1. Не са хора с най-обикновени човешки нужди. Че се изпотяват под тези мистериозни техни фракове под светлините на прожекторите или че ги боли мазолът на малкото пръстче на левия крак. На сцената маговете трябва да са компетентни, уверени и супермистериозни, но не и нормални човешки същества, пише "Труд"
2. Най-важното правило за всеки маг е никога да не разкрива как стават триковете му. Той може да ги сподели само с друг колега вълшебник. Затова те много се дразнят, когато четат страници като тази. Ето например как се вади заек от цилиндър. Това е един от най-старите фокуси. Взема се малко зайче, увива се в черна кърпа и вързопът се закача на кука под масата на магьосника. Пакетчето става практически невидимо. Разчита се на това, че дългоухите животинки по природа замръзват, когато са изплашени. Затова фокусниците предпочитат да вадят от цилиндрите си зайчета пред котенца, пиленца или опосуми.
3. Децата са най-ужасната публика. Те са умни, наблюдателни и виждат нещата от друг ъгъл, понеже са по-ниски. Те имат чувство за хумор и обичат фокусникът да е по-артистичен. Затова някои вълшебници мразят да се появяват пред взискателната детска публика. Възрастните зрители също имат недостатъци - те пък са много придирчиви и винаги гледат право в ръцете. Има хора, които цял живот мечтаят за този звезден момент, в който ще извикат: Скри го в ръкава си!
4. Да разсмееш публиката, да я въвлечеш в света на нереалното, да грабнеш вниманието и успешно да я поведеш за носа. Това на вълшебнически език се нарича заблуда на вниманието. Този похват е в основата на почти всички фокуси. Въпросът е да го направите толкова добре, че дори най-бдителните да не се усетят. На него се крепи прочутият номер с левитацията. Той е изключително лесен и е описан от фокусника Ед Балдучи през първата половина на ХХ век. Левитацията на Балдучи използва и Дейвид Блейн. Важното е вълшебникът да убеди публиката, че е на път да извърши нещо адски трудно, почти невъзможно, за което трябва да бъде избрано много точно мястото. След като се повърти малко по сцената, прави най-простото нещо на света - застава леко под ъгъл към публиката. Повдига само на два-три сантиметра крака, който е откъм зрителите и петата на другия крак, като се крепи на пръстите (те не се виждат). Това е!
5. Белите ръкавици не са за аристократизъм, нито да се прикрият “траурни нокте” (по “Бай Ганьо” на Алеко). Хари Худини е въвел официалното облекло сред фокусниците. Но ръкавиците си имат предназначение - те трябва да приковат вниманието към ръцете. През последните век-век и половина са част от магическия инструментариум - също като цилиндъра и вълшебните думи: “Фокус-мокус”, “Абракадабра” и т.н.
6. Една от най-дълбоко пазените тайни на маговете е, че ни манипулират да изберем това, което те желаят. Например: “Изтеглете една от двете карти”. Ако доброволецът се насочи към правилната, фокусникът бързо реагира: “Чудесно, да вземем сега картата...” Избере ли човекът която не трябва, магът пъргаво се пресяга - “Така, значи, вадим тази карта и я поставяме настрана”. И в двата случая жертвата на заблудата е с впечатлението, че сам е направил избора си. И това е най-простият пример за манипулиране на зрителя. Има множество книги, посветени на техниките за въздействие (202 Methods of Forcing - “202 метода за принуда”, Magician's Choice - “Изборът на мага”, и др.)
7. Триковете с карти са лесни и могат да се правят дори на масата на вечеря. Всичко е в майсторлъка. Затова много фокусници ги използват. Един от тях е фалшивото размесване. Фокусникът разперва тестето като ветрило и ви моли да изберете карта. Кара ви да я поставите най-отгоре на тестето, след което го размесва, но без наистина да обърква картите. Вашата карта е отгоре на едната половина, той се преструва, че меси, докато успее да види коя е най-долната карта на другата половина от тестето. Поставя я върху вашата и вече спокойно може да разбърка тестето. След това магически я намира, понеже помни след коя карта би трябвало да се падне.
8. Скритата карта в ръкава всъщност не е там. Фокусникът навива ръкавите си, за да се уверите, че няма къде да я пъхне и.. о, чудо! По магически път тя се оказва в ръката му. Всъщност е от другата страна на дланта. Той я задържа, като стиска едното ъгълче между показалеца и средния пръст, другото - между кутрето и безименния. Остава само да сгъне двата пръста по средата и картата най-внезапно да излезе иззад ухото ви, примерно.
9. Папа Пий VII е бил свидетел на първото разрязване на невинна женица на две части. Магът се казвал Торини. В днешно време този фокус има поне 13 варианта. Това е най-дълбоко пазената тайна на маговете. Има два основни начина това да се направи. Асистентката се сгъва в едната част на “отрязания” сандък, докато краката - естествено това не са нейните крака, се подават от другата. Вторият номер е, че под сандъка, който се вижда и фокусникът разрязва, има втори, който не се вижда и в който всъщност е долната част на тялото на асистентката, докато отгоре се подават само ръцете и главата .
10. Не е етично магът да твърди, че обладава свръхестествени сили. Въпреки че най-вероятно е свръхестествено ловък и бърз, но това са качества, които изискват огромна концентрация и са развити с много практика.
Коментари (0)
Вашият коментар