Боб Налбандиан е американски журналист и писател, който е много популярен в метъл средите. Заради близките му връзки с Metallica го наричат историкът на групата. Сега работи по Inside Metal – документален филм в три части за неразказаната история на метъл сцената в Ел Ей през 70-те и 80-те години на миналия век. Като режисьор Налбандиан е интервюирал за филма много от ключовите фигури в метъла тогава: Карлос Кавазо (Snow, Quiet Riot, Ratt) , Дон Докен (Airborn, Dokken), Ларс Улрих (Metallica) и други.
Интервюто е пред "24 часа"
- Г-н Налбандиан, защо решихте да направите филма Inside Metal, и ако той има успех, ще продължите ли да снимате?
- Това ще е документален филм от три части за метъл сцената в Лос Анджелис през 70-те и 80-те години. Третата част ще бъде за траш метъла в Ел Ей. Цял живот съм живял в района на Лос Анджелис и съм част от метъл сцената от 1982 г., когато като тийнейджър издавах метъл списанието Headbanger. Винаги съм си мислел, че за метъла в Ел Ей не е казано достатъчно, тъй като всички говорят само за края на 80-те и глем метъл сцената от Холивуд. В Ел Ей също имаше убийствени, истински метъл групи, които винаги оставаха засенчени от глем метълите. Един ден се видях с моя приятел Джо Флойд (от групата Warrior, който също е продуцент на филма). Той даде идеята да направим филм и аз веднага се съгласих. След трите части планираме да продължим с проекта и ще започнем работа по Inside San Francisco Metal, където ще се фокусираме основно на траш метъл групите от залива.
- Защо траш метълът се е превърнал в религия за повечето метъл фенове по света?
- Траш метълът е изключително честен и агресивен и феновете му са много лоялни. Траш метъл артистите са също така изключително лоялни към феновете си и към самия жанр и точно това доведе до неговата еволюция. Затова той е по–популярен днес, отколкото през последните 30 години, докато други музикални жанрове се появиха и изчезнаха.
Също така почтеността на траш музикантите не се е променила през последните 30 години, докато други музиканти и групи провалиха кариерата си заради пиянства. През последните 30 години класическите траш банди от 80-те са по–жизнени от всякога и все още успяват да покажат най-добрата си музика. Интересно ми е как има толкова много нови траш банди, чиито членове дори не са били родени през 80-те, а свирят музика, подобна на тази, която правят великите траш групи от началото на 80-те - Exodus, Megadeth, Slayer, Metallica, Dark Angel и др.
- Коя е групата, която даде началото на траш метъла?
- Определено Metallica. Разбира се, преди тях имаше групи като Motorhead и Venom, други класически групи, известни под наименованието NWBHM (New Wave of British Heavy Metal – нова вълна британски хеви метъл). Дори донякъде и Mercyful Fate са били вдъхновение за голямата траш четворка (Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax) и като цяло за всички траш банди от 80-те. Въпреки това тези групи не са смятани за „траш“.
- Кои са най–добрите години на траш метъла?
- Днес много от траш групите са по–големи, отколкото някога са били. Скорошните турнета на голямата четворка бяха едни от най–успешните рок и метъл фестивали в историята. Траш групите днес свирят пред много повече фенове, отколкото преди 10 или 20 години, така че явно тези банди продължават да въздействат на днешните деца. Наистина смятам, че 80-те бяха най–великите години за траш метъла, а аз самият бях късметлия да живея до Лос Анджелис и да видя някои от първите клубни участия на Metallica, Slayer и Megadeth. Тогава всичко беше сурово и опасно. Траш музикантите нямаха много пари и наистина не им пукаше за нищо, феновете им бяха същите.
- Как се е променила музикалната индустрия от 80-те години досега?
- Музикалната индустрия се промени много през последните 30 години. Учудвам се на това, че днешните артисти могат да си осигуряват добър стандарт на живот, без да са непрекъснато по турнета. Лейбълите вече не са толкова важни, колкото някога бяха. Днес всичко се свежда до „внезапния успех“. През 80-те за една метъл група най–важното беше да свириш постоянно по клубове и да се промотираш чрез флайъри, фенски списания и разменяне на касетки, а в днешно време всичко опира до това да участваш в някакво риалити шоу или тъпо предаване като "Американски идол", само за да успееш да станеш звезда за една вечер. Вече не се мисли за многото усилия, които трябва да се положат за дълголетието на една група или артист. Днес се гледа само моментната слава, след което лейбълите и телевизионните предавания преминават към другия артист.
- Какви са основните разлики между концертите през 80-те и днес?
- Концертите през 80-те бяха диви в сравнение с днешните, особено траш концертите. Всичко беше ново и свежо, поне тук в Ел Ей. Никое от местата в Холивуд не искаше да организира траш концерти, защото въпреки че траш групите пълнеха клубовете, ставаше страшно в погото. На промоутърите не им се занимаваше със застраховките на клубовете. Така че много от групите свиреха в зали и изоставени сгради в покрайнините на Ел Ей, в много от гетата. Беше голямо събитие да отидеш на живо участие, пълна лудница. Нямаше ютюб, фейсбук, интернет, никой нямаше дигитална камера, още по–малко мобилен телефон. Така всеки се наслаждаваше на шоуто на 100 процента.
- Кой е най–романтичният ви момент, свързан с музиката на 80-те?
- Новата вълна на британския хеви метъл (NWOBHM). За мен това беше най–великото движение в метъл музиката. То спомогна за създаването на траш метъла тук, в САЩ.
- Ако можехте да пътувате във времето, в коя година бихте се върнали за 3 дни?
- Въпреки че обичам началото на 80-те, бих се върнал в началото на 70-те години, когато свиреха групи като Black Sabbath и Deep Purple, като фестивалът Cal Jam през 74-а. Тогава съм бил все още бебе, така че би било страхотно да посетя доста от ранните концерти през 70-те, както и много от клубовете в Ел Ей като Starwood и The Whisky. За много от тези клубове се говори в първия ми документален филм - „The Pioneers of LA Hard Rock & Metal 1975-1981”. Тогава е било златно време – свирили са групи като AC/DC, Judas Priest, Rush, Van Halen.
- Коя е любимата ви група?
- Black Sabbath и Rainbow (с Дио)
- Кои са 10-те ви любими музикални албуми?
- Уау, не мисля, че мога да назова само 10, но ще опитам (не в определен ред):
Rainbow – Rising
Black Sabbath – Sabotage
Motorhead – Ace of Spades
Judas Priest – Unleashed in the East
UFO – Strangers In The Night
Metallica – Master of Puppets
Megadeth – Rust In Peace
AC/DC – Powerage (tied with Let There Be Rock)
Deep Purple – In Rock
Aerosmith – Rocks
Любими са ми също дебютните албуми на Diamond Head, Raven, Angelwitch, Wheels of Steel на Saxon, Fire Down Under на Riot и Number of The Beast на Maiden.
- Какво ви вдъхновява и ви помага в тежки моменти?
- Метъл музиката, наистина. Освен позитивното мислене, решителността и това да имам страхотни приятели, метъл музиката ми е помогнала изключително много в преодоляването на трудни моменти.
- Постигнали сте много в кариерата си. Какво бихте си пожелали за бъдещето?
- Наистина бих искал да продължа с правенето на филми. Режисирането и продуцирането на тези документални филми беше доста трудно и отне много часове работа, но наистина ми харесваше. Искам и да направя продължение на сериите Inside Metal.
- Къде и как ще бъде разпространяван филмът?
- Компанията METALROCK (Reality Entertainment) ще го разпространява по целия свят. Някои дистрибутори също проявяват интерес, така че ще можете да го намерите на DVD в повечето големи магазини, както и в Amazon, iTunes, Netflix. Надявам се да можем да го излъчим по целия свят на различни кабелни и сателитни канали.
Коментари (0)
Вашият коментар