"Заставаш отпред на сцената, пееш и всички гаджета са твои", наредили му те и Оги ще-не ще, запял. Момчето, което застанало на неговото място зад барабаните, пък бил Юри Коцев, който по-късно става барабанист на "Ахат". Групата, която сформират, я наричат "Изгрев" и постепенно от мазето, в което репетират, започват да се придвижват към читалищата, които имат по-добри апаратури. И така, свирейки от читалище на читалище, започват да се прочуват. "По това време в София самодейните групи бяхме ние, "Аналгин", "Лотос" и още няколко. Живеехме само с музиката. Отивахме на училище, прибирахме се и почвахме да репетираме" разказва Оги. Неочаквано годините се изтъркулват, той отива войник в Плевен и Сливен, приемат го в естрадния отдел на Консерваторията. В музикалната академия Оги учи заедно с още няколко рок вокали - Звезди от "Ахат" и Вили Джуров.

"Настана як рокендрол" накратко обобщава годините прекарани в нея Оги.

След като излиза от казармата, Оги се свързва с Денис от "Ахат". "По онова време в профсъюзния дом "Г. Димитров" имаше много добра апаратура и направихме група с Денис, Божко Главев, Наско Клавиша и Цвъри", споделя Оги. Така, докато репетират, решават да запишат две парчета - едно на Гери Мур, а другото на Майкъл Шенкер. Денис показва направеното от тях на кейбордиста на "Фактор" Мишо Табаков. Явно впечатлен от вокалните способности на Оги, Мишо занася записа на боса на "Фактор"

Весо Кокала

който веднага се обажда на Оги и така, когато е на 21 г. започва в една от най-популярните български рок групи. Кариерата му е шеметна. Следват издаване на албуми. Записват се редица хитове, които влизат в златния фонд на родната музика. По това време излиза дори и "химнът" на няколко поколения българи - песента "Приятели". Започват концерти, участия по фестивали, турнета из бившата СССР, Източна и Западна Европа.

Но неочаквано идва 1990 г. "Всичко се промени и последното нещо, което хората ги вълнуваше тогава, бе музиката" разказва Оги. "Нямаше нищо по магазините, настъпиха големи катаклизми, всеки тръгна да търси препитанието си чрез различни бизнеси", споделя той. Данчо, барабанистът на "Фактор", заминава за САЩ, Весо отваря музикалната къща "Фактор". Оги пък получава обаждане от Тони Хадат и Тонто от "Ахат". Оказва се, че музикантите от "Ахат" имат нужда от вокал, тъй като Звезди е отлетял за Щатите и на тях им трябва певец, с когото да завършат договорът си за свирене в Холандия и Скандинавия. Оги заминава и две години обикалят с групата по турнета. В Холандия Оги попада на своя стар приятел от детинството - китариста на първата му група Наско Андреев, който е имигрирал по това време с групата си "Елит" в Утрехт. "Този период от живота ми беше много полезен. Натрупах много опит", споделя Цолов. Докато е с Наско, решават да създадат своя рок банда, със собствена музика. Така полагат началото на групата "Стоунхендж", която по-късно я преименуват на "Елит". След като се прибират от Холандия, Оги и Наско вземат Пепи Каръпски и култовия барабанист Дани Годжев и издават на английски албумът "Забравени Лица". В този албум Оги се изявява не само като вокал, но и като текстописец. "Смея да кажа, че това бе албум на много високо ниво, но за съжаление остана нечут за масовата аудитория" разказва Оги с лека тъга. Причината е, че радиата по онова време отказват да го пуснат, защото е на английски език. Въпреки това песен от албумът е включена в диск от хевиметъл фестивала в Милуоки, САЩ. Даже от там ги канят на концерт, но от щатското посолство им отказват виза и отвъд океанското им шоу пропада.

През 1999 г. Оги заедно с колегите му от групата "Елит" Наско и Пепи

напускат България

и кацат в Чикаго. "Винаги, когато свирехме нещо, над нас присветваше и ни караше да искаме да си премерим силите навън от България" разказва Оги. И все пак какво е да напуснеш родината си, когато си на върха на твоята слава и да почнеш всичко от начало? "Когато имигрира, човек не знае какво го чака. Не знае дали е постъпил правилно. Не знае с какво ще се сблъска" споделя той. "Аз никога не съм се вживявал като някаква суперзвезда. Хората често ми казват, ако беше останал в България, щеше да си номер 1. Но има и други неща, които, като съм имигрирал, съм имал идея да направя. Дали са станали, вече е друг въпрос. А пък и времето е минало" размишлява Оги и добавя. "Но въпреки това аз не съм скъсал с България. Всякак година, откакто съм заминал се връщам у нас и правим концерти."

Днес Оги живее в Лос Анджелис. Има малка таксиметрова компания и свири от време на време с бившия музикант от "Огнен Звук" Пърси, Наско, китариста на "Елит", и Данчо, барабаниста на "Фактор".

Как вижда това, което се случва у нас, всеки път, като се върне? "Според мен българската култура умишлено се буташе през всичките тези години надолу" споделя Оги. Народ без култура е слаб народ, а слаб народ лесно се манипулира. "Убива се духовното у хората. Убива се поривът на хората ни към нещо по-възвишено" разказва загрижено той. Но Оги е оптимист и искрено се надява народът ни да се събуди. И да потърси сметка на тези, които толкова време го лъжат.

Сред най-незабравимите моменти, с които Оги се е сблъсквал в Лос Анджелис, е срещата му с един от най-големите вокали на нашето време, покойният вече Рони Джеймс Дио. Съдбата прави така, че двамата

големи вокали

да се срещнат точно в момента, когато Рони Джеймс Дио заминава за първи път на концерт в България. Оги пък го кара в таксито си до летището. Когато Рони Джеймс разбира, че шофьорът на колата е не само от България, но и един велик рок вокал, толкова се зарадвал, че се преместил от задната седалка и седнал до Оги.

"По пътя до летището му пуснах нашите записи и Рони остана много впечатлен", споделя Оги Цолов. Дори когато се връща от България в САЩ, Рони Джеймс Дио настоява лично Оги да го посрещне на летището в Лос Анджелис. За съжаление, бъдещето сътрудничество между Оги и Рони не се осъществява, защото Дио тръгва на световно турне, после се разболява от коварната болест.

Когато питаш Оги дали днес, след толкова години, е намерил своята мечта, той казва така: "Целта в живота не е да намериш своята мечта. Целта е да намериш себе си, да намериш по-стойностното и по-възвишеното. Защото, когато си отиде човек, това остава. Не славата."