Пет личности, променили историята на ХХ век

Двайсети век без никакво съмнение е най-динамичното столетие, през което човечеството е преминавало.
В него не липсват нито катастрофални военни конфликти, нито кръвопролитни революции, нито безпрецедентни достижения на науката, довели до невиждан прогрес.
Сред личностите, променили с действията, решенията и житейските си истории хода на отминалото столетие, има няколко слабоизвестни фигури, чиито принос е не по-малък от този на агенти на промяната като Ганди, Хитлер, Айнщайн или Ленин. Запознайте се с техните истории, пише "Труд".

Гаврило Принцип поставя началото на най-кървавата ера в историята

До 19-годишна възраст Гаврило Принцип е абсолютната дефиниция на "никой": босненски сърбин-националист, член на сръбската организация "Млада Босна", подкрепяща обединението на Босна и Сърбия. През 1914 г. е вербуван от сръбската паравоенна организация "Черна ръка" за извършването на атентат срещу австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му, графиня София Хотек, по време на посещението им в Сараево на 28 юни 1914 г.

Цялата операция протича като слабо написана комедия от самото начало. Шестима от конспираторите, въоръжени с бомби и пистолети, са се строили по протежение на парадния маршрут на ерцхерцога. Първият от тях се разубеждава да действа в най-подходящия момент, тъй като, както ще сподели по-късно, до него е стоял полицай. Вторият в редицата хвърля бомба по автомобила на Франц Фердинанд, но пропуска целта.

След провала на акцията Принцип се усамотява в разположено наблизо кафене. Точно в този миг, поглеждайки през прозореца, той вижда автомобила на австро-унгарския престолонаследник, спрял точно пред кафенето, и решава, че е дошъл неговият час. С два куршума от разстояние 1,5 м Принцип убива ерцхерцога и съпругата му.

След атентата Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия да разследва случая. Сърбия отказва и се обръща за помощ към Русия, а Австро-Унгария - към Германия. Скоро след това в конфликта се намесват Англия и Франция и Първата световна война вече е исторически факт. Последиците от войната се равняват на 11 милиона убити, революции, довели до смъртта на още десетки милиони и до подписването на мирния Версайски договор, чиито решения стават повод за избухването на още по-смъртоносната Втора световна война, отнела живота на още 60 милиона.

Василий Архипов спасява света през 1962 г.

Не са много хората, за които може да се каже, че буквално са спасили света. Съветският военноморски офицер Василий Александрович Архипов е един от тях.
През 1962 г., по време на Карибската криза, той служи като офицер на борда на съветската подводница Б-59, въоръжена с ядрено оръжие. На 27 октомври, в близост до Куба, подводницата се оказва обкръжена от 11 американски ескадрени миноносци начело със самолетоносача "Рандолф", които я обстрелват с дълбочинни бомби. В резултат капитанът на подводницата Валентин Григориевич Савицки решава да отговори на вражеските атаки и да използва намиращото се на борда ядрено торпедо. В разгара на Карибската криза подобно действие несъмнено би довело до подобаващ ответен удар от американска страна и вероятно би предизвикало ядрена катастрофа.

За нещастие на Савицки и за радост на цялото останало човечество за вземането на подобно решение за офанзива е необходимо съгласието на тримата офицери на борда, единият от които е Архипов. Запазвайки самообладание, последният успява да разчете сигналите, които си разменят американските кораби и чрез комбинация от логически доводи и немалко крясъци разубеждава Савицки. В резултат подводницата изпраща сигнал, гласящ "Прекратете провокацията!", след което американските миноносци се оттеглят и обстановката постепенно се нормализира.

Историята за героичната намеса на Архипов излиза на бял свят едва през 2002 г., четири години след смъртта му, когато съветските секретни досиета биват декласифицирани. По този повод американският министър на отбраната по време на Карибската криза Робърт Макнамара казва: "Били сме на косъм! Много по-близо, отколкото сме си мислели тогава".

Роза Паркс вдъхновява движението за правата на цветнокожите

Повечето историци отнасят началото на модерното движение за граждански права в САЩ към датата 1 декември 1955 г. На този ден една никому неизвестна шивачка, прибираща се уморена с автобуса след работа в Монтгомъри, Алабама, отказва да отстъпи седалката си в секцията за цветнокожи в полза на бял пасажер. Дори заканите на шофьора не успяват да я накарат да се подчини.

В резултат тази смела жена - Роза Паркс - е арестувана и глобена за нарушаване на обществения ред, но нейният единичен акт на съпротива се превръща в отправна точка на движението, което ще сложи край на сегрегацията в Америка, и я превръща във вдъхновение за всички свободолюбиви хора по света.

Инцидентът с автобуса води до формирането на "Асоциация за напредък на Монтгомъри", начело на която застава младият пастор на баптистката църква на Декстър авеню, д-р Мартин Лутър Кинг-младши.

Асоциацията призовава за бойкот на автобусната компания, чиито собственик е общината, който продължава 382 дни и привлича вниманието на света към каузата на Роза Паркс и д-р Кинг. Вследствие с решение на Върховния съд се отменя постановлението от Монтгомъри, с което е глобена Паркс, и отменя расовата сегрегация в обществения транспорт.

Роза Паркс обаче не спира дотук. През 1957 г. със съпруга си се премества в Детройт, Мичиган, където започва работа в екипа на конгресмена Джон Кониърс, един от лобистите за равноправие на цветнокожото население.
Нейният огромен принос е оценен на най-високо ниво.

През 1996 г. президентът Клинтън награждава Роза Паркс с Президентския медал на свободата, а през 1999 г. тя получава Златния медал на Конгреса. В нейна чест ежегодно се връчва Наградата на свободата Роза Паркс.
Ролята на Паркс в борбата за равноправие на чернокожите американци я превръща в най-популярната и известната чернокожа жена в американската история.

Норман Болрауг днес изхранва човечеството

Чрез своята дейност в областта на генетиката Норман Болрауг е лично отговорен за спасяването на един милиард човешки живота от гладна смърт по целия свят. Агроном от Университета в Минесота, Болрауг прекарва 40-те години на ХХ век, време, в което недохранването е сериозен проблем за голяма част от човечеството, в развиването на високодобивна, устойчива на зарази пшеница. С това той поставя началото на т.нар. Зелена революция и се оказва водеща фигура в развитието и промотирането на генетично модифицирани посеви в Азия и Африка.

Само за пет години след пристигането на американския агроном в Пакистан, земеделската производителност в страната се удвоява и тя се превръща в независима в агрикултурно отношение държава. Същото се случва по време на дейността му в Индия, Латинска Америка, Африка и Централна Азия.

В крайна сметка усилията му водят до развитието на пшеница и ориз, които могат да се отглеждат на територия от едва 10% от обработваемите площи по света. По този начин той предлага решение не само на глобалния проблем с недохранването, но и предотвратява потенциалното обезлесяване на милиони акри гори.
Заради своя принос за развитието на човечеството Норман Болрауг получава Нобелова награда за мир през 1970 г., златен медал на Конгреса и над 50 почетни докторантски отличия.

Райън Уайт повишава осведомеността относно СПИН

Райън Уайт е американски тийнейджър от Кокомо, Индиана, страдащ от хемофилия, който на 13 години се заразява със СПИН при кръвопреливане. Когато на 17 декември 1984 г. той е диагностициран с една от страшните болести на ХХ в., лекарите прогнозират, че ще живее от 3 до 6 месеца. Животът му обаче продължава още цели 6 години, в които Уайт се превръща в лице на движението за осведоменост относно ХИВ/СПИН.

По това време болестта е сравнително ново и непознато, но достатъчно стряскащо явление, свързвано преди всичко с хомосексуалистите и наркоманите. Малкият Райън, който по думите на майка му "иска да бъде нормално дете като всички останали", става известен с борбата си срещу дискриминиращото отношение от страна на училищното настоятелство в родния му град, което го възпира от посещение на учебните занятия. Неговата активна позиция по въпроса го превръща в популярна обществена фигура, която печели симпатиите и подкрепата на политически лица и знаменитости, и подпомага разсейването на митовете и заблудите около болестта, както и стимулирането на задълбочени медицински изследвания на коварния вирус.

Райън Уайт умира на 8 април 1990 г., на 18-годишна възраст, след остро респираторно усложнение, а до болничното му легло до последния миг са семейството му и поппевецът Елтън Джон.

Само няколко месеца след смъртта му Конгресът на САЩ прокарва законодателен акт на името на Уайт, който бива обнародван през 1996, 2000, 2006 и 2009 г. Целта на законодателната програма е да осигури равни права на лечение и болнични грижи за всички американски граждани, живеещи с ХИВ/СПИН, независимо от социалния и осигурителния им статус.

ДЕТЕЛИНА ГЪРБАТОВА