Васил Василев - Зуека: Искам да пробвам "лошия" в киното

Васил Василев-Зуека на 30 април 1965 г. в Сливен.
Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1992-ра в класа на проф. Атанас Илков.
Дебютира в киното с филма "Граница".
С актрисата Нина Димитрова създават театър "Кредо", а тяхната постановка "Шинел" е играна повече от 500 пъти и на 9 езика.
От 11 години е водещ в предаването "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Като две капки вода" и др, пише "Труд".

- Отново си баща. Честито! Какво е да си родител на 49 години?
- Страхотно е! Същото е като да си баща на 34, когато станах за първи път.
 

- Не е ли по-различно?
- Може би се чувствам по-уверен. Знам кое как се прави. Като при всяко второ дете. Иначе радостта е същата, на всичкото отгоре Стефан и Девина (дъщеря му от брака с Нина, б.р.) си приличат страшно много като бебета. Тази сутрин се сетих за първите снимки на Девина след изписването. Абсолютно същата - едно към едно.

- На кого го кръстихте Стефан?
- Честно казано не е кръстен на никого специално, макар че около нас е пълно със Стефановци. Дори братът на Ани се казва Стефан, но не е конкретно на него. Просто ни хареса това име.

- С Ани карате ли се вече за бъдещето на Стефан?
- (Смее се.) Не, не се караме. Не се караме и за памперсите. Разделяме времето и работата на две. Аз например ставам по-рано и малкият като отвори око някъде към 5 и половина - 6, го грабвам, слизам на първия етаж, там сме само двамцата и нямаме проблеми. Мама си спи спокойно до към 10, но пък после се сменяме. Тя стои вечер, докато заспи, а аз си лягам рано.

- Като сте двамцата, какво му говориш?
- Какви ли не глупости си говорим.

- Например?
- Сега понеже има колики, сме на тема народни хор и ако бъда точен - на Дико-Илиевото Дунавско право хоро. Много му харесва, защо при друсането се освобождава въздухът, за да се оригне миличкият. Нали такива са бебетата.

- Любопитно ми е как се оригва едно бебе по музиката на Дико Илиев - на тромпет или на цугтромбон?
- О, всякакви ги имаме - пълна брассекция. Понякога е страшно.

- Навремето се отказа от телевизията. Докато всички твои приятели от "Ку-Ку" и "Каналето" продължиха да дълбаят в шоубизнеса, ти се оттегли в театъра и в киното и се чувстваше добре. Защо се върна в телевизията?
- По много причини. Защото сега е различно в телевизията и освен това се оказа, че го умея и че ми харесва. Навремето напуснах малкия екран поради много ежедневни причини, а не че театърът бе виновен. Когато един ден хората изчерпат лимита си на доверие, на творчество, ако щеш, тогава свършва и смисълът тези хора да са заедно.

- Сега какво е по-различно?
- На първо място сега не сме сами в ефир, а в доста конкурентна среда. Другото е магията на "Господари на ефира" - предаване, което стана на 11 години. Всяка следваща година (говоря за екипа) ние се сплотявахме, ставахме все по-добри, по-опитни, по-търсещи и най-важното - по-полезни за хората. В крайна сметка това предаване е за хората. За щастие или нещастие "Господарите" имат ореола на последна инстанция. Когато няма къде повече да потърсиш справедливост - обаждаш се на "Господарите". А че ние се забавляваме там, това е просто средството.

- Кое би те отказало от "Господари на ефира"?
- Не виждам какво. Но ако започнем да се изчерпваме от съдържание, ако доверието в отношенията изчезне - такива неща. Ежедневните, както казах преди малко?

- Кой ти е най-добрият екранен партньор от всички водещи?
- Е, Рачков, как кой! Аз нямам проблем с партньорството по принцип. Мога да работя с всекиго, но с Рачков много се допълваме. Двамата работим на еднаква честота. С Малин Кръстев сме много добри партньори. С Мария Игнатова, с Румен Угрински съм водил и се получи много добре.

- Кой на кого влияе, като сте на екран с Рачков?
- И двамата. Няма как...

- Защото изглежда, че Рачков има АЕЦ "Белене" в себе си. Така подскача на сцената.
- (Смее се.) Тази централа, дето иначе я няма! То и аз съм прихванал от него, но нали казах, че работим на една честота и това е нещото, което ни държи като екип. Ние имаме пълен синхрон и това се вижда в "Като две капки вода". Правим тричасово предаване на живо и това е едва втора година, а не е трета или четвърта. Много добре се получават нещата.

- Ежедневната работа в телевизията не убива ли творчеството у актьора?
- За мен няма противоречие между творчеството и работата в телевизията. Може би ще се върна към театъра все пак, но не сега. Не съм готов още. Прекалено дълго съм работил един вид театър, който е много специфичен, и ако отида в нова трупа, има три опции: или аз няма да се чувствам добре, или другите колеги няма да се чувстват, или режисьорът. Авторският театър, който правехме с Нина, е много обсебващ. Такъв е начинът ни на работа. Когато 20 години съм работил и мислел по един начин, е много трудно да се върна към обичайната актьорска дейност в театъра. Сложно е и затова не съм го направил през тези 2 години, откакто напуснах театър "Кредо".

- Липсва ли ти "Шинел"?
- Понякога. Но на практика - не.

- Колко представления направихте?
- Доста - над 500, което го прави може би най-показваното.

- С Нина в добри отношения ли сте?
- Чуваме се от време на време. Особено когато става дума за Девина.

- Слуша ли Девина?
- Е, да! Тя е много готина. Много е умна и се развива добре. Учи много прилежно, което много ме радва. Има интереси към театър, към рисуване...

- Каква ще стане - актриса или режисьорка?
- И тя не знае още. И двамата я съветваме да поеме пътя си, а пък да види сама какво точно ще прави.

- Какви са предизвикателствата пред теб? Ясно е, че с Рачков можем да те гледаме до края на дните си, но все пак нещо трябва да те предизвиква.
- Сега съм се концентрирал чисто професионално върху "Капките", а в личен план няма никакво съмнение, че това е малкият Стефан. Той е и сценарист, и режисьор на живота ни в момента. Няма как.

- Като каза Стефан, се сещам, че направи страхотна роля в новия филм на Стефан Командарев - "Съдилището". Има ли роля, която не си изиграл и която ще е предизвикателство за теб?
- Да, има. Искам да опитам в киното много неща. Малко е сложно с телевизията, защото режисьорите се плашат от това, че с Рачков сме почти всеки ден на екран и както обичат да казват тези, които се занимават с култура, сме в "лекия жанр". Аз не смятам така, разбира се. Един актьор трябва да се развива във всички посоки.

- Не виждам какво му е леко на жанра да си 3 часа на живо пред камерите.
- Това е друга тема. Много режисьори казват, че едно е да правиш смешки всяка вечер на екрана, друго - да изградиш образ в киното. А в театъра - още повече. Аз не съм съгласен с това. Средствата са много различни. Ако един актьор е възпитаван така, че да разделя средствата и да ги владее, няма да има проблем да бъде както в телевизията, така и в театъра и киното. В киното ми се играе лош, отрицателен персонаж. Играе ми се нещо, което още не съм пробвал. Това е, което ми се иска. Кино ми се прави, всякакъв вид кино ми се прави.

- Би ли играл във филм на ужасите?
- Едва ли някой ще се навие да прави такова нещо в България, пък за чуждите филми да се появя с маска и цепнати джуки - не, мерси. Минало ми е това време за пълнеж. Все пак има надежда и за този жанр. Ето излезе първият български зомби филм ("Код Червено", на Валери Милев - б.а.). Любопитно ми е да го видя. Видях някои кадри и бяха много хубаво заснети.

- Националният филмов център би ли финансирал такъв жанр?
- Мисля, че в повечето случаи проблемите на родното кино са историите, а не изборът жанр. За съжаление в България няма кой да ни учи да разказваме истории. В НАТФИЗ едва отскоро има такава дисциплина, благодарение на Стенли (проф. Станислав Семерджиев), който въведе специалността "Драматургия", когато беше ректор. Иначе актьорите учат драматургия от много отдавна. Но ако има проблеми в киното и ако аз имам право да говоря за тях, то наистина слабото място е начинът, по който се разказват историите.

- Защо да не можеш да говориш за проблеми. Нали ти играеш ролите?
- Играя, но прекалено малко снимам, за да имам общ поглед. Проблемът на киното ни обаче не е в липсата на пари, а на добри сценарии.

- Е, хвърли ръкавица към нас, пишещите. Ще се постараем.
- Ами - да. Това си е занаят. Стефан Командарев къде ли не ходи, за да направи добър сценарий на "Съдилището". Текстът мина през американски школи, в продуцентски програми. Затова му се възхищавам много, защото е търсещ човек. Изпипва всичко до най-дребния детайл. Той не гледа просто схемите, а човешките взаимоотношения, дълбочината на персонажите. Гледам големи филми, които са изградени само на взаимоотношенията. Скоро си припомних "Опасни връзки" - римейкът с Джон Малкович и Глен Клоуз. Просто това е един от най-хубавите филми от гледна точка на човешки взаимоотношения. Толкова е добър, че не можеш да откъснеш поглед. Това е написано, заложено е в сценария.

- Ти в какъв персонаж би се превъплътил?
- Бих играл всичко в киното, но моят любим жанр е трагикомедията.

- Много сложен жанр.
- Трагикомедията ми е най-симпатична, защото, когато средствата са най-общо казано комедийни, драматизмът може да дойде от съвсем различни неща. Може да дойде от структурата на сюжета. От това какво става с главните герои. "Рейнман" е един такъв филм, който като го гледаш, можеш да се смееш през цялото време, но те стяга гърлото от време на време. Или пък "Форест Гъмп" - един от любимите ми филми. Ти се кискаш през цялото време, но и проплакваш, защото самите ситуации са драматични. Или пък "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Командарев. В него има толкова весели моменти, но плачеш, защото са изградени по такъв начин. Самите ние в живота си нито сме само драматични, нито само комични. Животът е шарен, трагикомичен.

- Кой ще е кръстник на Стефан?
- Казва се Димитрий Корносов и е руснак. Иначе ние си му казваме Дима.

- Да не е намесен Кремъл тук?
- (Смее се.) Не, слава богу, тук политиката няма нищо общо. Творчески човек е Дима. Дълги години е работил като беквокал в групата на Филип Киркоров. Сега работи със Стас Михайлов. Наш човек е, много стар приятел, близък приятел.

- Усещам, че следващото, което ще играеш, е нещо руско - Достоевски например.
- Достоевски ми е много сложен. Предпочитам Гогол, Чехов...

- А защо не Илф и Петров?
- Защо не! Това е висша проба литература, но много трудно се превежда. Има толкова тънкости в техния език. Но и в България си имаме хора на това ниво. Йордан Радичков е такъв. Някои от нещата на Станислав Стратиев.

- Дотук двама изброихме. Кои са съвременните автори, които ти харесват?
- Харесвам драматургията на Христо Бойчев, начина на писане и изразяване на Иван Кулеков.

- Да не забравяме, че са неуспели политици все пак.
- А, това стана по други причини.

- Но уплашиха големите партии.
- Е, как няма. Ако аз и Рачков се кандидатираме на европейските избори, ще вземем 60% от гласовете.

- Недей, че ще ти извадят някоя флашка с компромати.
- Няма, защото сме чисти като момини сълзи. Най-много за личния живот да изкарат нещо, но ние не го крием и май няма как да го скрием от жълтата преса.