Диета: Насекоми вместо пържоли

Хлебарки, гъсеници, паяци, скакалци и скорпиони - винаги сте се чудили защо Бог е създал тези изчадия? За да ги ядем - ето защо. Доклад на ООН препоръчва насекомите като храна на бъдещето. Само по този начин човечеството ще се спаси от глада, доказват експертите на Организацията за храните и селското стопанство, пише "Труд".

Нищо чудно, че една от последните модификации на диетата Палео (която препоръчва плодове, зеленчуци и чисти белтъчини) е с насекоми. На Изток, където пренаселването е значително, открай време подхождат утилитаристично към храната и не подминават тези източници на чиста енергия - буболечките. При темповете, с които нараства човечеството, до 30 години нищо чудно да заменим почти изцяло пържолите с насекоми.

Принципно диетите са сбъркана работа, но точно тази изглежда още по-сбъркана от нормалното. Популярната диета Палео (от палеолит) получи нов тласък - отслабване с насекоми. Последната модификация на метода на отслабване на д-р Лорън Кордейн, автор на “Диетата Палео”, се нарича ентомофагия. Идеята е, че трябва да спрем да се храним със съвременните продукти и да преминем на високобелтъчната храна, която са консумирали пещерните хора - тоест да хрупаме буболечки вместо месо, яйца и сирене.

Според привържениците на новата мания човечеството се е хранело с гъсеници, ларви и буболечки през по-голямата част от еволюцията си. Пещерният човек е бил по-висок (1,95 м, сравнен с днешния среден ръст от 1,80 м), по-слаб, по-жилав и с по-силна мускулатура, аргументира се доктор Кордейн. Костите му са били по-масивни, имунната система - желязна. Това се дължало на факта, че пещернякът се намирал непрекъснато в движение, но и на това, че се хранел с дивеч, ядки, зеленчуци, плодове и... насекоми. Според Кордейн, преди да започнат да отглеждат култури, в продължение на 2,5 млн. години хората са си набавяли белтъчини най-вече със зобане на насекоми. Ловците успявали да хванат дивеч в едва 20% от случаите.

Затова за нуждите на организма от енергия се грижели жените, които събирали плодове, корени, ядки и буболечки. Праисторическите жени, както и съвременните, са вършели полезната работа, докато мъжете се перчели с редкия си улов.
10-те хиляди години фермерска култура са засегнали едва 333 поколения, обосновава се модерният диетолог. Което според него е капка в морето. Така че диетата, която предлага, е кодирана в гените ни. “Откакто съществуват млекопитаещите - това са 150 млн. години, допреди 50 млн. години, тоест 2/3 от цялото време на съществуването на млекопитаещите, нашите предци са били предимно насекомоядни”, пишат антрополозите С. Бойд Ийтън и Дороти А. Нелсън в труда си “Приемът на калций в процеса на еволюция”.

7-те пъплещи храни
на бъдещето

По света има 1462 вида ядивни насекоми. Във връзка с препоръката на ООН да се премине към захранване с насекоми, Организацията по храните и селското стопанство е изготвила доклад за най-ценните в хранително отношение буболечки.

1. Гъсеницата на императорската пеперуда
Тлъстите ларви на Imbrasia belina - императорската пеперуда, могат да бъдат открити в южните части на Африка. По тези краища събирането им си е цял бизнес. Червейчетата се сваряват в подсолена вода, изсушават се на слънце и така могат да издържат няколко месеца без хладилник. Ако в 100 г сушено телешко има 6 мг желязо, в същото количество сушени ларви то е 31 мг. Те са източник на калций, калий, фосфор, магнезий, цинк, манган и мед.

2. Мексикански скакалци
Те са от рода Sphenarium, известни още като чапулини. Ядат ги масово в Южно Мексико, обикновено хрупкави и препържени с дресинг от чесън, лайм и сол, с чили или с гуакамоле. Съдържат 70% протеини. Вместо да пръскат люцерната с пестициди, в Мексико събират скакалците за готвене - хем не тровят добитъка, хем се хранят.

3. Австралийски “бадеми”
Това са огромни мазни бели листоядни гъсеници, които аборигените в Австралия много обичат да ядат. Твърдят че сурови ларвите на гигантската дървесна пеперуда имат вкус на бадеми. А опечени на жар, стават с хрупкава кожичка и досущ като печено пиле. Става въпрос за ларвите на Endoxyla leucomochla. Те живеят под земята, хранят се с корените на евкалипта и акацията.

4. Термитите
В Южна Америка и Африка не си поплюват с огромните мравки. Пържат ги, сушат ги на слънце, опушват ги и ги задушават в бананови листа. Те съдържат 38 процента протеини, но във Венецуела се въдят един вид термити, наречени Syntermes aculeosus, чието съдържание на белтъчини е цели 64%. Богати са още на желязо и много други полезни вещества.

5. 10-сантиметров палмов бръмбар
Много африкански племена събират бръмбарите Rhychophorus phoenicis от стволовете на палмите, за да ги пържат на тиган. Тялото им е 10 см дълго и 5 см широко и е тъпкано с мазнини, аминокиселини, мед, цинк, желязо и фосфор.

6. Миризливки
Полутвърдокрилите се ядат в Азия, Южна Америка. Само че не ги употребяват сурови, защото, както е логично, миризливките вонят. Първо се обезглавяват, защото смърдящият секрет се отделя от главата. След това се пържат или се накисват във вода и после се сушат на слънце. А водата, в която остава секретът на миризливките, се използва за природен пестицид срещу термити.

7. Брашнен червей
Това е един от редките видове, които се ядат и в Западния свят. Чудите се къде - в Холандия специално ги отглеждат. С тях се хранят и домашните животни. Имат същото съдържание на белтъчини като телешкото.

Брашно от
 скакалци

На 31 октомври 2011 г. хората станаха 7 милиарда. Увеличили сме се с цял милиард само за десетина години - от 1999 г.

Според статистическите предвиждания до 2024 г. ще нараснем до 8 млрд. И тогава вече или всички ще преминем на изкуствена храна - синтетично месо, домати, кръстоска с риба, изкуствени пици и пържени картофки от соя, или трябва да се намери нов, неразработен източник на храна.

Във връзка с това група студенти от университета “МакДжил” в Монреал са направили разработка за производство на високопротеиново брашно от скакалци. С нея студентите спечелиха наградата “Хълт” за 2013 г. Тази награда се дава за идеи в полза на обществото и се дотира с премия от 1 млн. долара.

Студентите обявиха, че ще използват парите, за да започнат производството на новото “супербрашно на бъдещето”.

“Крачката ми заседнаха в гърлото”

Ресторант в Ливърпул предлага следното предизвикателство: клиентите да опитат новото му меню - пържени щурци, да се снимат как ядат буболечките и да участват със снимките в лотария за 5000 долара.

Журналист на в. “Дейли телеграф” се пробва и разказва за опита.
“Скакалците бяха посолени и препържени като чипс. Взех един, схрусках го и усетих как го изцвъках - беше буквално взрив от вътрешности в устата ми. Крачетата останаха в задната част на езика и дълго не успях да ги преглътна. Може да са храната на бъдещето, но такава гадост повече няма да ям!”

Чипс от щурци

Щурците са най-популярната храна сред любителите на насекоми. Ето как се приготвят пържени щурци:

Трябва да мислите за тях като за скариди. Целта е да се запазят свежи, затова ги слагате в найлонов плик в хладилника. Не бойте се, няма да умрат от студ. Просто ще се забавят жизнените им функции. Разбира се, ако предпочитате да не ги пържите живи, може да ги уморите, като ги напъхате във фризера за около час. Така бялата смърт ще ги застигне и те няма да се мъчат много.

Изсипете ги в тенджера с подсолена кипяща вода за две минути. Извадете и оставете да се охладят. След това може да ги приберете за по-късно във фризера. Това е задължителната предварителна обработка на щурците, независимо от рецептата.

Посолете и объркайте щурците с предпочитаните от вас подправки. Загрейте фурната на 200 градуса. Подредете върху тавичка щурците така, че да не са един върху друг. Намалете фурната и печете 45 минути. Извадете един щурец и пробвайте дали е станал хрупкав, като го натиснете с лъжица. Ако не се разтрошава лесно, трябва да продължите с печенето. След като ги извадите от фурната и поизстинат, вземете по няколко и ги овъргаляйте между дланите си, докато изроните крачката и антенките на цялото количество чипс.