Рекламата е най-агресивното младо изкуство, понякога пошло и безпардонно. Но да му се отрече креативност и оригиналност е невъзможно. То не се свени да бърка за вдъхновение дори в най-святи за цивилизацията области и нагло експлоатира класически произведения за целите на високите продажби, пише "Труд".
Най-уязвими на ударите на рекламата са Леонардо, Салвадор Дали, Анди Уорхол - който може би си го заслужава, Пикасо и Ван Гог. Най-прясната жертва е Микеланджело.
През средните векове рекламистите сигурно щяха да горят на кладата, особено ако тогава бяха произвели безумния римейк на “Тайната вечеря” от Да Винчи, на който апостолите са заменени с плъхове и скоро ще похапнат от най-ефикасната отрова на света за гризачи. Страшно дръзки и напористи в използването на класиката за комерсиални облаги са автомобилните компании, инвестиционни фирми, онлайн залагания и фирми, организиращи любовни срещи за самотни сърца. Тези страници представят образци, които се считат за ... “шедьоври” (на гърба на истинските шедьоври).
Мона Лиза друса кючек
Една достолепна и загадъчна аристократка от епохата на Ренесанса обича да похапва пица, ходи в спа салон, където правят седефен маникюр, и чрез агенция за самотни сърца си търси (очевидно) любовник, понеже според историческите данни е омъжена. Усмихнатата флорентинка от XVI век, прославена с един портрет от Леонардо, рекламира всякакви дивотии в наши дни. Изобщо Мона Лиза може да се оплаче, че е една многострадална Геновева. В какво ли не бе набеждавана от изследователите, включително и че е мъж. Пред тази долна клевета сигурно - ако я питате, с радост би се натъпкала в ресторант от веригата “Пица Хът”, които нахално са си взели образа за реклама на кухнята си.
Освен маникюр, “граничещ с изкуството”, горката дама е принудена да възхвалява още червила, шампоани, евтини пътувания до Париж - като за целта е принудена да увие около врата си розова боа (рошав шал) като на френска кабаретна танцьорка. Тя представя още предимствата на доматен сос за спагети, от който не се дебелее, но за целта в сравнителен портрет е с 30 кила по-тежка. Върховните постижения без съмнение са реклама на уроци по кючек и на строителна компания с жълта каска на главата.
Ван Гог си лепи ухото, но си
реже носа
Фармацевтичните компании са сред най-агресивните играчи на световния пазар, ако не и №1. Те са абсолютно безапелационни в пробутването на лекарствата си, но една от тях определено се е издънила. Производителят на антидепресанти взел автопортрета на Ван Гог с отрязаното ухо, но не преценил, че рекламният римейк С УХО логично отвежда до мисълта за много здраво лепило! А всъщност рекламата е за антидепресанти. Дълбока е концепцията и на едно холандско радио, което пък накарало Ван Гог да си отреже носа, за да остане с две здрави уши, за да ги слуша стерео.
Давид е носил
и бермуди
Многострадален като Джокондата е друг класически герой - Давид на Микеланджело. Последното му превъплъщение с пушка в ръка накара италианското правителство да заплаши със съд американската оръжейна фирма, използвала статуята за реклама. Но Давид е влизал и в други роли, които не са му по вкуса. Той е рекламирал джинсови бермуди на “Ливайс”, боксерки на Келвин Клайн, но е отхвърлил офертата за реклама на виагра.
А Дали е така?
Салвадор Дали може да се мери по апетитност само с Мона Лиза. Той е най-любим и пасва на всеки вкус и всяка стока. Особено разтопеният му часовник и серията му с хора - чекмеджета. Рекламните идеи с Дали са прости и близки до ума, както изисква жанрът. Всяко производство се опитва да се сравни с високото изкуство и “разтопява” сърцата на потребителите. Автомобилите се бутат най-напред в използването на платната на Дали, най-активни са “Лексус” и “Фолксваген”.
Сюрреалистичната линия пък са захапали инвестиционните компании. Тук посланието е: “В един странен и объркан свят нашата помощ ще внесе ред в живота ви!”
Нататък нещата са лесни: взема се една картина от Дали, независимо коя, и се обявява актуализираното й рекламно предназначение. Руснаците например са използвали Мадоната от Лигат, за да рекламират тон колони.
Поляци пък наместват всички стави (т.е. чекмеджета) в превъзходен фитнес салон. Посещението там превръща тялото в произведение на изкуството. А Дали е така?
Роден мислител
Аксиома е, че мислите нахлуват в главата, когато задните части почиват върху тоалетната чиния. От това страдат само Огюст Роден и неговата скулптура “Мислител”, впрегнати безмилостно в рекламата на санитарен фаянс.
Но и фармацевтичните, и автомобилните компании са решили, че “роденият мислител” добре продава стоките им. Мултивитамини за деца пропагандират стимулирането на мозъчната дейност, копирайки класическата поза, а “Хонда” я пресъздава като робот, възседнал камара от автомобилни гуми. Тази реклама, в която “тялото” ни мислителя представлява удобната седалка на шофьора, главата му е пулт за управление, лицето е дисплей, а краката и ръцете - разните лостове и трансмисии, се смята за едно от най-удачните творения в пазарната агитация.
Японска компания за играчки единствена освобождава “мислителя” от мисленето и го превръща в гумена фигура, която може да се огъва в какви ли не пози.
Уорхол
като слон
Перчемът на Анди Уорхол рекламира художническия талант на слоновете от зоопарка в Пърт. Тази реклама може да спечели конкурс. Други афиши за същата изложба, която слоновете са създали по примера на Джаксън Полък, е слон с бивни като мустаците на Салвадор Дали и слон без ухо, явно разяден от гения си като Ван Гог. Колкото до мястото на Уорхол в рекламата, по-подходящ от него едва ли има.
Рекламите
“поправят”
Пикасо
Че Пикасо с разчленените си лица и тела е изключително благодатен за реклами, е вън от съмнение. Най-настървени в неговото приложение са оптики, които успяват да наместят с очилата си разногледите му образи, фирмите, продаващи алкохол, и... фитнес центровете, които успяват да разчупят с гимнастика скованите от работата пред компютъра дамски фигури.
Коментари (0)
Вашият коментар