Владимир Карамазов: За малко да откажа да водя пак "Сървайвър"

С актьора Владимир Карамазов разговаря ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА от "24 часа":

- Свикнахте ли вече с часовата разлика и климата в страната ни след Камбоджа, г-н Карамазов?

- С часовата разлика още не мога да свикна - ставам много рано сутринта, примерно в 5 часа, и вече не мога да заспя. Там са 6 часа напред. И ми се доспива в 16 ч следобед, но много се радвам, че се прибрах.

- Колко време бяхте там и каква страна като локация за снимки е Камбоджа?

- Два месеца бяхме в Камбоджа. Като локация е много по-добре, отколкото останалите дестинации, на които сме снимали “Сървайвър”. Ние уцелихме пролетта там и климатът беше много приятен. Чак накрая започнаха да стават големите жеги, защото влязохме в лятото. Температурата беше нормална - между 27 и 30 градуса през повечето време. Накрая последните 2 седмици започна да става 36-38 градуса. Като бяхме във Филипините, температурата беше 40 градуса със 100% влажност, беше като парник и беше трудно да има всекидневни снимки. В Панама беше също тежък климатът. Навсякъде за предишните сезони на “Сървайвър” сме ходили в летата, в дъждовните периоди, които са изключително тежки - вали всеки ден и има много изпарения.

- Как се е променила Камбоджа? Бяхте там преди 10 г.

- Мястото, на което аз бях ходил, много се е променило. Това е градът Сием Рип, до който се намира храмът Ангкор Ват. Когато ходих преди около 10 г., нямаше нищо около него. Дотам се стигаше абсолютно свободно. Там има тотална промяна - вече е огромен туристически град със заведения, пазари, много хора. Изобщо не повярвах - всичко е толкова готино. За Анкор вече има вход и той е пазен от ЮНЕСКО. Снимат те на входа, докато си вземаш билета за него, и той важи 24 часа.

Виждал съм подобни

неща, но не си ги

представях за

Камбоджа

Истината е, че те печелят добри пари от Ангкор и е логично да се случи промяната. Китай е навлязъл доста в бедните страни като Камбоджа и Виетнам и за няколко години правят градовете проспериращи. Допреди няколко години те са били до просешка тояга. Същото се случи и със Сайгон, Виетнам.

- Успяхте ли да отидете до Виетнам, той е много близо до Камбоджа?

- Не, нямаше кога. До Анкор ходих само в началото, защото там снимах анонси за първите серии и за реклами. Нямах време - отидох за един ден и ги заснехме.

- Как са се променили хората?

- Имахме големи проблеми с хората в Камбоджа. Те не са свикнали на работа, бих казал, че са мързеливи. Всъщност всичко правят само за яденето - видят ли, че наближава време за това, оставят всичко. Странни хора са. Има голяма разлика между тях и останалите азиатски страни. Най-вероятно ако отидеш да ги видиш за кратко време, няма да ти направят такова впечатление, но ако си там два месеца, ще видиш.

- Какво ще видим в новия “Сървайвър”?

- Хората ще видят, че технологиите много са напреднали. И този сезон ще бъде заснет по коренно различен начин от останалите и ще изглежда умопомрачаващо. Всъщност с навлизането на технологията High Definition е съвсем различно. Аз пуснах кадри от предишните сезони и те изглеждат много телевизионно. Сега всичко е коренно променено - може да се видят истинските цветове, истинската красота на това място. Островът, на който снимахме - Кох Ронг, не е много голям. Допреди 5 години там не е имало никакви хора. Сега

има няколко малки

селца, така че е

девствен и непокътнат

И това ще се види с пълна сила на екрана. Ние си мечтаехме за предишните сезони да работим с жироскопична камера. Сега с нея работихме по първите няколко серии. Това е камера, която се слага на хеликоптера, с много силна оптика и е добре стабилизирана. Когато лети хеликоптерът, тя не мърда. От него може да се хване крупен план на лицето на един човек. Много е сложно да се борави с нея и за една седмица при нас беше дошъл оператор на филм за Хари Потър. Той е новозеландец и дойде да снима с тази камера.

- Успяхте ли да поговорите с него?

- Да, беше малко трудно, защото новозеландският е английски с ужасен акцент. Но направихме уникални кадри с него.

- За какво говорихте с него?

- Не толкова за кино. По-скоро съм го разпитвал как се снима с тази камера и колко трудно се работи с нея. Той трябва да е много на “ти” с хеликоптера и пилота, на когото казва накъде да лети.

- Какви са участниците в новия “Сървайвър”?

- Това е сезонът на най-силните характери. Николай Мартинов (победителят от третия сезон на предаването - б.а.) ще бъде изместен напълно. В моето съзнание неговата история беше най-силна от предишните сезони, докато тук се появиха още три такива истории. Не го очаквахме. Те се появиха от хора, от които най-малко сме подозирали. Работата отиде някак си на заден план и ние бяхме по-скоро публика. Аз се чувствах, както каза един от сценаристите, като зрител на първия ред, който гледа на живо. Тази възможност е една-единствена и аз съм щастлив, че имам този билет.

- Вие къде живеехте там?

- В база, построена специално за снимки на риалити формати. На това място американците ще работят догодина.

 Те не са снимали тази година, защото техният екип е в пъти по-голям от нашия и искат базата да се разшири - да стане двойна. Това е база, в която може да отидат и туристи.

- Разполагахте ли с ток и вода?

- Да, разбира се, ние разполагахме с добри условия, а участниците са разпръснати на отделни плажове.

- Остана ли ви време за риболов, гмуркане?

- Не, нищо не ми остана. Един път се гмурнах, по работа.

- Защо се съгласихте да се захванете пак със “Сървайвър”?

- Отначало се дърпах. Не исках заради това, че

“Сървайвър” беше

минало в живота ми

и има други неща, с които искам да се занимавам. И ми се струваше, че от едно такова връщане към миналото няма какво да взема. Не исках да тръгна. Дори когато се съгласих, продължих да съжалявам, че това няма да ми донесе нищо ново. Отидох и всичко беше коренно различно от очакванията и представите ми. Сега съм много щастлив, че бях там. Първо, защото научих нови неща за мен самия като характер. Видях интересни истории. Хората ще видят - получи се изключително добър, да не кажа най-добрият досега сезон. Никога преди не сме имали толкова наситени емоции и действие.

- Наистина ли директно след постановка сте тръгнали за Камбоджа?

- Да, и директно след това пак влязох в постановка. Това е активен театрален сезон. Играхме представление в Перник и на другата сутрин в 5 ч тръгнахме за Камбоджа. Не съм и спал - прибрах се, оправих си багажа и тръгнах. После се прибрах оттам и вечерта имах представление. Оставих театъра за няколко месеца.

- Колегите ви разбраха ли ви? С Юлиан Вергов и Захари Бахаров имате и обща продуцентска компания.

- С тях няма проблеми, не знам дали другите колеги ме разбраха.

- Трудно ли е да се менажирате сами?

- Много е трудно. По-трудно е актьорът сам да се менажира. Ние сме продуцентска къща, която има реализирани продукти, и е по-друго. Когато актьорът менажира сам себе си, се вкарва в по-сериозни конфликти. Ставаш неудобен, особено ако тръгнеш да отстояваш сам позициите си. Докато с нашата компания - да - видяхме доста трудности, това е тотално различна плоскост, на която искаме да се развиваме. Учим се, сблъскваме се с различни трудности.

- Всичко ли правите сами - реклама, организация?

- За постановката ни “Арт” всичко правим сами. И много се гордея с това. Въпреки че за продуцентите това е нещо много малко в сравнение примерно със сериал, но в същото време за хора, които никога не са го правили, е постижение. Минахме по всички етапи - договори, счетоводство.

- Имате ли дати за турне и за тази година?

- Сега започваме да работим за второто ни турне.

- Сами ли го правите?

- Да, има и хора, които са наети от нас и ни помагат. Ние сме инициаторите, менажираме всичко.

- Какво ви казват хората в страната?

- Трудно е да се пътува с театър. Рядко се прави, и общо взето, само за фестивали. А пък така да направиш турне, не се случва. Но ние искаме да пътуваме - така концентрирано играем представление едно след друго. И самото представление много израства. Но е трудно, защото публиката във всеки град е различна. Софийската публика е много по-благодатна и щедра, докато провинциалната е по-скована и студена. Хората там мислят по друг начин. Те биха харесали представлението, ако то наистина им харесва. Ако не - то се усеща. Аз съм ходил в провинцията с различни представления. С едни сме имали успех, с други - не. Всъщност най-големите ми провали са били с представления в провинцията. И за нас е предизвикателство да организираме нещо подобно, което не е никак лесно. Най-вероятно ще направим голямо турне през юни.

- Нови проекти?

- Имаме четири нови проекта, но нашата продуцентска къща не е от най-продуктивните.

- Защото всички сте много заети?

- И това.

Продуцентската къща

е по-скоро смешка,

защото ние не

сме продуценти

Искаме да станем, но в момента не сме.

- Какво ви липсва?

- Основни качества - липсва ни това качество на продуцентите да захапят и да не пускат, докато нещо не стане. Ние не искаме на всяка цена да сме продуценти. Те всичко правят на всяка цена. Аз не харесвам тази неистовост, трябва да се намери златната среда. Ние сме тотално лежерна история - нямаме срокове, и 10 г. пак няма да ни стигнат за нещо. Аз в момента се боря като управител на тази фирма да преодолея това, но става трудно. Да, заети сме и тримата поотделно. Но мисля, че това не пречи да се работи успоредно. И тримата имаме желание да се развиваме. Основната ни идея е да правим нещата, които искаме, с хората, които искаме. Това е идеята ни. Имаме наши идеи, които, ако се осъществят, ще станат жестоки.

- Идеи за какво?

- И за театър, и за телевизия, и за кино.

- Сериали?

- И такава идея имаме. Имаме четири идеи, които обхващат цялото полезрение на актьорската професия. Започнали сме да работим по една от идеите. Не искам да го издавам, защото това е нещо, което в България не е правено в такъв мащаб и форма. Всъщност то няма да бъде и театрално представление. Има го на Запад.

- Шоу?

- Не. То ще е високо изкуство.

- Има ли публика за високото изкуство?

- Изобщо не ни интересува. Искаме да ударим най-високото.

- Не го ли правите заради публиката?

- Това нещо ще се изиграе само веднъж.

- Какво ще спечелите от него?

- Няма да печелим. Печалбата от всички неща е следствие от нещо.

Не тръгваме с идеята

да спечелим

супермного пари

Ако представленията ни не бяха станали, ние нямаше да спечелим нищо, но в същото време вложихме много. Направихме ги с хората, които искахме.

- Има ли смисъл от само едно издание?

- Да, така ще заявим какъв е нашият вкус и какво ни вълнува.

- Ще разберат ли хората за него, или ще бъде само за отбрана публика?

- Мисля, че ще разберат. Все пак ще се опитаме да го направим в доста голяма зала. Сега преговарям с хора, с които искаме да работим. С най-важния още не съм направил разговора.

- Той актьор ли е?

- Не. Той е човек, който ще ни помогне за интерпретацията. Българин е. Не съм говорил с него, защото не е в България. Това е проектът, по който аз съм запален.

- Сериалът какъв ще е? И тримата играете в съвсем различни като жанрове.

Всички идеи за нашите

проекти са на Захари

Той каза, че съм го обвинявал, че той нищо не прави. Идеите са негови, но реализацията е нещото, което е трудно. Ние сме се опитвали да ги доизмислим, но всичко е още в главите ни. Тримата обхващаме голям спектър от нашата действителност. Дори само това, че снимаме три различни сериала, означава, че знаем какво се случва в три различни продукции. Това ни дава мотивация да направим нещо наше.

- Какъв жанр ще е?

- То е толкова първоначално, че не може изобщо да говоря за жанр. Може би това е проект, който няма да реализираме - той е създаден в главите ни.

- Ще привлечете ли други хора към вас?

- Разбира се. Когато ние правим нашите проекти, например с “Арт”, ние нарушаваме конвенцията, по която се работи по принцип - без шефове.

- Не става ли анархия?

- Не, защото ние сме приятели. Всички сме зажаднели за нещо подобно. Когато поканихме Калин Николов, Антон Угринов и Никола Тороманов-Фичо, когато репетирахме “Арт”, станахме една шестица от приятели и много се забавлявахме. И това се предава на публиката.

- Докато бяхте в Камбоджа, чувахте ли се с близките си, знаехте ли какво става тук?

- Да, чувах се с роднините, приятелите, но не знам какво се е случвало тук.

- Изглеждате отслабнал.

- На мен не ми харесваше храната. Имах жестоки проблеми с нея - те винаги ни слагаха от своите неща.

- Репортер на “24 часа” засече случайно вашия колега Владо Пенев на летището, преди той да замине за Камбоджа. Видяхте ли се с него там?

- Видяхме се за един ден. Той си беше на екскурзия. С Евтим Милошев си направиха голяма и интересна екскурзия. Владо е човек, който не харесва този тип страни. И каза, че ако сега не отиде в Камбоджа, никога няма да го направи. А Ангкор е нещо, което заслужава да се види.

- Нови проекти - филми, сериали?

- Нямам. Имам нужда да се съсредоточа в нещата, които ние правим. Докъде ще ги добутам, не знам.

Известният актьор се завърна в страната ни преди две седмици от Камбоджа. Там работи по петия сезон на приключенското шоу “Сървайвър”, на което отново ще е водещ.

Той тръгна за далечната страна в активния театрален сезон и за кратко двете представления, които прави с колегите си и добри приятели - “Арт” и “Спанак с картофи”, не бяха на сцена. С двамата си колеги Карамазов има и обща продуцентска компания, която се казва Three Bears Entertainment.

За повече от 10-те години в театъра той е играл в над 25 постановки. Миналата година участва и в два сериала - “Четвърта власт” и “Дървото на живота”.Владимир Карамазов: