Преди броени дни стана ясно, че библейският епос на режисьора Дарън Аронофски "Ной" е успял да ядоса едновременно християнски и мюсюлмански групи, а това само по себе си е достойно за уважение постижение. Филмът, който тръгва по кината у нас в края на месеца, си "спечели" издаването на фатва (религиозен декрет), довела до забрана за показването му в няколко страни от Близкия изток, пише "Труд". Старозаветният патриарх Ной е важен за всички монотеистични авраамически религии и затова реакцията на фанатиците не е изненада. Но поредната цензурираща изява на организираните верски групировки за пореден път ни напомня колко е важно, че живеем в светска държава, в която свободата на артистично изразяване е гарантирана. Най-актуалното посегателство срещу художествено произведение е и повод да си припомним няколко знакови примера за ужасната религиозна цензура върху киното.
"Последното изкушение на Христос" взривява християнския свят с излизането си в края на 80-те и предизвиква бурни протести пред стотици кина. Един салон в Париж дори е запален от лунатици, които не могат да повярват, че великият режисьор Скорсезе си е позволил да екранизира смелия роман на Казандзакис, в който Христос е видян като човек, подвластен на плътски желания.
"Дяволите" на Кен Ръсел е дори още по-скандален прочит на религиозното съзнание, който кулминира в една брутална сцена с оргия на монахини, възбудени от христовия образ. Разбеснели се представители на елита на католическата църква оказват огромен натиск върху свободното показване на филма през 70-те и той преминава през тежка цензура. В много страни "Дяволите" е напълно забранен и до днес.
Сатиричният анимационен сериал за възрастни "Саут парк" пуска през 2010-а два епизода, в които осмива световни религиозни фигури наред с пророка Мохамед. Показването му предизвиква смъртни заплахи за авторите на поредицата и от телевизията цензурират всяко споменаване на Мохамед, което пък довежда до критика от страна на много рационални, свободно мислещи хора от цивилизования свят.
Най-яркият пример за липсата на чувство за хумор в религиозните хора е скандалът около шедьовъра на "Монти Пайтън" "Животът на Браян" в края на 70-те години. Гениалната гавра с организираната религия и мита за Исус предизвиква чудовищни протести сред християнските групи. Великаните от "Монти Пайтън" естествено обръщат глупостта на фанатиците в своя полза и едно от рекламните изречения на филма при показа му в Швеция гласи - "Животът на Браян" - толкова е забавен, че го забраниха в Норвегия".
Други заглавия, които са били цензурирани и забранявани от най-различни религиозни групи са "Догма" на Кевин Смит, "Планината Броукбек" на Анг Лий, "Всемогъщият Брус" с Джим Кери и дори "Матрицата".
Цензурирането на продукти на човешката мисъл заради религиозни съображения без съмнение е една от най-сериозните заплахи за цивилизацията и всички ние трябва да дадем на фундаменталистите сериозен отпор, ако искаме да живеем свободно.
Коментари (0)
Вашият коментар