Александър Кадиев играе между 16 и 20 представления на месец, като понякога 8-10 от тях се падат в поредни дни. Освен това 5 пъти в седмицата води по 2 часа заедно с Деси Стоянова "Преди обед" по Би Ти Ви. Извън сцената и ефира на телевизията има непрекъснато подготовка както за предаването, така и за постановките. Въпреки това има цели 3, и то доста времеемки, хобита. Едното е да гледа филми, второто - да се интересува от най-новите тенденции в технологиите. Третото обаче - да играе на конзолни и компютърни игри, прави вече близо 23 години.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Първата си конзола - SMS (Sega Master System), получава през 1991 г., когато е на 7 години. Тя е подарък от вече покойния му баща Георги Кадиев.
"По това време в България нямаше такива неща. Някакъв човек го донесе от чужбина. Баща ми като представител на мъжкия пол го взе освен за себе си и за мен, за да го преживеем заедно", спомня си Сашо Кадиев. Заедно с най-модерната за времето конзола получава и 3 игри - с мотори, самолети и Рамбо. Последната върви в комплект с електронен пистолет, който трябвало да се свърже с кабел. Идеята била да се "стреля" с него по мишените на играта. Макар че се наричат дискети, те напомнят по формата си по-скоро на кредитни карти.
Година по-късно вече е с нова конзола - "Фемили", със стотици игри.
"Тогава си спомням, баща ми ме беше оставил при баба ми на Плиска. Когато дойде да ме вземе, ми каза: "Саше, я отвори багажника." Вътре беше кутията с новата конзола.
Играехме
денонощно",
разказва водещият.
С течение на времето се сдобива с всяка следваща модерна джаджа, свързана с този вид игри. В това число и една от най-популярните за онова време - "Нинтендо", с която се появяват първите игри "Супер Марио". Във времето покрай хардуера се развива и графиката на игрите - стават по-реалистични, по-красиви и по-съвършени.
За 23 години е сменил над 10 конзоли, като в момента има вкъщи последните, пуснати на пазара. Паралелно с тях обаче през 90-те години компютрите стават масово явление. Тогава бащата на актьора купува западни персонални компютри. Стрували около 5000 долара. Към тях с големи мъки пуска и интернет. Тъй като това е феноменално нещо за онези години, седял по цели нощи в офиса си. Синът му бил почти по същия начин особено когато дойде лятната ваканция.
"Ритъмът на живот дълго време беше следният: играя цяла нощ до сутринта, лягам, спя цял ден, ставам следобед и започваме наново до 8-9 сутринта на другия ден. Бях на 11-12 г. Не седях само вкъщи, но това беше част от живота ми", спомня си актьорът.
С приятели се събирали в дома на някого и всеки си носел компютъра си. С кабел ги включвали един към друг и играели в мрежа. Такива турнири по-късно правел и в годините, в които било модерно да се ходи в компютърните клубове. Те се появяват на всеки ъгъл. Прибере ли се вкъщи, майка му - Катето Евро го подпитвала какво толкова прави на тези места. Вероятно защото в онези години
по компютърните
клубове било и
доста опасно
В тях се навъртали наркодилъри и педофили.
"Аз изобщо не стигнах до тези неща. Интересуваха ме само игрите", обяснява водещият.
Заради тях му се случвало, макар и рядко, да пропусне някои дни в училище. "Толкова съм играл, че нямаше как да стана сутринта, защото съм си легнал току-що. Майка ми, горката, защото е мъчно за мен, ми казваше: "Саше, хайде спи, къде ще ходиш?"
В момента Кадиев продължава да играе както на компютърни, така и на конзолни игри. За втория тип има всички платформи, излезли през последните 10 години. Една от причините е, че някои игри са ексклузивни (направени само за една платформа - б.а.). А за първия тип е обзаведен с доста мощен компютър, който има 16 гигабайта RAM памет, ужасно добра видеокарта и 4-ядрен процесор. Освен това мониторът му е матов, 27-инчов и с резолюция 2500 на 1500 пиксела. Допълнително
има и нестандартна
клавиатура
Тя е механична - функцията на всяко едно копче се изпълнява както при пиано например. Клавишите се натискат на 3 нива, като всяко отговаря на различна команда, а самите команди всеки може да си избира сам с помощта на програма. Клавиатурата допълнително просветва в различни цветове, за да може да се виждат копчетата и като е тъмно.
Мишката му също е по-различна от обикновените. Вместо обичайните 4-5 бутона неговата малко прилича на дистанционно - има цели 16. Осем от тях са на отреденото за палеца място. По подобие на клавиатурата, тя също се програмира и свети в тъмното. Всички тези машини помагат на актьора да действа по-бързо в напечените моменти.
Той харесва всякакви игри, но една от най-любимите му в момента е "Дота". В нея има два противникови отбора от по 5-има играчи. Всеки отбор има основна база, а в нея трон. Основната цел на играта е да превземеш трона на врага, но да опазиш своя.
"Имам десетки приятели там, но съм най-близък с 2-ма холандци", разказва Сашо Кадиев. С тях той се разбира да играят в определени часове, когато всички са свободни, и винаги се чакат. За стратегиите в играта говорят през слушалки с микрофон на английски, но това по никакъв начин не успява да скрие факта, че Сашо е актьор. Без да им казва с какво се занимава, те сами отгатват. Единият, с когото са приятели във фейсбук, даже го поздравява за спечеления миналата седмица "Икар". Написва му: "Много се радвам за твоя "Оскар". Браво!" В замяна Кадиев ги черпи с виртуални уискита.
В "Дота"
водещият е играл
и с актьора Китодар
Тодоров
"Надушват се" при гостуване на Тодоров в "Преди обед".
За някои хобито на Александър Кадиев може да прозвучи вредно. Оказва се обаче, че подобен тип игри не само не са вредни, но са и полезни.
"Наскоро гледах лекция, която беше дълга 1,5 ч, на специалисти, които са направили изследване на мозъка. Проведено е върху 4000 човека, сред които има играчи и неиграчи. То показва, че компютърните и конзолните игри помагат на хората със социални проблеми и разчупват стереотипи. Освен това се развиват въображението, рефлексите и зрението", обяснява той. Причината за тези неща се крие съответно във все по-съвършените картини, голямата динамика на игрите и различните по големина надписи, които се появяват непрекъснато.
"В живота няма как да ти се случи в една сцена на улицата да ти изскочат 40 изречения с различни шрифтове и големини", коментира актьорът.
Коментари (0)
Вашият коментар