Руслан Мъйнов учи италиански, за да пее опера

Подбрани хора в украинския гр. Измаил имат късмета да гледат “Столичани в повече”. Не за друго, а защото разчитат само на дисковете със стари сезони, които Руслан Мъйнов изпраща в родния си град. Актьорът, естествено, мълчи като гроб за това как ще се развият отношенията с екранната му партньорка - героинята на Ева Тепавичарова. Но за актрисата с охота говори: “Ева ли? Тя е доста бременна вече и й предстоят красиви, щастливи мигове. Стискам палци да бъде така, както трябва, да мине много леко, детето да бъде здраво и щастливо”, пише вестник "Труд".

Всъщност поводът за разговора е страничен филиз на актьорския талант на Руслан Мъйнов - певческата му кариера.

“Аз нe мога да стана оперен певец, защото съм изтървал много влакове, а и вече съм възрастен за това”, казва той. И все пак пее на сцена - при това

с корифей като Калуди Калудов

Има над 20 оперни концерта и с Русалина Мочукова (сопраното от Старозагорската опера) с диригент маестро Владимир Бошнаков, пее и с Линка Стоянова от Варненската опера. Много е горд, че е имал уроци по пеене при самия Михаил Ангелов, който в момента е главен диригент на Националния музикален театър “Стефан Македонски”. “Не съм ходил достатъчно, за да мога да се нарека негов ученик, но съм щастлив, че изобщо склони.” Хвали се и с корепетитора си - Боряна Ламбрева, на която дължи много по неговите думи. Заради операта дори учи италиански - за да може да изпълнява канцонетите и ариите си с коректното произношение.

В оперните концерти често се налага да импровизира, но Мъйнов е цар на импровизациите. Ето един такъв случай. “Пея една много красива канцонета - Non ti scordar di me (“Не ме забравяй”). Репетирали сме я вече със Старозагорската опера и отиваме на някакъв концерт. Обаче се оказва, че са взели други ноти с друг аранжимент. С други куплети, други дължини... въобще ДРУГО НЕЩО Е! И аз вече приключвам тръгвам към финал и хррр! - някаква интродукция. И диригентът ме поглежда и свива рамене. Той си дирижира, разбираш ли. И музикантите са професионалисти, те са научени - каквото пише по нотите, това свирят. Свършват вече и аз викам: “Не, аз моя финал ще си го изпея и това си е.” И след като приключиха, казвам: “Дай, къде беше... Цифра еди коя си, колеги. Хайде!” И си го изкарах. Но там носи, защото е концерт. Още повече че

хората очакват от мен такова нещо

Мнозина отиват на тези концерти именно защото знаят, че тази сложна и сериозна материя ще им бъде поднесена по-леко.”

“Аз съм голям фен на операта. В последните години ходя по-често на опера, отколкото на театър. Защото на театър много съм ходил, но операта я открих сравнително късно. В родния ми град нямаше къде да гледам, а като студент във ВИТИЗ трябваше всяка свободна вечер да ходя на театър, защото тогава изграждаш критерии, навици.”

Музикалната кариера на комика Руслан Мъйнов е еклектична. Неотдавна той завърши своя 6-и албум. Този път с 10 руски песни - 9 от тях са стари цигански и руски романси. А десетата е авторска - с текст и музика на Мъйнов. Озаглавена е “Матушка”. “Там се пее за раздялата, как майките седят и си чакат децата, а те са разпръснати някъде по света.”

Руслан Мъйнов обяснява защо се е хванал да възкреси тези стари руски песни. “Знам, че мога да го направя много хубаво като качество - всичките тези песни днес почти не можеш да ги намериш. Те са по изподраскани плочи, с шумове, сваляни от не знам какви носители. Можеш да откриеш техни модерни интерпретации, но не и с истинското им звучене - с цигулките, с китарите със симфоничния оркестър, с духовите инструменти, с барабани, контрабас - както е записвано в оригинал, но с много хубаво качество на високо техническо ниво. Направил съм го с голямо сърце.”

“Исках песните хем стилово да са еднакви, хем да имат различно звучене - затова в албума има две, които са записани със симфоничен оркестър, една - с “Акага”, друга - с Венци Такев на цигулката, има и с втори цигулар - Николай Кацарски, който свири във Виена. В едно от парчетата

майка ми изпълнява беквокалите

Една от песните на Андро Вердан от “Таборът отива към небето” е само с китари. Всичките ги свири Цветан Недялков (от “Ку-Ку бенд”), само че много пъти. В студиото е възможно да запишеш и 20 китари, свирени от един и същ човек.

За да представи новия албум, озаглавен “Руслан Мъйнов пее любими руски песни”, актьорът е замислил мащабен концерт в зала 1 на НДК на 8 май.

“След дълги терзания как да бъде направен концертът - дали да е модерно, с пушек и т.н., накрая стигнахме до решението да е с голям симфоничен оркестър от около 50 души, 40 души хор, балет и големи видеостени. Ще има над 20 произведения - не само с 10-те песни от албума. Основното в концерта са не ефектите, а прекрасният звук на големия оркестър, хубавите аранжименти, хубавата оркестрация на диригента Левон Манукян и на Георги Малтиядов.”

“Майка ми ще идва да гледа, сега говорихме със сестра ми - уреждаме визи, работи, билети. Тепърва започват... процеси по идването на майка на концерта. Тази организация винаги много ме е побърквала. За да видиш майка си за два дена, трябва да изринеш планини. Но какво да се прави.”

Мъйнов следи внимателно ситуацията в Украйна. “Притеснявам се. Конфликтът е между Америка и Русия и докато те се ритат и се блъскат и си оправят техните си отношения, народът го отнася. Дали този народ ще бъде сирийски или иракски, или либийски, или украински, или сръбски, на тях им е все едно. Да се надяваме по-бързо да се разберат, че да се разкарат оттам и да може всички хора да се кротнат и да си живеят живота.”

“Бях на 17, когато дойдох в България - тази година стават 20 г., откакто съм тук. Навремето нямаше телефони, интернет, скайп и само си пишехме писма. По едно получавах всеки месец и аз пишех по едно.

Така че ние дълги години не сме знаели кой с какво се занимава, какво прави в битово отношение. Затова и сега, когато се видим, разговаряме за по-различни неща. Темите остават големи, защото има много неизказани, несподелени и неразказани неща.

Майка не ми дава зор да се женя, защото знае, че съм достатъчно разумен и знам какво правя. Пък и тя е достатъчно мъдър човек, за да е наясно, че тези неща се случват тогава, когато им е времето, а не когато някой е решил. Как ще дадеш зор на някого за това?!”