Киберманията е като алкохолната зависимост

ФЕОДОРИНА ЛЯСКОВА

Смайващо е да видиш как някой хруска с удоволствие гранули котешка храна, дъвче скочлепенки или постоянно носи в джоба си топчета нафталин, защото обожава аромата им. А друг да се промушва през камари ненужни вещи, с които не може да се раздели, за да излезе от дома. Наистина ли сме модерни, образовани, свободни и "технологични", след като не познаваме себе си и сме подвластни на мании и зависимости, които контролират живота ни и разболяват?

Границата между мания и зависимост е фина и много хора не правят разлика, пише "24 часа".
"Докато манията се изразява в привличане към някакво действие или вещ, което не влияе особено върху живота ни, то при зависимостта вече се наблюдава силен контрол върху него", обяснява проф. Захарина Савова, преподавател във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет - София. И тази зависимост е в състояние да наруши личния, интимния, социалния, професионалния живот.
Зависимият човек е
съсредоточен изцяло
с мисълта и
емоцията си
към удовлетворяване на тази потребност от вещество, предмет или някаква дейност.
Интернет зависимостта, или киберманията, е призната от учените и вече има различни предложения за лечението й, тъй като тя води до нервност и агресия. На мнозина зависими се налага да приемат медикаменти за успокояване, тъй като не желаят да се лишат от комуникацията, която им осигурява мрежата. Интернет зависимостта е новата болест на века, която от психическата сфера вече преминава и към физическата. Учени отдавна предупреждават, че тя може да разруши живота на човека.

В Германия от интернет зависимост страдат около 2 млн. души, които възприемат виртуалния живот за реален.
Киберзависимостта се превръща в
мощен портал
за въздействие
върху хората
и особено младите. Рекламни клипове ни обясняват как да изглеждаме, какво да облечем, какво да ядем и пием или как да пазаруваме изгодно, а всъщност ни изпразват джобовете и изместват истинските ни потребности.

От друга страна заседяването пред компютъра и обездвижването рефлектират в наднормено тегло, неправилна стойка, болки в гърба и отслабване на зрението. Има повлияване и на мисловно ниво по отношение на различни когнитивни процеси. Чести главоболия, неразположения, раздразнителност издават наличието на проблем, предупреждава проф. Савова. Нарушаваме баланса между виртуалната и реалната комуникация. Със загубата на реалния, физически контакт попадаме в измислени светове, започваме да се представяме пред другите по начини, каквито ни се харесват и губим реалната връзка със себе си. Забравяме кои сме, не сме наясно дали истинската ни същност ще се хареса на другите, дали можем да осъществим жива връзка, обяснява психологът. "Имала съм пациенти с много и интересни контакти във фейсбук, убедени, че с някои хора изключително си допадат. Но още на първа-втора реална среща се оказва, че ситуацията е различна и нещата не се случват. Разбират, че са загубили уменията си да общуват в реални условия", казва проф. Савова. Да се лишат или да ограничат "технологиите" за някои хора е толкова трудно, колкото да се преборят със зависимост от алкохол или цигари.

 С бягството от реалността и търсенето на убежище във виртуалната реалност младите хора нямат време за емоционално съзряване, не могат да пораснат истински,което неминуемо се отразява и на физиката им, допълва професорът.
Зависимостите започват в тийнейджърска възраст, по време на процеса на идентификация. Важно е за младите да бъдат приети от приятели и съученици. Групите във фейсбук подвеждат младия човек и го тласкат към поведение, което е вредно за него, подчертава проф. Савова. Създават му измамно усещане - аз съм готин, харесват ме, приемат ме. А ако не са го харесали достатъчно приятели във фейсбук например, страда неговата самооценка. А нея трябва всеки сам да си я изгради, без да подражава и да прилича на някого. Постепенно се изместват ценностите, идват въпроси като какво харесват другите у мен, впечатляват ли се от марковите дрехи, обувки, скъп мобилен телефон, автомобил.

И онлайн пазаруването се превръща в мания, наречена ониомания, която също служи за запълване на празнотата в нас. Вещите не могат да я компенсират.
Ортопедите вече говорят за синдром на компютърната мишка - заболяване при хората, използващи продължително време компютър. При него се нарушава работата на ръката, плешките и шията поради монотонната работа. Добре е на всеки час да се правят упражнения за раздвижване на ръцете.

Според невропсихолози постоянното гледане на телевизия -
телеманията,
усилва напрежението
при възрастните,
да не говорим за децата, които не могат да се контролират. То отслабва концентрацията и паметта, води до апатия, скука, депресия, тревожност и личностни разстройства. Учени съветват до 5-6-годишна възраст децата да стоят далеч от телевизор и компютър.

Развива се зависимост и към мобилния телефон. Вече има доказателства, че разговори над 2-3 минути се отразяват зле на мозъка.

Според проф. Савова, за да разберем от какво имаме потребност и да си го осигурим, трябва да останем сами със себе си и да открием отговора. Едва тогава ще се справим с неудовлетвореността и празнотата вътре в нас. Мълчанието е целебно и помага да открием неща, които убягват от съзнанието ни. С 15 минути "тишина" даваме почивка на мозъка, пъдим натрапчивите мисли. Заблуждаваме се, че си почиваме, като гледаме филми или четем книга. Почивката означава да сме освободени от чуждо влияние, да се реем, без да мислим за нищо, уточнява проф. Савова.

Фитнесът води до състояние, подобно на анорексия

Манията за здравословен живот също става обсебваща, казва проф. Захарина Савова. Неосъзнато се подчиняваме на рекламите, които ни препоръчват все "здравословни храни". Залитаме по режими на хранене, избягваме продукти, като лишаваме организма от ценни вещества. Само тялото знае от какво има потребност и ни подава сигнали. Ако се научим да го слушаме, ще си набавяме необходимото, без да преяждаме или да чувстваме глад. Небалансираното хранене води до тревожност, раздразнителност и депресия. Липсата на любов също ни кара да търсим изкуствена сладост от живота - захар, шоколад, кафе, алкохол.

Манията по здравословно хранене преминава във фитнесмания, натрапват ни се определени идеали за стройна фигура, за мускули, за шоколадов тен (теномания). Ултравиолетовите лъчи стимулират отделянето на ендорфини, което при депресивните хора чувствително подобрява настроението, обяснява психологът. Пристрастяват се към загара, защото им е добре, без да осъзнават каква е причината.
Психиатри предупреждават, че любителите на фитнеса може лесно да изпаднат в състояние, сходно с това на страдащите от анорексия. Нарича се бигорексия. Внушава се, че силният мъж трябва да има мускули, като се пропускат другите качества. "Мускулестите мъже трябва да посещават фитнесцентрове, да приемат добавки, да носят модни екипи - отново, за да обслужват една мощна империя. Хубаво е да подражаваме на някого, но той да е реален човек, а не измислен образ, продукт на индустрията", съветва проф. Савова.

Съвременният човек работи все повече, за да си купува нови вещи, които да му вдигнат самочувствието и да го направят щастлив. Пълна илюзия. Работохолизмът поглъща цялото време за нормален живот, хранене, спорт, почивки, удоволствия. Многото часове в офиса стресират тялото и психиката, човек „изпушва", вдига кръвно, страда от безсъние, затлъстява и лесно се сдобива с диабет тип 2 или сърдечносъдова болест. Стресът понижава имунитета, умората провокира желание за кафе, цигари, алкохол и кръгът се затваря.