Интервю на "24 часа":
- Тази вечер бе концертът на “Аеросмит”, по отношение на организацията с какво се занимавахте през последните дни?
- Работата ни е логистична, всичко се върши основно по телефона и по мейлите. Пристигна огромна продукция, идват с всичко необходимо, така че ние нямаме кой знае какво да правим. Вече сме с голям опит и не се плашим.
- Какво да очакват феновете?
- Принцесата (Стивън Тайлър - бел.ред.) е казал, че ще прави изненади, но не знам какви ще бъдат.
- Преди всеки концерт получавате списък с изискванията на звездите, кое желание ви е било най-трудно за изпълнение?
- Артистите си гледат комфорта и държат на начина на живот, който са свикнали да водят.
Но тези хора не искат
да създават проблеми
Вече много пъти съм разказвал историята с Ричи Блекмор, който мрази цифрата 13 и не трябваше да я среща никъде. Закривахме и прозорците, защото Луната му влияела. Той е гений, живее по този начин. Толкова е дал за музиката, че сме длъжни да се съобразим. В общи линии не сме получавали някакви странни изисквания. Едно време се впечатлявахме, защото тук беше убийствена простащина и като чуеха минерална вода “Перие”, си мислеха, че е кой знае какво. А то си е нормална минерална вода, с която хората навън са свикнали. Сега вече и тук има всичко, не е проблем да им осигурим каквото поискат. Много често звездите са вегетарианци и си водят екипи, които да им готвят. Нямаме проблеми дори с имена като Мадона например, тя пристига със собствена кухня, “Металика” също. Това се прави и за да нямат здравословни проблеми. Изпълнителите пътуват много и си представете какво ще стане, ако по време на турне сменят храната във всяка държава. Организмът не може да свикне и още след първия месец ще изпопадат.
- “Аеросмит” ще успеят ли да разгледат София?
- Има такива идеи, но това винаги се решава в последния момент. Ако са имали тежък полет, могат да решат нещо съвсем различно. Водихме разговори да останат една нощ, но се надявам да не се получи като с “Металика”. Предварително беше обсъждано евентуално да останат след концерта, но още докато публиката крещеше за бис, ние вече бяхме в Крумово, за да се качат в самолета.
- Ако останат, ще им покажете ли нощния живот в София?
- Ваньо Амебата отговаря за тези неща, ще ги заведем в “Найт флайт”, където има мадами и е екзотично за тях. Може би ще трябва и аз да отида, въпреки че вече съм видял доста неща.
Барабанистът на
“Мейдън” например
ме е хапал по крака
- Защо?
- Ами Нико (Нико Макбрейн) се напи, бяхме в една много готина кръчма в стар стил и се направихме на маймуни. В един момент той се хвърли под масата и взе да лае и да ни хапе по краката. Щях да умра от смях, защото е огромен мъж, близо два метра. Много случки сме имали през годините и не помня всички. От известно време обаче нещата се промениха, не е такъв купон, какъвто беше преди. Свирят и си заминават, може би заради натоварването, на което са подложени, или самият бизнес се промени. Едно време концертът беше нещо като съпорт към големия бизнес - винили, сидита, фланелки, шапки, от които се правеха пари. Сега с интернет музиката се тегли свободно и звездите станаха много скъпи, тъй като искат да печелят от концертите.
- Само с приходите от билети успявате ли да им платите хонорарите?
- Когато имаме възможност за спонсор, правим всичко възможно да го вземем. Но има случаи, в които артистът не желае дадена фирма да се включи.
- Дори и спонсорите ли минават през одобрение от мениджмънта на звездите?
- Задължително, нищо не можем да направим без тяхното съгласие.
- В какви рамки се движат хонорарите на артистите, които каните?
- Това е информация, която не мога да обсъждам.
- Какво е нужно, за да дойдат у нас групи като U2 или Muse, да речем?
- Muse биха могли, но леко се притеснявам, че у нас няма достатъчно публика за тях. Гледал съм два-три техни концерта - страхотна банда, която прави уникално шоу с невероятна мултимедия. Те са малко като “Дрийм тиътър”, които ще направят концерт тук на 29 юли в зала “Фестивална”.
Още отсега с Иван сме си стегнали коланите, знаем, че е камерна банда, няма какво да се лъжем.
Отдавна обмисляме
за концерт на U2,
но в България има известни технически пробеми.
Сцената им се прави с три или четири крана, които трудно ще влязат на наш стадион. А на летище не може да се организира охраната. Иначе много искаме да докараме тази група и при първа възможност ще ги доведем.
- С кои артисти в момента водите преговори?
- Непрекъснато сме в някакви контакти, Фил Колинс беше тръгнал на турне, но го преместиха, мисля, че за 2015 г. Много бих искал да се случи негов концерт тук. Докато един договор не е пред нас, не можем да обявим нищо, за да не заблуждаваме хората.
- През последните няколко години се появиха много нови промоутъри, как се отразява тази конкуренция на бизнеса?
- Рефлектира много, повечето от тях са убийствени аматьори. Взели са някакви пари и давай да направим концерт. Тъпо е, че се надцакваме, като няколко едновременно преговаряме с едни и същи артисти. Така им пълним гушите, вместо да ги доведем за по-ниска цена и да пуснем максимално евтини билети за хората.
- Успявате ли да предугаждате вкуса на публиката и правите ли някакви проучвания какво би се харесало?
- В повечето случаи успяваме да прогнозираме какъв ще е интересът. Правили сме проучвания, но в България не можеш да разчиташ на това. Във фейсбук всички казват: “Супер”, а накрая идват трима човека. Ето за “Цирк Елуаз” очаквахме да има много хора, да се пръсне залата, в България има интерес към танца и такъв тип шоута, а не се получи. А спектакълът беше невероятно зрелищен.
- След концерти често седите някъде сам по трибуните, докато публиката се изтегля, защо?
- Може би е някакво емоционално изпразване. Така съм и като свиря на концерт, не съм от хората, които веднага след участие тичат и крещят: Ура! Предпочитам да съм само с групата, далеч от хората. А иначе е много особено чувството, когато седиш и гледаш как хората си тръгват доволни. Така седях след “Стената” на Роджър Уотърс и усещането беше страхотно.
- По време на концертите успявате ли да гледате самото шоу?
- Понякога да, но когато ни извикат отзад, няма как. Концерта на “Роксет” го изкарах отзад.
Мари Фредриксон
не можеше да ходи
изобщо и я изнесохме
на ръце на сцената
Случват се всякакви неща, дори от рода на: “Какво става в тази тоалетна?” Не ги интересува кой съм, виждат, че съм от “София мюзик ентърпрайсис” и изискват работата да се свърши. Аз трябва да организирам нещата да се изпълнят.
- Колко човека средно се включват от българска страна в големите концерти?
- Зависи от мащаба на продукцията. Стигали сме до 600-700 души, иначе в компанията сме около 15 души.
- Има ли публика у нас за млади звезди като Майли Сайръс или Селена Гомес?
- Трудно е, защото тези изпълнители се харесват от децата, а те трябва да дойдат с родителите си. Много се утежнява семейният бюджет. Освен това не всички родители ще реагират позитивно: къде сега ще водя детето. Този вид артисти са много печеливши на Запад.
- Коя е музиката, която не бихте слушали?
- Хич не харесвам хаус и всякаква такава асансьорна музика, която я пускат по заведения. Страшно се изнервям и моля да я спрат.
- Сега ли е по-трудно в бизнеса ви, или в началото, когато стартирахте?
- Различни трудности са. Тук не можа да се създаде този тип култура да се ходи на концерти. На Запад билетите се продават светкавично.
- Българинът е значително по-беден.
- Което е фатално. Но и няма толкова голям интерес, българинът си гледа салатата и ракията, да си седне пред телевизора вкъщи...
- Правят се много концерти и заради ограничените възможности на хората им се налага да избират. Най-големите събития са лятото, а тогава много от тях пестят за море.
- Билетите не са някакви страхотни суми, особено ако си голям фен - има и по 50 лева, къде не сте ги дали тези пари. Освен това не ги обявяваме от днес за утре, а почти година по-рано. Когато човек иска да отиде, има достатъчно време да си направи сметката и да отдели пари. При положение че това е любимата ти банда,
можеш да отложиш
морето, то няма
да ти избяга
или пък можеш да се върнеш за концерта.
- И двамата с Иван Несторов сте музиканти, как минахте зад сцената и започнахте вие да организирате концерти?
- Беше отдавна, стартирахме със “Содом” на стадион “Академик”. Всъщност идеята ми дойде, докато пътувах в чужбина. Кандилках се подпийнал на един кораб и си казах, че ако караме така, ще стана алкохолик. Прибрах се в България и предложих на Иван, с когото отдавна сме приятели, да се занимаваме с концерти. По това време “Концертна дирекция” се разпадаше, а и това е най-близо до свиренето. Бяхме попътували и имахме някаква идея как стават нещата. Регистрирахме “София мюзик ентърпрайсис”, но беше трудно да се качим на клона. След “Содом” направихме “Скорпиънс”, което ни беше контролното. Покрай един грък се запознахме с Тим от “Лайф Нейшън”, с когото работим толкова години и е изключително високо в йерархията. Тогава той почти не искаше да разговаря с нас, английският ни беше кошмарен. Но явно ни е наблюдавал и след концерта се срещнахме и ни предложи да работим заедно. Естествено, казахме, че само сме мечтали за това и каруцата се завъртя.
- Защо се включихте в риалити форматите?
- Във “ВИП Брадър” исках да видя какво е да си в луксозен затвор, а и живеех с мисълта, че ще бъда изхвърлен още на 20-ия ден.
Не съм човек, който
може да стои в затвор,
дори и да е луксозен, нито на самотен остров или на друга планета, аз не съм герой. Тук ще си пукна. Така или иначе бил съм в казармата и исках да видя как ще ми се отрази това преживяване, но не ставам за такива работи. Изкарах отвратително, направих всичко възможно да бъда изгонен, но, уви.
- Постигнахте обратен ефект - зрителите много ви харесаха.
- Което е странно. Понякога журирам в някое предаване. Плащат ми и хонорар, който в интерес на истината не е кой знае какъв, че парите да са водещи. Моята цел е да видя докъде е стигнало бездарието, а не да говоря непрекъснато суперлативи за някакви глупости. Сега трябваше да вляза в “Като две капки вода”, за да захапя Къцамун, но не мога. Не съм добре с устата и започвам подготовка за импланти. Не искам да дъня Маги, да поема ангажимент и после да започна да мрънкам, че нямам възможност.
- Във “ВИП Брадър” с Къци Вапцаров изглеждахте като кръвни врагове, но след излизането от къщата и двамата казахте, че не таите лоши чувства един към друг. Имаше ли наистина вражда между вас?
- Разбира се, че не. Това беше един голям майтап, поредната роля. Иначе
много обичам да
захапя, като усетя, че
има ответна реакция
Когато някой се поддаде на майтапите, се самозабравям.
- Как се озовахте в “Столичани в повече”?
- Любо Нейков ми се обади и ме покани. Каза, че сценаристите са написали нещо, което е специално за мен. Никога през живота си не бях опитвал подобно нещо и се съгласих. Епизодична роля, представях си, че ще кажа два-три лафа и край. Оказа се много трудно да си актьор. Страшно бачкане от 6 сутринта до 6 вечерта. Учих реплики, айде моите се кратки, ама тези на Гърбов и останалите, не знам как се справят. Имах десетина снимачни дни. Бяхме в Киноцентъра и в затвора за леки престъпления в Казичене, но там е различно. Пак има ограда, но е по-скоро като общежитие, не е като централния. Актьорството не е за мен, там се искат дисциплинирани хора.
- Въпреки че дебютирате като актьор, изглеждате много естествено, все едно играете себе си. В сериала използвате изрази, които са типични за вас. Променяхте ли сам репликите си?
- На места доста импровизирам.
- Налагало ли се е да повтаряте някои сцени по време на снимките?
- Ами да, захилваш се, защото Гърбов е убийствен образ. Или режисьорът търси определено настроение. Аз си мислех, че ей така просто стават нещата. Получават се и други ситуации - участваха ММА бойци и в една сцена, без да искат, така натиснаха Ицо, че си удари носа в масата и му потече кръв. Стават такива неща.
- В един от епизодите ядохте хлебарка.
- Беше от шоколад, но тази, дето я хванах с ръка, беше истинска, мадагаскарска съскаща. Там има един човек, който има всякакви животни - плъхове, змии, хлебарки, които са специално за киното. По едно време му викаме: “Абе, едната хлебарка много бавно ходи”. Той каза, че е студено, прибра я в една кутийка с марли и взе да я топли.
- Гладате ли участието си в сериала?
- Все съм на участия с “Черно фередже", но хванах няколко серии, ама не се харесвам. Около мен всички казват, че съм същият, какъвто съм в живота. Снимах се с мои дрехи, за да запазя стила си, така както аз си ходя облечен.
От около месец Димитър Ковачев-Фънки е на турне из страната с култовата банда “Черно фередже”. Въпреки че рядко издават албуми, петимата музиканти са непрестанен извор на нови и нови парчета. Веднага се запяват от феновете им заради хумора и странната смесица на стилове, сред които задължително преобладава рок. Заричат се скоро да се появи и новата им тава. Фънки е собственик заедно с Иван Несторов-Амебата на промоутърската компания “София Мюзик Ентърпрайсис”. Тяхна е заслугата за едни от най-мащабните музикални събития на българска сцена. Тази вечер по тяхна покана на стадион “Локомотив” забиват легендите “Аеросмит”.
През последните няколко години Димитър Ковачев се включва и в няколко риалити формата като жури и участник във “ВИП Брадър”. Сега зрителите го гледат и като актьор в “Столичани в повече”, където играе ролята на затворник, в една килия с Христо Гърбов.
Коментари (0)
Вашият коментар