Няма никакъв шанс водещата на "Преди обед" Деси Стоянова да се загуби в уличките около софийския хотел "Плиска". Преди малко повече от 10 години тя научава района наизуст. Не че имала много свободно време да се разхожда - обикаля ги зад волана на учебна кола, докато кара курсове по кормуване.
Била страхотна ученичка, но не от хладнокръвните. Както за всеки начинаещ шофьор, така и при Стоянова първите часове били стресови. Още помни как се опитва да направи ляв завой. Леко навлязла в кръстовището, чакала възможност да премине, докато пред очите в двете посоки фучали коли. В същото време зад нея се образувала завидно дълга и достатъчно нервна колона, която я паникьосвала допълнително. По-дълго време обаче отнело посвещаването в тайните на паркирането. Направила завидно количество сухи тренировки на улицата, на която живеела тогава.
"Напред, назад. Захождаш, не се получава и после пак отначало. Но сега, смея да твърдя, съм майстор. Когато всеки ден паркираш в центъра на София, е наложително", обяснява водещата.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
В първите си дни след вземането на шофьорска книжка все се чувствала като попаднала по невнимание на рали. От курсовете свикнала да кара с около 30 км/ч и в началото се струвало, че хвърчи, развивайки с 20 км/ч отгоре. За сметка на това всички покрай нея профучавали с доста над 50 км/ч, които са максималната позволена скорост в градски условия. Още
по-страшни били
първите
разминавания
с мотористи,
особено на извънградско. "Знаете как обичат да минават на косъм от теб с има-няма 200 км/ч и мощен грохот", коментира тя. В началото толкова се стряскала, че почти изпускала волана. 
Известно време отнело да свикне и с габаритите на колата си. Първоначално карала бяло "Чинкуеченто", което в очите на близките било смешно малко. За Деси обаче машината била впечатляващо голяма.
"И я карах като такава. Със 120 на магистралата и багаж като за миниван. С тази кола сме обиколили половин България", разказва журналистката. Основно тя е шофьорът в семейството както тогава, така и сега. Съпругът Велислав Русев, който също е журналист, бил достатъчно търпелив, за да я оставя тя да кара, макар че в началото не се справяла блестящо. Въпреки това Стоянова все искала да е начело на колоната по пътя към морето. За целта непрекъснато се впускала в изпреварване на доста по-мощни коли от тяхната.
Една от най-комичните случки зад волана е именно от първите месеци като шофьор. С мъжа били в Созопол в почивните дни около Великден. Спрели да заредят в градчето. На излизане от бензиностанцията със замах тръгнала назад. Въпреки високата музика чула мощен трясък, а колата се спряла... в дърво. "Не някой храст, не някое ниско колче, а цяло дърво, което аз не съм забелязала на влизане, но за сметка на това успявам да уцеля на излизане", обяснява Деси Стоянова. За щастие нямало големи щети, но заради инцидента им било доста прохладно по път към София, защото на бензиностанцията се разделили с цялото задно стъкло. 
Втората кола на журналистката - "Пежо", също била малка като първата. Стресова обаче се сторила идеята да кара "Рено Лагуна". Затова доста дълго категорично отказвала на съпруга си да вземат такава кола. Умът на Деси не побирал
как ще се оправя
с толкова огромен
автомобил
"Струваше ми се като космически кораб", шегува се Стоянова. В крайна сметка склонила, но минало известно време, докато се нагоди. Въпреки това масивната в очите на водещата кола в един момент отесняла.
Това става, когато семейството се увеличава с двама нови членове - близнаците Красимир и Стефан, които днес са на 5 г. Затова се налага да вземат по-голяма кола, която събира всичко необходимо за две деца. Така се сдобиват със "Ситроен С4".
"Знаете ли колко малко са багажниците, в които се събират количка за близнаци плюс двете бебешки кошчета? Така че направо мечтаех за огромна според първоначалните ми представи кола", казва тя.
Заради двете си момчета днес Деси кара доста по-умерено и внимателно от преди. Случвало се е да я глобяват за превишена скорост, но само в началото на шофьорския стаж. "Не бързам за никъде, искам да стигна и всички в колата да сме живи, здрави и в добро настроение", казва тя.
Не всички по пътя споделят нейната философия. Веднъж, когато прибира семейството си от Еленския Балкан, все още имало ремонт на магистрала "Хемус" край Яна. Пред нея внезапно изникнала огромна колона от коли след един от завоите. Малко преди това я изненадва цяла поредица
автомобили, движещи
се на заден ход в
аварийната лента
на магистралата
- нещо, което е строго забранено. "Това е в отсечката, в която всички все още карат с над 100 км/ч, защото не са видели колоната. Гледам една кола, втора... Очевидно хитреци, решили да не чакат в задръстването, и връщащи назад до последната отбивка, която са подминали. Разбира се, полиция наблизо нямаше", спомня си Деси. За щастие тогава не се случва инцидент, но няколко дни по-късно на същото място жестока верижна катастрофа взема няколко жертви.
Ако по някаква причина е без кола, предпочита да вземе такси. В краен случай се качва на тролейбус, но изживяването не нарежда сред любимите си. Всеки път се изумява от начина, по който шофьорите управляват огромните машини.
"Никога не можеш да си сигурен, че някое от децата ти няма да остане само или в тролея, или на улицата, защото не си успял да се качиш или да слезеш достатъчно бързо. Според мен те спират, отварят вратите, броят до пет и ги затварят, независимо какво се случва покрай вратите. Освен това возенето прав е като силова тренировка - толкава рязко спират и тръгват, че ако не си се вкопчил с всички сили в някоя дръжка, рискуваш всеки път да изминаваш със засилка разстоянието от кабината на шофьора до "тила" на тролея", обяснява водещата на "Преди обед".
За нея колата е удобство, което спестява нервите и времето, което се губи в чакане по спирките на градския транспорт. Освен това с автомобила може да замине когато и където пожелае със семейството си.
Коментари (0)
Вашият коментар