Защитникът натиска 3D писалката. На дъската на стената в зала 708 в областния съд на Берлин се появява холограма. "Почитаеми съдии, това е мозъкът на подсъдимия - казва адвокатът. - Тук виждате кората на главния мозък, тук бадемовидното тяло. На пръв поглед всичко изглежда нормално. Но вижте този тест в състояние на афект, който се провежда в момента в Института по неврокриминалистика", пише "Труд".
Подобна техника за осъществяване на връзка в реално време се използва за първи път в наказателно дело в Германия - онлайн контакт с института "Шаритe", където, легнал в тръбата на скенер, е подсъдимият, убил съпругата си по особено жесток начин. Изведнъж холограмата оживява и започва да трепти.
"Виждате ли, в този момент моят подзащитен бива подложен на екстремни провокации - казва адвокатът. - Зоните в мозъка, с които нормалните хора потискат импулсите, при него почти не проявяват активност."
Също както и през нощта на престъплението мозъкът на извършителя не успява да контролира афекта. На холограмата се появява разрез на ДНК верига. Защитникът очертава с писалката си участък от него: "А тук е локализирана генната мутация, за която моят подзащитен няма вина. Той трябва да бъде обявен за невменяем."
Дела като описаното по-горе все още са в сферата на фантастиката. Ако днес съдът трябва да реши дали един извършител е вменяем, това става, без да се използват резултатите от високотехнологични изследвания на мозъка. Психиатрите описват извършителя според правилата на своята специалност, но субективно. Все пак в съдебната зала вече навлизат нови методи от лабораториите на експертите по невронауки: "Психиатричната диагноза дава ориентировъчни данни, но скенерната снимка на мозъка не може да излъже", твърди Рубен Гур, ръководител на Центъра за мозъка и поведението към университета на Пенсилвания.
"Невро-правото" прави първите си стъпки. То се препоръчва от редица изследователи на мозъка. Според тях едва погледът в мозъка може да разкрие истинския извършител.
Това би означавало, че принципът на престъплението и наказанието, който е основен стълб на човешкото съвместно съществуване, е изправен пред най-голямата преоценка в историята на цивилизацията.
Хиляди невроексперименти дават все по-точна картина на органа, който кара човека да учи и да обича, но също така да лъже и да убива. В началото на 2013 г. ЕС даде един милиард евро, за да бъде направена пълна симулация на процесите в мозъка. Допреди няколко десетилетия мозъкът е бил "черна кутия", която сега трябва да разкрие в детайли кои процеси управляват нашата психика и нашето поведение. От медицинска гледна точка това е изключително важна информация.
Но от юридическа? Възможно е в бъдеще след извършване на кражба от магазин или на убийство един поглед в мозъка на извършителя да се окаже решаващ за това как обществото ще оцени неговото провинение. Мозъкът - 1,4-килограмова структура, съставена от над 100 милиарда нервни клетки - може би ще бъде основният материал в подкрепа на обвинението или оневиняването на подсъдимия.
Металната пръчка в главата на американския железничар Финиъс Гейдж за първи път през XIX век навежда учените на идеята да търсят физически причини за отклонения в поведението. През 1848 г. при експлозия в главата на Гейдж се забива желязна пръчка. Той оцелява, но личността му се променя - става изключително импулсивен. За лекарите неговият случай остава загадка.
Днес специалистите по невронауки знаят много повече за въздействието, което молекулите и електрическите импулси оказват върху нашето поведение. Индивидуалният наследствен материал влияе върху начина на функциониране на обмяната на веществата в мозъка. Генетични предразположения към депресия или шизофрения доказват, че някои хора по природа са "зависими" по определен начин. Пристрастеността към алкохола и наркотиците при майката например може да увреди още в утробата детския мозък. Когато се добавят травми (поради липса на грижи, инциденти или насилие), крехкият баланс в мозъка може окончателно да бъде нарушен. Тогава за засегнатия човек става изключително трудно да потиска определени склонности или афекти. Към това се добавя и фактът, че тумори в мозъка сериозно променят начина на преработване на информация.
"Възможностите ни да управляваме кораба на своето поведение са много по-малко, отколкото си мислим", казва Дейвид Ийгълман, който ръководи в Хюстън проекта "Невронауките и законът". Досегашното правосъдие се е основавало на илюзии, казва Ийгълман. Според него човешките мозъци и начинът им на функциониране са толкова индивидуални, колкото и отпечатъците от пръсти.
В доклади пред широка публика Ийгълман обича да дава фрапантни примери. Като този за мъж, когото той нарича "Алекс", който внезапно развил интерес към детската порнография, посегнал дори на доведената си дъщеря. След неуспешно провеждане на поведенчески тренинг мъжът бил изпратен в затвора. Но в нощта, преди да влезе зад решетките, Алекс е приет в болница с непоносими болки в главата. Установява се, че има тумор в мозъка. Образуванието е отстранено, животът му е спасен, но се случва и още нещо: изчезват и педофилските му наклонности. "Изведнъж Алекс се оказва жертва на коварна болест", заключава Ийгълман. Ученият заключава, че в основата на много криминални престъпления стоят скрити генетични или мозъчни дефекти.
"Можете ли да си представите, че 98,4% от осъдените на смърт в САЩ имат еднотипна специфична генетична конструкция" съобщава Ийгълман.
Целият материал за невро-правото и още много любопитни статии ще намерите в новия брой на сп. GEO, който е на пазара през март.
Коментари (0)
Вашият коментар