Поли Генова: Сънувам Джъстин Бийбър!

Талантливата певица Поли Генова е със завиден сценичен опит. Тя е под светлините на прожекторите още от 8-годишна, когато става една от вокалистките на детската група "Бон-Бон". С нея Поли обикаля цялата страна и пее на една сцена с най-големите звезди от родната поп музика като Георги Христов, Лили Иванова, Маргарита Хранова и Мими Иванова. 

С някои от тях съдбата я среща отново в "Музикална академия", формата, който Поли спечели безапелационно. Каква е тайната на нейния успех и какво коства той в личен план, атрактивната изпълнителка разкри специално за вестник "Труд".

- Поли, искам още в началото да те попитам, какво мислиш за това, че България се отказа от участие на "Евровизия"? Ти лично имаш ли желание отново да се явиш на този музикален форум?
- Не е лошо това, че България тази година не участва. Аз бих участвала пак, стига да има добър проект. Това е прекрасна възможност за всеки артист - да стигне до по-голямо ниво и да работи с професионалисти от друго измерение. За себе си мисля, че съм щастлива в това отношение. Имала съм възможности, нещата, които съм си пожелавала, са ставали реалност. Клипове, концерти, това, за което съм си мечтала, рано или късно се е случвало.

- Тази година бе избрана за победител в популярното риалити на ТВ 7 - "Музикална академия". Ти самата имаше ли свой фаворит?
- Прея и Мария. Младите изпълнители заслужават да им се обърне внимание и да им се даде възможност и шанс. Аз също с удоволствие бих пяла с Прея, Мария или Георги. Всички сме минали по този път - трябва да подадеш ръка на по-неопитните.

- Тази тема явно много те вълнува...
- Да, сега гледах един документален филм на немски журналист за ARD, как и при тях младите хора напускат страната. Десет минути плаках след него, защото съдбата и на нашите млади хора е идентична. Журналистът интервюираше образовани хора - инженер, оперна певица и други, като всички обясняваха, че няма работа за тях. Реализацията и там е много трудна.

- А кои бяха твоите най-емоционални момента в къщата на МА, като изключим това, че спечели?
- Първо - влизането, беше голям шок, както и първите няколко вечери до момента, докато свикнах, че съм на ново място, с много хора. Там нямаш свободата да правиш каквото си искаш, а аз съм много независима и импулсивна. При мен няма и един ден, който да се повтаря.

- За бившето си гадже Вернер ли плачеше толкова често във формата и знаеше ли, че той те е напуснал?
- Много неща се натрупаха тогава - изолация, липса на любими хора, трудно получавахме информация. Нямах сведения, че ме е напуснал. Знаех обаче, че има някакъв проблем - то се усеща. Най-тежкото е, че не знаеш какво точно става, но усещаш, че има нещо. Много съм емоционална и имаше един момент на дълго насъбрана емоция, която исках да скрия и да не притеснявам близките си, но в един момент избухна.

- Кой е най-хубавият ти момент и най-голямото разочарование в любовта? Изневерявали ли са ти?
- Разочарованието е ясно вече кое е. Най-хубавият момент е началото на една връзка, тръпката, която все още съществува, недоизказаните думи, първото "обичам те". За изневяра - не знам, а и не искам и да знам. Аз по принцип не съм ревнива.

- Вернер ли е голямата ти любов? Двамата срещнахте ли се след края на шоуто и казахте ли си нещо?
- Не мога да кажа, че е най-голямата ми любов. Най-хубавата може би предстои, в прекрасна възраст съм, тепърва ще ми се случват хубави неща. Случайно сме се засичали с него, но вече нищо не си казваме. Ще запазя хубавите, положителните спомени и случки от връзката ни, не съжалявам за абсолютно нищо в живота си. Това са уроци, които човек получава.

- Сънуваш ли го? Ако не - може би сънуваш някой друг?
- Вече не го сънувам. Снощи сънувах Джъстин Бийбър, че съм с него на концерт. Трябваше да изпея едно негово парче, но на генералната репетиция се провалих. Събудих се в ужасно настроение. С приятели си купихме билети и ще ходим на негов концерт в Сеул. през месец май. Много го харесваме.

- А случвало ли ти се е да сънуваш нещо, което после се сбъдва?
- Да, преди участието ми на "Евровизия". Точно вечерта преди шоуто сънувах, че дрехите, които дадохме предишния ден на химическо чистене, на сутринта ни ги връщат сиви, а бяха бели. Тогава хората, които отговарят за това, не пожелаха да ги дадат на специален вид химическо чистене, което беше извън хотела, а ги дадоха в това на хотела. Когато се събудих на сутринта, наистина донесоха дрехите и като ги отворих, бяха сиви, точно като в съня ми!!!

- Как тълкуваш това? Може би с факта, че малко не ти достигна да се класираш на големия финал. Все пак сивото е смес на бялата краска с черната.
- Така е - за малко не се класирах. Вярвам, че има нещо и са ми се случвали странни неща.

- Имала ли си други необясними преживявания?
- Когато баба ми почина, още на следващия ден трябваше да пътуваме за Холандия. После, като погледнахме снимките, които си направихме там, на всички имаше едно огромно светло петно до нас. Беше много странно и аз си го обясних с това, че баба ми е била по някакъв начин с нас.

- Пишеш много хубави стихотворения - като например "Любов", което бе публикувала в личния си профил.
- Надявам се от "Любов" да стане песен. Написах текста след края на една моя връзка - през 2011 г. Писането много помага в по-емоционални моменти. Нито човек, нито съвет би могло да ми помогне така, както да напиша нещо. Сега очаквам да напиша текст за нова песен - очаквам момента на музата, да се вдъхновя.

- А има ли кой да те вдъхновява? Операторът, с когото те бяха снимали, да не би да е новата ти любов?
- Не, той е добър приятел.

- Влюбена ли е Поли Генова в момента?
-Влюбена съм в свободата си! Мога да го кажа след изолацията от 3 месеца в предаването и емоцията, която сега успявам да изливам.

- Притесни ли те това, че Люси Дяковска, която бе в журито на МА, публично ти подари сърцето си в знак на възхищение от твоя музикален талант?
- Не, Люси е прекрасен човек! Много слънчев и готин, свободомислещ човек, искрен и истински. А днес е трудно да намериш някой, с когото да водиш нормален разговор.

- На "Евровизия" много се шумя за отношенията ти с тъмнокожия певец Саймън от известната група "Блу". Поддържате ли връзка с него и би ли имала отношения с мулат?
- Не, не поддържаме контакт с него. Връзка с мулат - защо не! Те са интересна смесица между двете раси, харесвам такива мъже.

- Много си страстна на сцената, такава ли си и в живота?
- Такава съм - да! Изливам всичко от себе си, емоциите си, силата, която ми дава музиката. Всичките ми песни са с послание, обичам да оставям след себе си значими неща. Непрекъснато обновявам стиловете и групите, които слушам, и съм повлияна от тях.

- Би ли направила дует с Азис, ти беше част от бенда на неговото шоу?
- Да, бих направила дует с него, аз съм от хората, които не си поставят граници, не обичам предразсъдъци. Бих направила съвместна песен с него или с друг изпълнител, но не и в попфолк жанра. Бих пяла само в жанр, в който съм компетентна, а попфолкът ми е далечен. Не слушам такава музика.

- Има ли певци и актьори, на които се възхищаваш?
- Тодор Колев - човек, с когото се запознах на 8-9 години. Още тогава, усещайки харизмата му, бях пленена от него - знаех всичките му песни почти наизуст. Баща ми също така има много от филмите му и вкъщи ги гледахме често. После, когато Тодор Колев ме покани да работим заедно, бях щастлива, че имах възможността да се докосна до него и работата му. Големият човек се държи най-нормално от всички, скромен, мил и добре възпитан.

- С какви други проекти се занимаваш в момента?
- Сега мога да споделя, че след мюзикъла "Аладин", в който участвам, получих покана и от Държавния куклен театър от Теди Москов и Мони Шварц. Ще правим куклен спектакъл със заглавие "Някои го могат, други - не", ще участват и Станимир Гъмов и Румен Угрински.
На 1 март заедно с Константин Цеков и "Латида" в "София лайф клуб" представяме акустичен проект Polifoniks Unpplught. Ще бъде първото по рода си такова събитие, различно и неподправено - с пиано и 5 гласа. Константин Цеков ще свири на пианото и ще изпълни свои авторски парчета, аз ще изпълня мои, ще пеем и световни хитове. Ще бъде много интимно и емоционално. По време на нашия концерт, всеки който иска, ще може да си закупи мартеница на входа, приходите, от които ще помогнат за изграждане на първия в България възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания.

- Как успяваш да разпускаш при твоя натоварен график?
- С пътувания, хубава храна, с много изкуство - ходя на театър, по концерти. Сега съм си взела билети за концерт на Софийска филхармония. Обичам също така да чета.

- Кой е любимият ти роман?
- "Тютюн" на Димитър Димов - с него преоткрих българската литература. В последните години чета много българска поезия - първият ми любим автор е Яворов, също така харесвам много и Блага Димитрова. Обожавам да чета проза.

- Да те попитам нещо прозаично - успя ли да вложиш в нещо, парите от наградата в МА?
- Още не, но искам да си купя собствен апартамент, защото сега съм под наем. Ще вложа средства и в нови проекти, както се случи сега с песента с Дичо "Нека с теб". Човек, който се занимава с нещо, винаги среща трудности. Но трябва да вярва, че има смисъл да продължава да го прави.

- Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо друго освен с музика?
- Майка ми наскоро ми припомни колко съм обичала да рисувам рокли. Един ден може и дизайнер да стана - много държа на дрехите. Хубаво е човек да си знае възможностите и да следва предопределението си.

- Изглежда, че ти винаги си била наясно с това какъв е твоят път. Въпреки това лесно ли ти беше да направиш прехода от група "Бон-Бон" към самостоятелна кариера?
- Това беше период, в който си нито дете, нито голям човек, тоест към края на т.нар. тийнейджърство. Тогава ми се искаше по-бързо да стана популярна, да виждам клиповете си навсякъде, не знаех, че трябва търпеливо да се изчаква. Дори се чудех дали да продължа да се занимавам с музика, беше ми трудно да си овладея емоциите.
Не беше лесно да се намери и точната музикална форма, защото вече не изпълнявах детски песни. По онова време поп музиката в България беше в лек застой за сметка на друг жанр, който беше на почит. Но благодарение на семейството ми, мениджърката на "Бон-Бон" Рози Караславова и на хората, които ме подкрепяха, аз успях да намеря стимул и да продължа. Направиха подходящ проект за мен и група "Мелъди", участвах в 2 "Евровизии" и това ми помогна да не се откажа и да израсна. Песента "На инат" е писана за младите хора в България, всички, които имаме трудности, и въпреки това продължаваме напред всеки ден и не се отказваме.

- Звучиш много уверено, а същото време в теб има и някаква детска стеснителност. Така ли е наистина?
- Да, много съм притеснителна още от малка, въпреки че вече съм се преборила с много от страховете си. Имах страх да се обаждам на непознати хора например.
Срамежлива съм. За себе си винаги съм била доста задръстена и съм се научила да го прикривам добре. Всичките ми приятели много ме бъзикат във връзка с това, че съм притеснителна, и аз много им се връзвам.

- Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
- Баба и дядо, както и родителите ми никога не са ме глезили, лишавали са ме от ласкателства и са ме съветвали винаги да давам най-доброто от себе си. Казвали са ми, че винаги мога да се справя и по-добре. Това ме е научило да съм взискателна към себе си и перфекционист в работата си.

СВЕТЛА ЙОРДАНОВА, вестник "Труд"